Научно становище
Панел на EFSA по биологични опасности (BIOHAZ)
Европейски орган по безопасност на храните (EFSA), Парма, Италия
Резюме
По искане на Европейската комисия, Панелът по биологични опасности (BIOHAZ) беше помолен да предостави научно становище за количественото определяне на риска, дължащ се на месо от бройлери, от кампилобактериоза при хора в ЕС. По-специално, Панелът BIOHAZ трябваше да доразработи предишно становище на EFSA и да оцени степента, до която месо от бройлери допринася за кампилобактериоза у хора в ЕС. Значението може да бъде изразено като процент от броя на всички случаи с кампилобактериоза при хора.
Настоящото научно становище дава преглед за значимостта за общественото здраве и бремето на кампилобактериозата. Има значително недостатъчно установяване и отчитане на кампилобактериозата, като в ЕС27 може да има не по-малко от 2 милиона и вероятно до 20 милиона случая на клинична кампилобактериоза годишно. Описани са известните и хипотетични фактори, които имат влияние върху епидемиологията на кампилобактериозата при хора (например възраст, сезон, пътуване и търговия с храни, вариране на щама, имунитет на гостоприемника, демографски фактори). Пътуването извън страната, в която е постоянното местожителство, е отчетен рисков фактор за кампилобактериоза при хора. Голяма част от случаите се свързва с пътуване вътре в ЕС и може да бъде предотвратена чрез контролни мерки в целия ЕС.
Методите за идентифициране на източниците за заболяване от кампилобактериоза у хората, които се прилагат понастоящем, са обобщени и са анализирани получените досега резултати чрез тези методи. Обработката, приготвянето и консумацията на месо от бройлери може да допринесе за 20% до 30% от случаите при хора на кампилобактериоза, а 50% до 80% могат да се дължат на пилешкия източник като цяло.
Определянето на източника, въз основа на микробен подтип, се прилага отскоро за кампилобактериозата.
Всички техники, отнасящи се до подтип, показват, че популационната структура на C. jejuni е изключително разнообразна и слабо клонална, с описани множество подтипове, много от които са редки. Някои подтипове имат статистическа връзка с определени източници и има значително припокриване между подтиповете от случаите на човешко заболяване и подтипове от животни от фермите, по-специално от пилета.
Повечето изолати, за които има данни за подтипове, не са основани на репрезентативни извадки. Съвременните техники за определяне на подтип не осигуряват индикации за вирулентност на щама. Наличните изследвания от три географски области показват, че между 50 и 80% от всички случаи при хора на C. jejuni могат да бъдат отдадени на пилета, като източник.
Един метаанализ на изследванията “случай-контрола” показва разнообразие от рискови фактори, като пътуване, контакт с животни, храна и непречистена питейна вода. Тези изследвания също показват, че рисковите фактори зависят от видовете Campylobacter. Отбелязва се, че новите изследвания са оценили, че между 24-29% от случаите при хора могат да се дължат на обработката, приготвянето и консумацията на пилешко месо.
Въпреки че повечето случаи на кампилобактериоза у хора са спорадични, в ЕС има докладвани избухвания на заболяването.
Новите изследвания за идентификация на източника, въз основа на огнищата на заболяване, показват, че повече от една четвърт от появите, за които е идентифициран източник, се дължат на пилета. За две трети източникът е неизвестен.
“Естествени експерименти” в Белгия и Холандия, в които консумацията на пилешко месо беше временно намалена, подкрепиха значението на пилетата като главен източник на заразяване при хората, а пилешкото месо – като главен проводник. Подобно на тях, интервенционни изследвания в Исландия и Нова Зеландия за намаляване на експозицията на потребителите на силно заразено птиче месо, бяха последвани от забележимо намаляване на отчетените случаи с кампилобактериоза.
По-малкият процент на случаи при хора, свързани с птиче месо, идентифициран с изследвания “случай-контрола” в сравнение с определяне на микробен подтип, може да бъде обяснен с няколко фактори. Има разлика в точката на определяне (източник срещу точка на консумиране). Щамове от птичия източник могат да достигнат до хората по пътища, различни от храната (например чрез околната среда или чрез пряк контакт). Резултатите могат да бъдат изменени от некоректна оценка на експозицията, да се получат смущения от имунитет и непълни данни за източниците.
Данните за определяне на източника в ЕС са ограничени и недостъпни за повечето страни членки и има данни, че епидемиологията на кампилобактериозата при хора е различна за различните региони.
Така че, Панелът BIOHAZ съветва заключенията на това научно становище да се интерпретират внимателно.
Панелът BIOHAZ препоръчва въвеждане на активно наблюдение на кампилобактериозата във всички страни членки, включително усилия за количествено определяне на нивото на неопределяне и неотчитане на заболяването, за да се оцени по-точно бремето на заболяването и да се даде възможност за оценка на ефекта на всички интервенции за човешкото здраве. За по-доброто разбиране на молекулярната епидемиология на кампилобактериозата и за по-добра основа за определяне на източника, Панелът BIOHAZ препоръчва също да се получи репрезентативен набор на изолати от хора и възможни източници, да се подложи на определяне на генотипа в страните членки и да се съхрани. Препоръчват се по-нататъшни изследвания за идентифициране на маркери на Campylobacter вирулентността, способност за оцеляване и екология и за количествено определяне на влиянието на придобития защитен имунитет върху епидемиологията на кампилобактериозата в ЕС.
Ключови думи
Месо от бройлери, пилета, кампилобактериоза, Campylobacter coli, Campylobacter jejuni, определяне на източник.