17-03-2015

НАУЧНО СТАНОВИЩЕ


Панел на EFSA по диетични продукти, хранене и алергии (NDA)

Европейски орган по безопасност на храните (EFSA), Парма, Италия

Резюме

По искане на Европейската комисия, Панелът на EFSA по диетични продукти, хранене и алергии (NDA) изготви научно становище по праговете за лактоза при непоносимост към лактоза и галактоземия. Лактозата е дизахарид на глюкозата и галактозата и основната захар на майчиното мляко при млекопитаещите. Погълнатата лактоза се хидролизира от лактазата, ензим на микровилозната мембрана на ентероцитите, в компонентите си, глюкоза и галактоза, които се абсорбират. Ако лактазната активност е ниска или липсва, неусвоената лактоза може да индуцира симптоми на непоносимост към лактоза.

Индивиди с галактоземия, наследствено нарушение на метаболизма на галактозата, не понасят и лактозата, но техните симптоми са по-остри и се различават много от тези на индивиди с непоносимост към лактозата.

Лактазен дефицит и непоносимост към лактоза

Първичният лактазен дефицит (LNP) е генетично обусловено, нормално развитийно явление, характеризиращо се с намаляване на лактазната активност, настъпващо скоро след отбиването в повечето етнически групи. Разпространението на LNP и възрастта на проявяване варират значително сред различните етнически популации.

При възрастни с LNP, неусвоената лактоза достига до дебелото черво, където чревните бактерии я разграждат до млечна киселина, оцетна киселина, водород и въглероден диоксид. Лошото усвояване на лактозата може да доведе до симптоми на непоносимост към лактозата като болки в корема, подуване, метеоризъм и диария. Тези симптоми не настъпват у всички индивиди с LNP.

Най-често използваните тестове, използвани за измерване на усвояването на лактозата, са водородният дихателен тест и тестът за поносимост към лактоза. Анализът на полиморфизмите на лактазния ген може да даде полезна информация. LNP може да се потвърди чрез определяне на лактазната активност в биопсия от тънко черво. Диагнозата на непоносимостта към лактоза, обаче, е доста по-трудна, тъй като зависи от симптоми, съобщени от самия индивид (диариа, коремни крампи, къркорещи черва, метеоризъм, повръщане), не всички от които могат да бъдат оценени обективно.

Единственото задоволително лечение на лактозната непоносимост е диета с намалено съдържание на лактоза.

Поносимостта към лактоза варира в широки граници между хората с лошо усвояване на лактозата.

Панелът отбелязва, че според един нов систематичен обзор, повечето индивиди с диагноза лактозна непоносимост или лошо усвояване на лактоза могат да понесат 12 g лактоза като единична доза (особено ако е приета с храната) без или с незначителни симптоми. Единични дози от 24 g обикновено водят до забележими симптоми. Има някои доказателства, че много хора с лошо усвояване на лактозата понасят дневни дози от 20 до 24 g лактоза, ако са разпределени през целия ден и консумирани заедно с други нутриенти. Консумирането на 50 g лактоза дневно индуцира симптоми у повечето хора с това заболяване и у много от тях тези симптоми могат да бъдат тежки. Има няколко изследвания върху малък брой пациенти, които съобщават коремни симптоми и диария при прием на лактоза под 12 g, а в някои случаи и при 3 до 5 g лактоза. Панелът отбелязва, че тестовата процедура с ежедневно увеличаване на дозата на лактозата и недостатъчното маскиране на тестовите решения трябва да се вземе пред вид при интерпретирането на резултатите.

Разпространението на непоносимостта към лактоза обикновено е ниско при малки деца и остава ниско в младостта сред индивидите от северноевропейски произход. Панелът отбелязва, че няма достатъчно данни за деца с лактозна непоносимост, но изглежда, че може да има подобни прагове като тези, наблюдавани при възрастни с подобна вариабилност в индивидуалната чувствителност.

Панелът заключава, че не може да се определи един праг за лактоза за всички индивиди с лактозна непоносимост поради голямото вариране в индивидуалната поносимост. Симптоми на лактозна непоносимост са били описани у някои субекти след прием на по-малко от 6 g лактоза.

Панелът заключава, че мнозинството субекти с лошо усвояване на лактозата могат да понесат до 12 g лактоза като единична доза без или с незначителни симптоми. По-високи дози могат да бъдат понесени, ако са разпределени в течение на деня.

Галактоземия

Галактоземията се причинява от три различни генетични ензимни дефекти в метаболизма на галактозата. Тежката галактоземия, ако не се лекува, се придружава от потенциално фатално увреждане на бъбречната и чернодробната функция и катаракти у новороденото и кърмачето, обратими чрез елиминирането на хранителната галактоза. Въпреки диетата през целия живот, при повечето пациенти има забавено развитие и при повечето жени има яйчникова недостатъчност.

Галактоземията може да се диагностицира по клинични симптоми в новородено или въз основа на скрининг сред новородените, който съществува в много европейски страни.

Принципът на диетата в управлението на всички видове галактоземия е елиминирането на всички източници на галактоза, включително човешко мляко, доколкото е възможно, особено при кърмачета и малки деца. Диетата започва с бебешки млека без лактоза и по-късно храни, със съдържание на лактоза ≤10 mg/100 kcal. При по-големи бебета, деца и възрастни, трябва да се избягват храни, съдържащи мляко или млечни продукти или лактоза доколкото може, така че общият дневен прием на лактоза да е около 25 mg/100 kcal.

Съществуващият критерий от ≤10 mg лактоза/100 kcal за етикетиране на бебешки млека и следващи храни като „не съдържащи лактоза” разрешава използването на тези продукти в диетата на пациенти с галактоземия.

Не може да бъде даден точен праг за прием на галактоза/лактоза, под който не се предизвикват вредни ефекти.

Мляко (напитки), в което (които) лактозата е (частично) ензимно хидролизирана в глюкоза и галактоза и от което (които) последната не е премахната не е (са) подходящо (и) за пациенти с галактоземия, независимо от остатъчното количество на лактоза.

Последици на намаляването на лактозата в храни

Информацията за промени в състава в резултат на технологични процеси, прилагани за намаляване на лактозата от продуктите, е ограничена. Тези промени могат да доведат до по-ниско въглехидратно съдържание и, в случаи на ултрафилтриране или хроматографско разделяне, също и до малко намаляване на съдържанието на минерали, които са малко вероятно значими. Наличните доказателства не позволяват да се направи научно заключение за възможен ефект на лактозата върху усвояването на калция. Не могат да се очакват негативни хранителни последици от консумацията на лактозни хидролизирани млечни продукти у здрави хора или хора с LNP, ако единствената разлика между конвенционалните и лактозно хидролизирани млечни продукти е съдържанието на лактоза. Избягването на конвенционални млечни продукти без суплементиране или подходяща адаптация на стила на хранене може да доведе до нисък прием на калций, витамин D и рибофлавин.

Архив