Научно становище
В научната литература бяха публикувани две нови статии, описващи потенциални вредни ефекти на подсладителите. Първата статия, с автори Halldorsson et al. (2010) предполага връзка между консумацията на безалкохолни напитки с изкуствени подсладители и повишен риск от преждевременно раждане. Втората, от Soffritti et al. (2010) съобщава, че аспартамът е канцерогеген агент при мишки.
В изследването на Soffritti et al., 2010 на мишки “Swiss” е даван аспартам в храната, започвайки от 12 гестационен ден (чрез бременни мишки) до 130-тата седмица от живота. Авторите на изследването отчитат по-голяма честота на случаи с хепатоцелуларен карцином при животните, получавали аспартам, статистически значима при двете по-големи изследвани дози (приблизително 1900 и 4000 mg/kg телесно тегло/ден). Авторите съобщават и статистически значима по-висока честота на алвеоларни/бронхиоларни карциноми при дозата от 4000 mg/kg телесно тегло/ден. Увеличаването на чернодробните и белодробни тумори се наблюдава само у мъжки животни, като при женските животни няма статистически значими промени в честотата на туморите. Няма статистически значимо увеличение на аденомите на черния дроб и при двата пола.
Soffritti et al. (2010) заключават, че аспартамът, даван при тези условия, индуцира значителни увеличения, свързани с дозата, в честотата при мъжки “Swiss” мишки. Авторите предполагат, че метанолът, метаболит на аспартама, играе възможна роля в хепатоканцерогенните ефекти, наблюдавани при мъжки мишки. Не са наблюдавани канцерогенни ефекти у женски мишки.
Панелът отбеляза, че типът и честотата на туморите, отчетени от Soffritti et al. (2010), се появяват спонтанно с висока честота у мъжки мишки. Панелът забеляза и че, въпреки, че е отчетена статистическа значимост за мъжките мишки в експерименталните условия на това изследване, повишената честота на чернодробните и на белодробните карциноми във всички групи по експозиция остава в интервала на досегашните изследвания на тумори при тези мишки.
Панелът предприема подробен анализ на резултатите и заключенията от изследването на Soffritti et al. (2010), включвайки предположеното действие на метанола.
Панелът обсъди и наскоро публикуваното Датско проспективно кохортно изследване на приема на безалкохолни напитки с изкуствени подсладители и риска от преждевременно раждане (Halldorson et al., 2010). Панелът посъветва EFSA по необходимостта от епидемиологична експертиза за осигуряване на допълнителни гледни точки по методологията и статистическите аспекти на това изследване, отчитайки смущаващите фактори. EFSA ще представи оценка на епидемиологичната и статистическа методология на изследването на Halldorsson et al. До края на февруари 2011 г.