17-03-2015


Учените от двата органа на ЕС обединиха експертизата си, за да анализират данни от страните членки и изготвят първия общ доклад на ЕС за антимикробна резистентност при зоонотични бактерии, засягащи хора, животни и храни. Докладът, разработен от Европейския орган по безопасност на храните (EFSA) и Европейския център за превенция и контрол на болестите (ECDC), показва, че резистентност на антимикробни средства е наблюдавана при зоонотични бактерии, като Salmonella и Campylobacter, които могат да причинят инфекциозни болести, предаващи се между животни и хора и които могат да бъдат намерени в храни. Докладът представя и данни за антимикробна резистентност за бактерии, които не причиняват заболявания, като индикаторни изолати на E. coli и Enterococci, които обикновено не причиняват заболявания у хора.

Докладът дава съществен принос към текущата работа, провеждана на европейско ниво и резултатите ще бъдат взети пред вид от Европейската комисия, която разработва бъдещите си предложения за действие против антимикробната резистентност.

EFSA обедини редиците си с ECDC и страните членки, за да даде на политиците този основополагащ доклад”, каза д-р Хуберт Делуйкер, Директор по оценка на риска и научно подпомагане в  EFSA.

“Имайки пред вид заплахата за общественото здраве от антимикробната резистентност, тези два органа, в близко сътрудничество с колегите си от различни европейски институции, прокарват пътя за хармонизиране на методологиите за събиране на данни в ЕС от медицинския, ветеринарния и хранителния сектор.”

Директорът на ECDC, Марк Спренгер добави “Нашата обща цел е да хармонизираме надзора и мониторинга на антимикробната резистентност при инфекции, които се предават между хора и животни. Тази информация е критична за вземане на информирани решения за контрол на антимикробно резистентни инфекции, които засягат увеличаващ се брой хора в Европа”.

Антимикробните средства се използват в хуманната и ветеринарната медицина за елиминиране на микроорганизми, причиняващи инфекции, като бактериите. При животните, отглеждани за храна, антимикробните средства, използвани за лечение на различни инфекциозни болести, могат да бъдат същите или подобни на тези, използвани при хора.

Резистентност към антимикробни средства настъпва когато микроорганизмите развиват механизми, които намаляват ефективността им или правят използването им неефективно. Резистентните бактерии могат да се разпространяват по много пътища. Когато у зоонотични бактерии в животни и храни настъпи антимикробна резистентност, тя може да компрометира ефективното лечение на инфекциозни заболявания и у хора.

Докладът, основан на данни от 2009 г. показва, че голям дял от Campylobacter у хора е резистентен към антибиотик от критично значение за лечението на болестите у хората: ципрофлоксацин, принадлежащ към групата на флуорокинолоните. При животните, голяма или умерена част от Salmonella (при пилета), Campylobacter и не-причиняващите заболяване E. coli е също резистентна към този антибиотик.

Малка част от Salmonella при хора и Salmonella и не-причиняващи заболяване E. coli при животни са резистентни към цефалоспорини от трето поколение, антибиотик, считан от СЗО за критично важен в човешката медицина.

Ключови резултати в доклада

Хора

  • Campylobacter: При хора са отчетени високи нива на резистентност за ципрофлоксацин (47%), както и за резистентност към ампицилин (43%) и налидиксова киселина (40%). Резистентността към друго важно антимикробно средство – еритромицин – е ниска (3.1%).
  • Salmonella: Докладът показва, че резистентността към общите антимикробни средства, като ампицилин, тетрациклин и сулфонамид, е умерена, като около 20% от тестваните бактерии бяха счетени за резистентни. Резистентността към клинично важни антимикробни средства – цефалоспорини от трето поколение и флуорокинолони е под 10%.
  • E. coli: Докладът не включва данни за резистентност към антимикробни средства при E. coli у хора.

Животни

  • При животни Campylobacter също показа високи нива на резистентност към ципрофлоксацин. Това е особено вярно за пилета (46% при Campylobacter jejuni и 78% при Campylobacter coli) и при прасета (50% при Campylobacter coli).
  • Salmonella: При животни са отчетени високи нива на резистентност за ампицилин, тетрациклин и сулфонамид при прасета и в свинско месо (47-60%), говеда (37-40%) и пилешко месо (27-33%). Умерено ниво на резистентност към ципрофлоксацин беше отчетено при пилета и пилешко месо (около 20%).
  • Не-причиняващите заболяване E. coli показват високи нива на резистентност към тетрациклин, ампицилин и сулфонамид при прасета и пилета; E. coli показват резистентност към ципрофлоксацин при пилета (47%) и прасета (12%). Наблюдава се ниска резистентност към цефалоспорин от трето поколение.

Зоонозите са инфекции и заболявания, които се предават между животни и хора; най-често отчитани са Salmonella и Campylobacter (вижте годишния доклад за зоонозите на EFSA и ECDC). Зоонотичните бактерии, резистентни към антимикробни средства, са от особена важност, тъй като могат да компрометират ефективното лечение на инфекции при хора и животни.

Европейският орган по безопасност на храните и Европейският център по превенция и контрол на болестите анализираха информацията, подадена от 25 страни членки на ЕС (и две страни, нечленуващи в ЕС – Норвегия и Швейцария) за антимикробна резистентност при изолати на Salmonella и Campylobacter от хора, храни и животни и при не-причиняващи заболявания изолати от Escherichia coli и ентерококи от животни и храни през 2009 г. Не-причиняващите заболявания E. coli и ентерококи се използват за опоказване на нивото на антимикробна резистентност при нормалната бактериална флора в червата на здрави животни. EFSA анализира резистентността към антимикробни средства при зоонотичните бактерии в животни и храни от 2004 г.

Флуорокинолоните (като ципрофлоксацин), цефалоспорините от трето поколение (като цефотаксим) и макролидите (като еритромицин) са определени от СЗО като критично важни антимикробни групи в хуманната медицина.

 

Архив