17-03-2015


По искане на Европейската комисия на Панела по замърсители в околната среда (CONTAM) беше възложено да изготви научно становище за риска за общественото здраве, свързан с наличието на високи нива от диоксини и диоксино-подобни полихлорирани бифенили (PCBs) в черен дроб от овце и елени. Накрая беше повдигнат въпроса дали нивата на диоксин и РСВ в черен дроб е по-добре, както и при рибата, да се изразяват на основата на живо тегло, а не въз основа на мазнини.

Полихлорираните дибензо -p-диоксини (PCDDs) и дибензофурани (PCDFs) са две групи от трициклични планарни съединения, които често заедно са наричани “диоксини”. В това становище, ако изрично не е указано друго, терминът “диоксини” се отнася до PCDDs и PCDFs заедно. В зависимост от броя на хлорни атоми (1-8) и тяхната позиция в пръстените, съществуват 75 PCDDs и 135 PCDFs, наречени “конгенери”. Диоксините са слабо разтворими във вода и силно разтворими в липиди. Поради липофилните им свойства те се натрупват в хранителната верига и се съхраняват в мастните тъкани. Токсичността на различните конгенери зависи от заместването на хлора. От специално значение са тези конгенери, които имат заместване в позиции 2,3,7,8 и имат поне един съседен водороден атом. Те са силно токсични, слабо се разграждат в околната среда и имат дълъг биологичен полуживот.

Диоксините не се използват за технологични и други цели, но се генерират в множество топлинни и индустриални процеси като нежелани и често неизбежни нечистоти или странични продукти. Диоксините в общия случай не се генерират като единични конгенери, в повечето случаи се генерират като сложни смеси, които често са характерни за източника. Поради множеството източници, диоксините се срещат повсеместно. Поради регулаторните мерки, приети след 1980 г. емисиите на диоксини в околната среда значително намаляха.

PCBs са група от хлорорганични съединения, които се синтезират при катализирано хлориране на бифенил. Въз основа на хлорните атоми (1-10) и тяхната позиция в пръстена, са възможни 209 различни съединения, наричани още “конгенери”. За разлика от диоксините, PCBs имат широко приложение в индустрията под формата на технически смеси с различно съдържание на хлор. Те бяха широко произвеждани повече от четири десетилетия след 1929 г., докато бяха забранени, като оценената обща световна продукция беше 1.2-1.5 милиона тона. Поради физикохимичните им свойства, като негоримост, химична стабилност, висока точка на кипене, ниска топлопроводимост и високи диелектрични константи, PCBs бяха широко прилагани в индустрията и търговията. Според Директива 96/59/EC страните членки трябва да са предприели необходимите мерки за гарантиране, че използваните PCBs са обезвредени и оборудването, което съдържа PCBs, е деконтаминирано или обезвредено най-късно до края на 2010 г. При пожари и други топлинни процеси PCBs могат да се конвертират в PCDFs и други продукти.

Въз основа на структурните характеристики и токсикологичните ефекти PCBs могат да бъдат разделени в две групи. Едната се състои от 12 конгенера, които могат лесно да придобият копланарна структура и да покажат токсикологични свойства, подобно на диоксините. Затова тази група се нарича “диоксино-подобни PCBs” (DL-PCBs). Другите PCBs не показват диоксино-подобна токсичност и имат различен токсикологичен профил. Тази група се нарича “недиоксино-подобни PCBs” (NDL-PCBs).

Изследванията на различните пътища показват, че хранителната експозиция е главният път за експозиция на диоксин и РСВ за хора, носейки в общия случай повече от 90 % от общата експозиция на диоксин и PCB. Поради липофилните свойства и големият потенциал за натрупване, продуктите от животински произход са от особена важност.

Разширените програми за мониторинг, провеждани по целия свят през последните две десетилетия, показват, че човешката експозиция на диоксини и PCBs е намаляла значително. Програмите показаха и че някои хранителни стоки, като черен дроб от овце и елени, могат да съдържат високи нива на диоксини даже когато не са засегнати от специфични източници на замърсяване. През 2008/2009 в Германия бяха анализирани много проби от овце за диоксини и PCBs. Повечето проби от овче месо бяха под съответните максимални нива, определени от Регламент (EC) No 1881/2006. Съответните проби от черен дроб, обаче, от същите овце в почти всички случаи надвишаваха значително съответните максимални нива. Изследванията показаха, че тези високи нива не се дължат на лоша практика при отглеждането или високо локализирано замърсяване, а е по-вероятно да са свързани с физиологията на животните.

За пасящи преживни животни като овцете, неволният прием на земя може да настъпи чрез частици, отложени върху зеленчуците или пряко, когато пасат на пасище близо до повърхността на земята. Говедата обикновено ядат растенията над 5-10 см от повърхността на земята, докато овцете имат анатомични възможности да гризат по-близо до земята. Повърхността на гризане обикновено е по-широка за овцете, тъй като стадата по-често сменят пасищата си, отколкото говедата, като така се повишава вероятността за влизане в контакт със земя с различно замърсяване. Количеството на погълнатата пръст зависи от изобилието и качеството на пашата и от гъстотата на животните на пасището. Тъй като първото намалява, а последното се увеличава, животните пасат все по-близо до повърхността на земята, като така поемат по-големи количества пръст. Приемът на пръст е много променлив и свързан със сезона: при овце редният прием на пръст е отчетен в порядъка на 8 % прием на сухо вещество. Като цяло приемът на пръст може да се очаква да допринася за експозицията на овцете на диоксини и PCBs в степен, която не може да бъде пренебрегната. През последните години се случиха инциденти със замърсени фуражи, които потенциално добавиха към експозицията на диоксини и PCBs.

EFSA оцени резултатите за диоксини и PCB от проби от 332 черни дроба от овце, 175 проби овче месо и 9 проби от черен дроб от елени, предоставени от 8 европейски страни. Повече от 60% от резултатите бяха от Германия. За овчи черен дроб концентрации на средна горна граница за диоксини и сумата от диоксини и DL PCBs (изразени като WHO-TEQ1998) бяха съответно 14.9 pg WHO-TEQ/g мазнина (в интервала: 0.27-116) и 26.1 pg WHO-TEQ/g мазнина (интервал: 0.47-279). Съответните нива в овче месо бяха значително по-ниски, съответно: 0.70 pg WHO-TEQ/g мазнина (интервал: 0.08-5.1) и 2.0 pg WHO-TEQ/g мазнина (интервал: 0.16-11.9). Средната стойност на сумата от диоксини и DL-PCBs в черен дроб от елен беше почти 2.5 пъти по-голяма от средната стойност в овчи черен дроб.

Данни за наличие на NDL-PCBs бяха подадени от осем европейски страни за 257 проби от овчи черен дроб, 146 проби от овче месо и 9 проби от черен дроб от елен. За черния дроб и месото от овце концентрациите на средна горна граница за сумата от шестте PCBs (PCB-28, -52, -101, -138, -153 и -180), идентифицирани като индикаторни PCBs от Панела CONTAM през 2005 г. бяха съответно 26.8 ng/g мазнина (интервал: 0.41-350) и 13.1 ng/g мазнина (интервал: 0.51-162). Средните стойности за черен дроб от овце и елени бяха сравними.

Освен по-високите нива на диоксин в овчи черен дроб, наблюдавана беше и ясна разлика в относителния принос на PCDD, PCDF и DL-PCBs към общото TEQ. Относителният принос на PCDFs в овчи черен дроб, като цяло, беше значително по-висок в сравнение с овче месо.

В Европа има оскъдни данни за консумация на овчи черен дроб. Данните в Разширената база данни на EFSA за консумация на храни показват, че много малка част от европейското население консумира черен дроб от овце. Наличните данни за възрастни от шест страни показват, че по-малко от 3% са консуматори на “черен дроб от овце, овни и агнета”. Методологията, използвана за събиране на данните за консумация на храни е различна за различните проучвания, което влияе на сравнимостта. В три случая проучванията отчитат данни, събрани на база седемдневен дневник за храните, докато другите три работят на база 24-часов или 3-дневен запис, като данните за консумация са записани като “сурово”, “консумирано” или “сготвено”. Следователно, изчисляването на средната консумация на овчи черен дроб, изразена на седмична основа за малкия брой консуматори в цялото възрастно население има висока степен на несигурност.

Добра алтернатива е да се приеме разпределението по размер на порцията, приемайки че условната честота от една консумация седмично може да се вземе като консервативна оценка.

За възрастни резултатите показват средна порция черен дроб от овца от 106 g (или 1.5 g/kg телесно тегло (b.w.)) в шест държави, като най-високата средна стойност е в Обединеното кралство - 141 g (или 1.9 g/kg b.w.). Средният размер порция овчи черен дроб, отчетена в Обединеното кралство беше използван за оценка на експозицията, като се прие, че това представлява седмично количество. Приемайки, че консумацията на овчи черен дроб при деца е подобна на консумацията на “всякакъв черен дроб”, средното седмично количество от 2.8 g/kg b.w. от българското проучване беше избрано като консервативна оценка за оценка на експозицията за деца.

Поради малката част от европейското население, която консумира овчи черен дроб, Панелът CONTAM не оцени експозицията за цялото европейско население, а само “за консуматори”. Тъй като беше прието, че овчи черен дроб не се консумира всеки ден, оценката се основава на потенциален седмичен прием. В оценката бяха използвани две различни концентрации за сумата от диоксини и DL-PCBs в овчи черен дроб. Това са средните нива, изчислени от резултатите, предоставени от европейските страни и максималното ниво, заложено в Регламент Regulation (EC) No 1881/2006. Хранителният прием беше оценен с използване на концентрации на горна граница (UB), тъй като стойностите на UB и долната граница (LB) съвпадаха при закръгляване до първи знак след десетичната точка. Средно съдържание на мазнини от 5.1 % за овчи черен дроб беше изчислено от подадените данни за наличие и беше използвано при оценката на експозицията.

Средноседмичната експозиция на диоксини и DL-PCBs въз основа на средната концентрация, изчислена от данните за наличие, предоставени от европейските страни е 2.5 pg WHO-TEQ/kg b.w. за възрастни (само за консуматори). При използване на максималното ниво, заложено в Регламент (EC) No 1881/2006 средната експозиция е 1.2 pg WHO-TEQ/kg b.w. За деца, средната седмична експозиция е 3.7 pg WHO-TEQ/kg b.w. и 1.7 pg WHO-TEQ/kg b.w. имайки пред вид съответно данните предоставени от европейските страни и максималното ниво в законодателството.

За NDL-PCBs оценките на експозицията се извършиха със средната концентрация за сумата от шестте индикаторни NDL-PCBs (PCB-28, -52, -101, -138, -153 и -180), изчислени от данните за наличие, представени от осемте европейски страни. Предвижда се скоро да се определят хармонизирани максимални нива за сумата от тези шест конгенера в различни категории храни. Средната хранителна експозиция за възрастни (само консуматори) е 2.6 ng/kg b.w. За деца средната седмична експозиция на NDL-PCBs въз основа на стойност на консумация, получена от данни за “генеричен черен дроб” е 3.8 ng/kg b.w.

За да се характеризира риска от хронична консумация на овчи черен дроб, бяха направени изчисления за сравняване колко консумацията на овчи черен дроб ще добави към общата човешка експозиция и как това се отнася към поносимия седмичен прием (TWI) за диоксини и DL-PCBs. Като TWI Панелът CONTAM използва стойността от 14 pg TEQ/kg b.w. на седмица, определен от Научния комитет по храните през 2001.

Като начална точка от литературата беше изведен фонов човешки ежедневен прием. Средният дневен прием на диоксини и DL-PCBs в европейските страни, за които са отчетени данни като WHO1998-TEQs е 1.53 (0.51-3.2) pg/kg b.w. дневно или, конвертиран на седмична база - около 11 (3.6 - 23) pg WHO-TEQ/kg b.w. Панелът CONTAM отбеляза, че наличните данни за хранителна експозиция идват от ограничен брой европейски страни и може и да не отразява най-новата експозиция. Данните, основани на WHO-TEF1998s бяха използвани, защото голям брой от данните за наличие бяха съобщени само като TEQs, изчислени с тези TEFs, без да се дадат изходните данни, което направи конверсията с най-новите WHO-TEF2005s невъзможна. Прилагането на последните TEFs може да доведе до 10-15% по-ниски стойности.

За възрастни консумация от около 140 g (или 1.9 g/kg b.w.) овчи черен дроб със средна стойност от 26.1 pg WHO-TEQ/g мазнина би дало седмичен прием от 2.5 pg WHO-TEQ/kg b.w. и в общ седмичен прием от 13.5 pg WHO-TEQ/kg b.w., вземайки пред вид средна фонова експозиция от 11.0 pg WHO-TEQ/kg b.w. Това е 96 % от TWI. Тъй като някои проби от овчи черен дроб показаха значително по-високи концентрации за диоксини и DL-PCBs, може да се приеме, че честите консуматори могат да бъдат изложени в отделни случаи на много по-високи стойности.

Поради липсата на данни, консумацията на овчи черен дроб за деца се основаваше на възрастова група до 18 години. Тъй като съответните актуални данни за фонова експозиция на диоксини и DL-PCBs за деца са оскъдни, Панелът CONTAM реши да не оценява средна хранителна фонова експозиция за деца. Оценката показва, че за деца експозицията на диоксини и DL-PCBs чрез консумация на черен дроб от овца е приблизително с 50 % по-висока в сравнение с възрастни поради по-високата консумация на храна в сравнение с телесното тегло.

Приемайки седмична фонова експозиция от 35-161 ng/kg b.w. за сумата от шестте индикаторни NDL PCBs, допълнителният принос на консумацията на черен дроб от овца за възрастни възлиза на 1.6 - 7.4 %. Съответната оценка за деца би дала допълнителен седмичен прием между 2.2 и 11 %

В заключение, редовната консумация на овчи черен дроб би дала средно около 20% повишение на фоновата експозиция на диоксини и DL-PCBs. В отделни случаи, консумацията на овчи черен дроб би резултирала във висок прием, надвишаващ TWI. Панелът CONTAM заключи, че честата консумация на овчи черен дроб, особено от жени в детеродна възраст и деца, може да бъде потенциално опасна за здравето.

За черен дроб от елен бяха съобщени само девет резултата за концентрации на диоксини, DL-PCBs и NDL PCBs. Този брой проби е много малък, за да се направи смислена оценка. Все пак, тъй като отчетените концентрации на диоксини и DL-PCBs бяха в общия случай по-високи от концентрациите в овчи черен дроб (средна стойност почти 2.5 пъти по-висока), Панелът CONTAM заключи, че честата консумация на черен дроб от елен,особено за големи консуматори, може да е опасна за здравето.

Европейската комисия поиска от EFSA и да даде научни съображения за това подходящо ли е в бъдеще да се определят нормативни нива за черен дроб на база продукт,

Архив