17-03-2015

Европейска комисия

Генерална дирекция „Здраве и потребители”

Безопасност на храните и фуражите

Новини

 

                     
19.06.2009г. Новият грип А (H1N1)

 «Мозъчна атака» на учени, специалисти по оценка на риска и управление на риска, свързан с новия грипен вирус А (H1N1) при контакта хора/животни

 Какво трябва да се направи през следващите няколко месеца в Европа?


Брюксел, 9 Юни, 2009г.

 Срещата  „Мозъчна атака” с участието на учени, специалисти по оценка на риска и управление на риска относно контакта хора/животни при грипа тип А (H1N1), организирана от Европейската комисия с подкрепата на Европейския център за контрол на заболяванията (ECDC) и Европейския орган по безопасност на храните (EFSA), беше проведена  на 09 юни 2009г. в Брюксел. Тя се съсредоточи върху потенциалните опасности, предизвикани от новия грипен вирус при контакта между хора и животни. В срещата участваха учени от областите обществено здравеопазване, здравеопазване на животните и безопасност на храните от Европейския съюз, САЩ, Канада и Русия.

 

Заключения на Комисията, подкрепени от EFSA и ECDC

 

Ключови думи: бдителност, пропорционалност и гъвкавост

 

1.                   Очаква се новият грипен вирус А (H1N1) («новият вирус») да продължи да циркулира и да се разпространява сред човешката популация в Европа през следващите месеци, особено през есента и зимата.

2.                   В един случай в Канада е описано възможното предаване на новия вирус от човек на свиня и опитите в Европа показват, че свинете са възприемчиви към новия вирус.

3.                   Наличното продължително разпространение на този нов вирус сред човешката популация следователно ще увеличи риска от навлизането му в свиневъдните ферми през следващите месеци.

4.                   Относно перспективата на здравеопазването на животните:  настоящите данни от единичния случай в практиката и установеното при експерименталните проучвания предполагат, че този нов вирус в сегашната си форма не е вероятно да причини по-значителни здравни проблеми при свинете от вече известните, предизвикани от вирусите на свинския грип, които циркулират сред свинете в Европа, което е самоограничаваща се инфекция на дихателните пътища с известна заболяемост, обикновено завършваща с пълно възстановяване без последици.

5.                   Относно перспективата на общественото здравеопазване: директните и индиректни пътища на предаване от човек на човек ще продължат да определят най-високия риск и значимост за разпространението на инфекцията сред хората. Устойчива и продължителна циркулация на този вирус сред свинете може да предизвика допълнителен риск за предаване на хората, които са в близък контакт с инфектирани свине.

6.                   Все пак свинският грип не е зооноза, причинена от хранене. Още повече, че няма данни, предполагащи този нов вирус да има поведение, различно от това на останалите вируси, причиняващи свински грип и да се разпространява сред хората чрез консумация на храна, съдържаща свинско месо или продукти от свинско месо. Що се отнася до предаване на инфекцията сред свинете чрез хранене, трябва да се държи сметка за забраната на вътревидовото хранене. Това се подкрепя също и от начални данни от експериментално заразяване на малки прасенца, станали достъпни през последните седмици, които показват, че инфекцията засяга само дихателните пътища и никакви други тъкани, както и отсъствие на установима виремия. Следователно препоръките на съответните Европейски и международни организации поставят въпроса за безопасността на храните адекватно.

7.                   Мерките, които трябва да се предприемат в свиневъдните ферми, свързани с предаването от човек на свиня, от свиня на свиня и от свиня на човек, трябва да са пропорционални на: а) риска, предизвикан от свинете при предаването на новия вирус на хората, ако има такъв, сравнен с ролята на предаването от човек на човек; б) тяжестта на протичане на заболяването при животните и хората и в) рисковите фактори при хората.

8.                   Най-важната мярка за намаляване на риска от предаването от човек на свиня е прилагането на мерките на биозащита в свиневъдните ферми, целящи специално намаляване на риска, че хора, заразени с новия грипен вирус, са в контакт със свинете.

9.                   Все пак освен сезонното ваксиниране срещу грип при хората, властите трябва да обмислят като възможна допълнителна мярка за намаляване на риска от циркулиране на вируса между хората и свинете ваксиниране на персонала, работещ в контакт със свине с цел защита срешу новия вирус, когато са налични специфични ваксини.

10.               Бдителността за възможна циркулация на новия вирус в      свиневъдни ферми трябва да се засили.

11.               Надзора за новия вирус в свиневъдните ферми трябва: а) в контекста на управлението на риска да се съсредоточи върху навременно откриване на вируса във ферми, в които се знае, че има риск от предаване от човек на свиня; и б) в контекста на оценка на риска и изследванията да е насочен към подобряване на разбирането ни на риска от възможно циркулиране на вируса в свиневъдните ферми, неговото възможно влияние върху общественото здравеопазване и наблюдение на по-нататъшното му развитие.

12.               Когато дейностите по надзора, основани на проучвания и пробонабирания, се извършват в свиневъдни ферми с цел да установят новия вирус, те трябва да се съсредоточат върху свинете, които потенциално са били изложени на контакт със заразени хора и тези, които са с дихателни симптоми.

13.               Данните, събрани от дейностите по надзора/мониторинга на проекта ESNIP, са много информативни и полезни, затова дейностите трябва да продължат и да се увеличат.

14.               Властите от ветеринарните служби и службите по обществено здравеопазване в страните-членки трябва да гарантират, че се осигурява адекватна информация на фермерите, отглеждащи свине, частните ветеринарни служби, общопрактикуващите лекари, по мерките на профилактиката и надзора, посочени по-горе, както и, че ветеринарните лаборатории имат необходимия диагностичен капацитет.

15.               Твърде рано е на този етап да се предвиди ролята на ваксините при профилактиката и контрола на новия вирус при свинете.

16.               В случай на установяване на нов вирус в свиневъдна ферма, трябва да се предприемат пропорционални мерки за защита на хората от професионалния риск, особено за тези, за които е най-вероятно да развият тежко заболяване.

17.               Мерките, които трябва да се предприемат в свиневъдните ферми през следващите месеци, трябва да са гъвкави и да позволяват адаптиране към възможно по-нататъшно развитие на вируса и на особеностите на предаването му.

18.               Силно желателно е в Европейския съюз всички участници в процеса, включително специалисти по оценка на риска, управление на риска и изследователи да координират действията си така, че в резултат на съвместни усилия да реализират по- ефективно   постигане на целите. Това трябва да включва особено обмяната на информация по събирането и анализа на данни, идентифицирането на празнини за изследване и формална оценка на риска.

19.               Насоките, които съответните международни организации подготвят по биозащитата и надзора в свиневъдните ферми, ще помогнат да се оформи отговора на Европейския съюз на тази потенциална заплаха.

  

 

 

 


  

 

 

 

Архив