17-03-2015

 

Резюме

В рамките на член 31 от Регламент EC 178/2002, Европейската комисия поиска от Европейския орган по безопасност на храните да анализира резултатите от мониторинга на остатъците в живи животни и животински продукти в страните членки. Настоящият отчет обобщава данните от мониторинга за 2009 г.

Регламент (EU) No 37/2010 определя максимални граници за остатъци от ветеринарни лекарства в животни, отглеждани за производство на храни и животински продукти. Директива на Съвета 96/23/EC залага мерки за мониторинг на определени вещества и остатъци, главно от ветеринарни лекарства в живи животни и животински продукти. Освен това, Решение на Комисията 97/747/EC определя нива и честоти на пробовземане за определени животински продукти.

Както се казва в отчета за 2008 г., настоящата база данни за остатъци на Европейската комисия не съдържа общия брой проби (съответстващи и несъответстващи), тествани за всяко отделно вещество. Следователно, не беше възможно да се изчисли процента на положителните проби за дадено вещество и да се определи дали те варират значително през последователните години. Наблюдаваните разлики в броя на несъответстващите резултати за група вещества или отделно вещество могат да се дължат или на по-голям брой извършени тестове или на по-голяма честота на несъответствие. Не беше възможно и да се идентифицират пробите, с несъответствие за повече от едно вещество.

В сравнение с предишни отчети, структурата и анализа на данните, представени в този отчет, са подобрени. Това, обаче, може да причини някои затруднения при сравняване на данните за 2009 с данните от предишни отчети. В настоящия отчет, цялостната оценка на ЕС включва всички категории животни/животински продукти и е представена за всяка основна група вещества. В предишните отчети това включваше само живи животни. Оценката на анализираните проби, несъответстващите проби и несъответстващите резултати са представени за всяка категория животни/животински продукти поотделно. Резултатите, които не са отчетени според Директива на Съвета 96/23/EC не са включени в цялостната оценка, а са обработени самостоятелно. Пробите по подозрение бяха оценени отделно от целевите проби.

Като цяло имаше отчетени 764736проби в рамката на мониторинга в ЕС на остатъците. Общо 484 087 проби (445 968 целеви и 38 119 по подозрение) бяха отчетени в рамките на Директива на Съвета 96/23/EC. Освен това една страна членка докладва 280 649 проби за тестове за инхибиране, които не са включени в цялостната оценка.

Минималните изисквания за честота на пробовземане, заложени в Директива на Съвета 96/23/EC и в Решение на Комисията 97/747/EC бяха изпълнени през 2009 за целия ЕС и от болшинството отделни страни членки.

От всички събрани целеви проби 40.9 % бяха анализирани за вещества с анаболен ефект (група А) и 63.1 % за ветеринарни лекарства и замърсители (Група В). Имаше 1 406 несъответстващи проби (0.32 %) (1 493 несъответстващи резултати) от 445 968 целеви проби. Ситуацията беше подобна на тази от 2008, когато 0.34 % от целевите проби бяха несъответстващи. Процентът на несъответстващите проби, изчислен от общия брой анализирани проби за вещества в тази категория беше: 0.18 % за вещества с анаболен ефект и забранени вещества (A), 0.21 % за антибактериални (B1), 0.30 % за “други ветеринарни лекарства” (B2) и 1.08 % за “други вещества и замърсители от околната среда” (B3).

От всички целеви проби, анализирани за категория “хормони” във всички категории животни/продукти, 0.26 % бяха несъответстващи. Както и през 2008 имаше несъответстващи проби за стилбени и производни (A1). За антитироидни агенти (A2) имаше 0.46 % несъответстващи проби, всички за тиоурацил, повечето вероятно причинени от консумация на кръстоцветни растения. В групата на стероидите (A3), която включва някои резултати за кортикостероиди, имаше 0.39 % несъответстващи проби във всички категории животни и продукти. Несъответстващите проби бяха намерени у говеда (0.34 %), прасета (0.30 %), овце и кози (3.65 %), коне (1.27 %), птици (0.05 %) и аквакултури (0.46 %). Най-често идентифицираните анаболни стероиди бяха алфа-болденон (n = 65), нандролон (n = 64) и епинандролон (n = 17). Няколко страни членки, обаче, твърдяха, че остатъците от болденон-алфа и епинандролон (19-норепитестостерон) вероятно имат ендогенен характер. Несъответстващи проби за кортикостероиди бяха докладвани в група А3 (n = 27) и в група B2f (n = 27). Основната част от случаите с несъответствие за кортикостероиди е отчетена при говеда (n = 48). Идентифицираните вещества бяха дексаметазон (n = 43), преднизолон (n = 16) и преднизон (n = 5). В групата на лактоните на резорциловата киселина (A4), 0.17 % от пробите бяха несъответстващи за зеаранол и талеранол. За бета-агонисти (A5) през 2009 г. бяха открити само две несъответстващи проби (0.01 %). За забранени вещества (A6), несъответствие беше открито при 0.07 % от пробите. Идентифицираните вещества бяха хлорамфеникол (n = 25), нитрофурани (n = 25) и нитроимидазоли (n = 9).

За антибактериални средства (B1) 0.21 % от пробите, анализирани съгласно Директива 96/23 бяха несъответстващи. Освен това Германия отчете несъответстващи резултати от прилагане на инхибиторни тестове. Най-високите честоти за несъответстващи проби за антибактериални агенти бяха намерени в пчелен мед (0.98 %), заешко месо (0.63 %) и аквакултури (0.48 %).

Имаше 0.26 % несъответстващи проби за вещества в категорията “други ветеринарни препарати” (B2). Сравнително висок дял несъответстващи проби беше намерен за продукти против кокцидиоза (B2b): 2.05 % при птици, 1.19 % в яйца, 4.44 % при зайци и 0.54 % в дивеч, отглеждан в развъдници. Несъответствия за противоглистни средства (B2a) бяха отчетени при говеда (0.14 %), прасета (0.1 %), овце и кози (0.28 %), аквакултури (0.39 %) и мляко (0.3 %). За карбамати и пиретроиди (B2c) имаше само една несъответстваща проба при прасета и една при свободно живеещ дивеч. Несъответстващи проби за седативи не бяха отчетени (B2d). За нестероидни противовъзпалителни лекарства (B2e) имаше несъответстващи проби при говеда (0.13 %), овце и кози (0.2 %), коне (0.6 %), птици (0.46 %), мляко (0.03 %) и зайци (1.39 %). Несъответстващи проби за “други фармакологично активни вещества” (B2f) бяха отчетени при говеда (0.37 %), птици (0.2 %) и прасета (0.09 %).

Имаше 1.08 % несъответстващи проби в групата на “други вещества и замърсители от околната среда (B3)”. Най-високият процент на несъответстващи проби в почти всички видове беше намерен за химични елементи (B3c) (2.25 %). Кадмий, олово и живак бяха най-често отчитаните елементи. Случаите на несъответствие за хлорорганични (B3a) и фосфорорганични (B3b) вещества бяха много по-малко: съответно0.19 % и 0.04 %. За микотоксини (B3d) бяха отчетени девет несъответстващи проби за охратоксин А у прасета, една за афлатоксин B1 у овце и кози и пет за афлатоксин M1 в мляко. Оцветители (B3e) бяха отчетени при аквакултури (1.6 %). Веществата бяха малахитово зелено и левко-малахитово зелено.

Ситуацията с остатъците през 2009 г. е подобна на тези от двете предишни години за всички групи вещества. Тъй като планът за пробовземане и спектърът на анализираните вещества не са едни и същи за трите години, такива сравнения трябва да се разглеждат като такива с висока степен на несигурност. 

Архив