Полихлорираните бифенили (PCBs) са широко разпространен клас устойчиви органични химикали, които се натрупват в околната среда и хората и са свързани с широк спектър от въздействия върху здравето. PCBs са били широко използвани за различни цели, особено като диелектрични течности в трансформатори, кондензатори и охладители. Поради токсичността им и класифицирането им като персистентни органични замърсители, обработката и разпространението на PCB е забранено в почти всички индустриални държави от края на 80-те години на миналия век, но те все още се освобождават в околната среда от строителни бои и запечатващи агенти, и от зле стопанисвани сметища за съдържащи PCBs опасни отпадъци. Хората се експонират на PCBs главно чрез замърсена храна.
В зависимост от броя на хлорните атоми и тяхната позиция са възможни 209 конгенера на PCB. Въз основа на структурните характеристики и токсикологичните ефекти PCBs се разделят на диоксиноподобни PCBs (DL PCBs), показващи токсикологични свойства, подобни на диоксините и недиоксиноподобни PCBs (NDL PCBs), които не следват токсичния механизъм на диоксините. Някои NDL PCBs са показали, че предизвикват неврологични, ендокринни, имунологични и канцерогенни въздействия. Няколко международни агенции класифицират PCBs като вероятни канцерогени за хора.
При оценката на ситуацията със замърсяването като индикатори за наличието на NDL PCBs бяха избрани шест конгенера (# 28, 52, 101, 138, 153, and 180). Научният панел на EFSA по замърсители в хранителната верига (CONTAM) отбеляза в научното си становище по наличието на NDL PCBs в храни за хора и животни, че сумата от шестте индикаторни PCBs представлява около 50 % от общите NDL-PCB в храна. Европейската комисия понастоящем обсъжда определянето на максимални нива за сумата на 6-те индикаторни NDL-PCBs в храни за хора и животни.
През 2002 Европейската комисия определи списък от действия за намаляване на наличието на диоксини и DL PCBs в храни за хора и животни и по-късно въведе регулярен мониторинг от страните членки на храните за хора и животни, включващ, ако е възможно и NDL PCBs. Данните за наличието на диоксини и PCBs в храна за хора и животни бяха редовно съобщавани на Комисията. През април 2008 Комисията предаде събраната информация за оценка на Европейския орган по безопасност на храните (EFSA).
Общо 11214 проби от храни за хора и 1349 от храни за животни, събрани в периода 1995-2008 от 18 страни членки, Исландия и Норвегия бяха запазени за подробен анализ. Като цяло, 18.8 % за единични конгенери бяха под границата на количествено определяне (LOQ). PCB-153 и PCB-138 допринесоха най-много за сумата от шестте NDL-PCB конгенери, следвани от PCB 180, PCB 28, PCB 101 и PCB 52 в този ред, но за всеки конгенер в групите на храните за хора и за животни бяха наблюдавани относително големи вариации. Приносът на PCB-153 и PCB-138 заедно последователно покриваше около поне 50% от общата сума на шестте конгенери във всяка група храни.
Най-високата средна стойност на ниво на замърсяване на храни беше наблюдавана в няколко категории риби и рибни продукти, следвани от продуктите от сухоземни животни. Най-ниските стойности бяха намерени в плодове и зеленчуци. Аналогично, най-високите средни стойности на замърсяване на храни за животни бяха намерени за рибено масло, докато повечето от другите групи храни за животни имаха средни нива под 1 µg/kg.
Регресионният анализ показаа, че сумата от шестте NDL-PCBs бяха като средно от близки до надвишаващи пет пъти сумата от 12-те DL-PCBs. Тази връзка се променяше в различните групи храни и се предполага, че е свързана с произхода на пробите и източника на замърсяване.
Настоящата оценка включва резултати от случайния и целенасочения мониторинг, но не беше възможно да се направи ясно разделяне на двете групи проби. Липсата на такава информация за пробонабирането и нередовното обхващане на групите храни за хора и животни не позволи извършването на точен анализ на тенденциите във времето. За подобряване на валидността на всяка оценка на наличието на диоксини и PCBs в храни за хора и животни, важно е да се проведе рандомизирано тестване и отделно отчитане на достатъчен брой проби във всяка група храни за хора и животни. Целенасоченото пробонабиране по време на инциденти със замърсяване трябва изрично да се укаже в отчетите.
Публикувано: 30 юли 2010