17-03-2015

 

Европейският орган по безопасност на храните (EFSA) започна разработването на ефективен и прозрачен подход към идентифицирането на възникващи рискове по веригата на храни за хора и животни. Този подход почива на три основни стъпки, а именно 1) събиране на данни 2) анализ на данни, откриване на сигнал и филтриране и 3) обмен на информация. Внедряването на структурирана система за събиране на данни беше идентифицирана от работната група за научно сътрудничество на EFSA (ESCO WG) по възникващи рискове като важна стъпка за използване на пълните оперативни възможности за идентификация на възникващи рискове (ERI). За подпомагане на тази разработка отделът по възникващи рискове на EFSA (EMRISK) организира работна група за събиране на данни за възникващи рискове, свързани с храните за хора и животни (DACO WG). Работната група е мултидисциплинарен екип от 15 експерти в областта на безопасността на храните, включително и ERI. Главната задача на работната група беше да подпомага EMRISK при определянето на риск от приоритетни източници на информация и подходящи стратегии и инструменти за събиране на релевантни сигнали, показващи възникващи рискове.

DACO WG отчете, че потенциалните възникващи опасности или рискове за безопасността на храните за хора и животни, и свързаните с тях източници на данни, са многобройни. Така че, за постигане на максимален, устойчив принос към разработването на система за идентифициране на (каквито и да са) възникващи за безопасността на храните за хора и животни, членовете на DACO WG, след консултации с EMRISK, решиха да се съсредоточат върху подходи за идентификация и оценка на източници на данни, свързани с възникващи рискове за безопасността на хора и животни. Беше решено и като основа да се използват резултатите от предишни дейности на EFSA в тази област и да се използват единадесетте индикатори за приоритет, идентифицирани от ESCO WG. Така че, DACO WG имаше за цел да определи практически подходи за идентификацията и оценката на качеството на източниците на данни, както и първоначално характеризиране на тези подходи. За изпълнение на целите DACO WG идентифицира необходимост от двустранен подход. Първият аспект на работата на DACO WG беше фокусиран върху идентификацията на генерични подходи, които могат да се използват за оценка на настоящи и бъдещи източници на данни. Втората част поставяше ударението върху използването на експертни становища за създаването на първоначален списък от източници на данни, включително тези, свързани с текущи изследователски проекти по 6-та и 7-ма рамкови програми на ЕС. Прилагането на техниката на характеризиране на източника към първоначалния списък от потенциални източници на данни позволи постигането на първоначална критична оценка на стойността и на подходите за оценка, и на източниците на данни.

Оценката на различните източници на данни, компилирани от WG, подчерта необходимостта от по-близко сътрудничество с релевантни изследователски проекти, експерти и ключови играчи. От 165 проекта по рамкови програми на ЕС, разгледани от работната група, 145 можеха провизорно да бъдат свързани с 11-те ESCO показатели на база заглавие и резюме, но след детайлно проучване от тях бяха избрани само 23 проекта. Освен проектите по рамковите програми, работната група предложи източници на данни, свързани с биологични, химични и хранителни ESCO показатели. Повечето от тези източници на данни бяха по определен показател (n=126), а относително голяма част от тях бяха свързани с повече от един индикатор (n=62). Описанието и качествената оценка на тези източници на данни показа, че тези, които са свързани с ESCO индикатори 5 и 10 и в по-малка степен до показатели 2, 4 и 9, не са добре представени, което очерта области, в които могат да се събират допълнителни източници. Оценката на проектите по рамковите програми очерта и липсата на работа по ESCO показател 5 (т.е. възникване на повишена резистентност към антимикробни агенти и продукти за растителна защита), което може да се свърже с недостатъчната експертиза в работната група по тази научна област. Като цяло, дескрипторите, използвани за оценката на източниците на данни, показаха предостатъчно представяне на някои видове данни (например изследвания, национални и международни официални данни) или недостатъчно представяне (например ключови играчи, модели на консумация, търговия и национални научни комитети, че географското и времевото покриване са относително добри (т.е. 50% от източниците на данни имат покриване по целия свят и 80% обхващат периоди от повече от една година), че повечето източници на данни са достъпни (13% са достъпни срещу заплащане и 2% недостъпни), повечето използват английски език (2% използват алтернативни езици), съдържат обработени данни (84%) с достатъчна или смесена сравнимост (76%), но че често няма метаданни (44% с липсващи метаданни). Накрая, оценката на навременността на избраните източници за ESCO показателите показа, че най-много са показатели със своевременност от по-малко от една седмица.

Въз основа на дейностите, извършвани от DACO WG бяха направени следните основни заключения и препоръки: за избор на най-подходящите източници на данни трябва да се извършва двуетапна оценка на качеството. Това включва (1) първоначална класификация на новите източници на данни въз основа на модифициран Национален модел за информация (NIM) на Агенцията за стандарти за храни на Обединеното кралство (FSA) и (2) подробна оценка на качеството на този източник при разбиране на полезността и значението му за EMRISK. Този етап на оценка трябва да се основава на подхода Dataquest, за който има потенциална количествена оценка и следователно може да се използва и за подреждане по точки и приоритизиране.

Селекцията и оценката на качеството на източниците на данни трябва да са част от предварително дефинирана стратегия на ERI. Те трябва да обхващат селекцията на приоритетни области и идентификацията на подходящи индикатори и свързани с тях източници на данни. Отчете се, че проспективни изследвания, например чрез изпълнение на различни сценарии за риск, могат да помогнат при дефинирането на такива приоритети.

Тъй като възникващият риск има имплицитен характер на неочакваност, проактивната идентификация предполага едновременно мониториране и оценка на множество индикатори и източници на данни. За управление на такъв подход DACO WG препоръчва прилагане на специален софтуер за събиране и обработка на такова огромно количество информация. Може да бъде разработен специфичен автоматизиран процес на филтриране, който дава възможност за избор на най-релевантните сигнали за по-нататъшен анализ от експерт и/или екип от експерти.

Архив