Афлатоксините са микотоксини, произвеждани от два вида Aspergillus, гъбичка, която се намира изключително в зони с горещ и влажен климат. Тъй като за афлатоксините се знае, че са генотоксични и канцерогенно, експозицията чрез храни трябва да бъде колкото се може по-ниска.
Афлатоксините могат да бъдат намерени в храни, такива като различни видове ядки, царевица, ориз, смокини и други сушени храни, подправки и сурови растителни масла, зърна какао, както и могат да се появят в резултат от заразяване с гъбички преди и след прибиране на реколтата.
В природата се произвеждат няколко вида афлатоксини. Афлатоксин B1 е най-често срещащият се в храната и е един от най-мощните генотоксични и канцерогенни афлатоксини. Произвежда се и от Aspergillus flavus, и от Aspergillus parasiticus. Афлатоксин M1 е главен метаболит на афлатоксин B1 в хората и животните, който може да присъства в мляко от животни, хранени с фуражи, замърсени с афлатоксин B1.
Регулаторна рамка на ЕС
Европейският съюз въведе мерки за минимизиране на наличието на афлатоксини в различни хранителни продукти. Регламент на Комисията (EC) No 1881/2006 определя максималните нива на афлатоксини. Продукти, надвишаващи максималните нива, не трябва да бъдат пускани на пазара в ЕС. Директива 2002/32/EC определя максималните нива на афлатоксин B1 в храни за животни.
Регламент на Комисията No 401/2006 определя методите за пробонабиране и анализ на микотоксини, включително афлатоксини. Така се гарантира, че компетентните органи в ЕС прилагат едни и същи критерии за пробовземане, предназначени за контрол на съдържанието на микотоксин в храната, към един и същ продукт, както и че се спазват едни и същи критерии за изпълнение, като аналитичен добив и точност.
IПрез 2008 г. Codex Alimentarius определи максимално ниво от 10 µg/kg общи афлатоксини в готови за консумация бадеми, лешници и пистачо, което е по-високо от сега действащото в ЕС (4 µg/kg общи афлатоксини). Понастоящем Европейската комисия и страните членки обсъждат изравняването на законодателството на ЕС за тези ядки с решението на Codex Alimentarius. Ще се проведат и дискусии за изравняване на новите предложени максимални нива за всички ядки от дървесен произход.
Работата на EFSA
През 2007 г. Научният панел на EFSA по замърсители в хранителната верига (CONTAM) даде на управляващите риска научната обосновка за вземане на решение по предложението на Codex Alimentarius за определяне на по-високи от действащите в Европа максимални нива на афлатоксини в готови за консумация бадеми, лешници и пистачо.
В становище, прието през януари 2007, Панелът CONTAM заключи, че повишаването на настоящите максимални нива в ЕС от 4 µg/kg общи афлатоксини в трите вида ядки до 8 или 10 µg/kg общи афлатоксини би имало слаб ефект върху оценената хранителна експозиция, риска от рак и изчислената граница на експозиция. Панелът заключи и че експозицията на афлатоксини от всички хранителни източници трябва да се държи колкото е възможно по-ниска, тъй като афлатоксините са генотоксични и канцерогенни.
Още повече, данните показаха, че намаляването на общата хранителна експозиция на афлатоксини може да бъде постигната чрез намаляване на броя на силно замърсените храни, достигащи до пазара и чрез намаляване на експозицията от замърсени източници, различни от бадеми, лешници и пистачо.
През юни 2009 г. Европейската комисия поиска от EFSA да оцени ефекта върху общественото здраве от повишаване на максималното ниво за общи афлатоксини от 4 µg/kg до 10 µg/kg, разрешени за ядки от дървесен произход, различни от бадеми, лешници и пистачо (например бразилски орехи и кашу). Това би подпомогнало внедряването на максималните нива, по-специално по отношение на смеси от ядки.
Панелът заключи, че общественото здраве няма да бъде засегнато неблагоприятно от повишаване на нивата за общи афлатоксини от 4 µg/kg до 8 или 10 µg/kg за всички ядки от дървесен произход. Панелът, обаче, повтори предишните си заключения по отношение на намаляване на броя на силно замърсените храни, достигащи до пазара.
За да се оцени човешката експозиция в тези две оценки, EFSA взе пред вид данните за наличие, подадени от 20 страни членки и трети страни през 2006, както и данните за консумация на храни, получени от GEMS/Клъстерни диети за консумация на храни на СЗО, основани на данни от ФАО.
През юни 2009 г. EFSA пусна покана за изследване на потенциалното повишение на афлатоксин В1 в зърнени храни в ЕС в резултат на промяната в климата. Проектът ще събира и анализира данни за афлатоксин В1, за да се изградят прогностични модели, да се дефинират сценарии и да се създадат карти, очераващи потенциално бъдещо замърсяване на зърнените култури. Резултатите ще дадат информация в помощ на бъдещата работа на EFSA в тази области ще дадат индикация за потенциално възникващо замърсяване на храните в ЕС с микотоксини в резултат на промените в климата.
Храни за животни
През 2004, Панелът CONTAM на EFSA прие и становище, свързано с афлатоксин B1 като нежелано вещество в храни за животни. Комисията поиска от EFSA да определи нива на експозиция на афлатоксин B1 за млекодайни животни, по-специално едър рогат добитък, над които преносът от храната към млякото ще достигне неприемливи нива на афлатоксин M1. Панелът CONTAM заключи, че настоящите максимални нива на афлатоксин B1 в храни за животни не само осигуряват адекватна защита от неблагоприятни зздравни ефекти в таргетните животински видове, но и предотвратяват нежелана концентрация на метаболита афлатоксин M1 в млякото. Между препоръките си, Панелът насърчи мониторинга на афлатоксин B1 във вносни храни за животни и на афлатоксин M1 в мляко от мандрите.