17-03-2015


Европейският орган по безопасност на храните (EFSA) възложи на Панела по здраве и благополучие на животните да изготви научно становище за бесноитиозата по говедата.

Най-новите епидемиологични данни потвърждават увеличен брой на случаи и географско разширение на разпространението на бесноитиозата в стада добитък в някои страни членки на ЕС, така че бесноитиозата по говедата трябва да се разглежда като болест, появяваща се в Европейския съюз. Много от аспектите на епидемиологията на бесноитиозата по говедата все още са несигурни, включително разпространението и честотата на заразяването и заболяването в ендемичните зони, пътища на предаване и рискови фактори, свързани със заразяването и заболяването. Подозира се, че B. besnoiti има хетероксенен жизнен цикъл. Дефинитивният гостоприемник (DH) досега не е идентифициран. Връзката между B. besnoiti и други Besnoitia spp.от копитни трябва да бъде изяснена. Вероятно разпространението на болестта се дължи на хоризонтално пряко и непряко предаване на заразата. Роля в предаването могат да играят членестоноги като конските мухи и жълтата муха, чрез механично пренасяне на B. besnoiti от хронично или безсимптмптомно заразен добитък. Дивите преживни животни, а може би и гризачите не трябва да бъдат пренебрегвани като източници на паразита.

Заразяването може да причини сериозни вредни ефекти и през острата, и през хроничната фаза, което компрометира благополучието на животните. Бесноитиозата по говедата има два ясни клинични стадия, а именно острата аназарка фаза, която основно се свързва с пролифериране на ендозоити в кръвоносните съдове и хроничната склеродерма фаза, главно свързвана с формиране на кисти. Тежестта на заболяването варира от слаба до силна с възможни смъртни случаи при сериозно засегнатите животни. Много заразени животни остават без симптоми, като единственият признак за заболяването са кисти в конюнктивата на склерата и/или областта на вулвата при крави. Има разработени множество диагностични тестове – цитологични, хистопатологични, серологични и тест за полимеразна верижна реакция (PCR). В Европа понастоящем няма ефективни лекарства или ваксини.

Панелът по здраве и благополучие на животните препоръчва извършването на епидемиологични изследвания в ендемичните зони в Европа за изясняване на значението на заразените животни и пътищата на предаване на заразата. В този подтекст, трябва да се оцени релевантността на прякото заразяване чрез пряк контакт по време на естественото чифтосване. Освен това могат да се използват ентомологични изследвания за оценка например на наличието на кръвосмучещи мухи (Stomoxys calcitrans) или табаниди по време на такива проучвания, касаещи потенциалната роля на тези хапещи насекоми при предаването на заразата. Необходими са изследвания за изясняване на ролята на дивите преживни животни и гризачи като възможни източници на паразита. Трябва да бъде проучено съществуването на определен гостоприемник и ролята му в епидемиологията на бесноитиозата по говедата. Освен това трябва да се изследва връзката между B. besnoiti и други Besnoitia spp., изолирани от копитни (B. tarandii и B. caprae), за да се оцени риска от зараза от домашни преживни животни. Трябва да се разработват и стандартизират инструменти за диагностика, касаещи неясните въпроси, свързани с епидемиологията и клиничното развитие на заболяването. Трябва да се търсят и изучават подходящи мерки и стратегии за контрол на бесноитиозата, с използване на наличната епидемиологична информация.
 

Архив