17-03-2015


По искане на Европейската комисия на Панелите по биологични опасности (BIOHAZ) и по здраве и благополучие на животните (AHAW) беше възложено да изготвят научно становище за отпадъците от люпилни като странични животински продукти.

Член 9(f)(iv) от Регламента за странични животински продукти (ABP) (Регламент (EC) 1069/2009) класифицира пилетата, умрели в черупките като АВР материал от Категория 2 и според член 13 от същия Регламент те не могат да се използват за производство на храна за домашни любимци. Други отпадъци от люпилните и яйчените черупки според член 10(k)(ii) от Регламента като материал от Категория 3 и според член 14 от Регламента могат да бъдат използвани за производството на храна за домашни любимци в лицензирани предприятия.

През 2009 Европейската комисия получи искане от Департамента за храни, животновъдство и потребители на холандското министерство на земеделието, природата и качеството на храните за промяна на категоризацията на пилетата, умрели в черупките като материал АВР от Категория 2 в Категория 3.

За да може да обсъжда дали може да се вземе пред вид промяна в категоризацията за пилета, умрели в черупките, Европейската комисия поиска от EFSA научно становище за риска от използване на пилета, умрели в черупките, за производство на храна за домашни любимци при спазване на текущите разпоредби за преработена храна за животни. Беше изяснено, че методите за преработка, които ще се обсъждат, са описаните в Регламент (EC) 142/2011, Приложение XIII, глава II, точка 3, алинеи (a) и (b): i) обработка до минимална стойност на ниво на антитела (Fc) 3 за консервирана храна за домашни любимци и ii) обработка при поне 90°C на веществото на крайния продукт за преработена храна за домашни любимци, различна от консервирана храна за домашни любимци.

Имайки пред вид получената задача, беше договорено, че обхватът на тази оценка е да се оцени способността на горепосочените методи да деактивират биологичните опасности, които могат да присъстват потенциално в материала, който трябва да се обработи. В този контекст Панелът AHAW създаде списък на възможните потенциално присъстващи в материала патогени, а Панелът BIOHAZ използва наличната литература, за да оцени способността на методите за преработка да деактивират най-резистентните идентифицирани материали.

Спорите на Clostridium botulinum бяха идентифицирани като най-резистентната опасност, потенциално налична в материала, който трябва да се преработи. Цирковирусът и парвовирусът, като и Enterococcus faecium бяха приети съответно като най-резистентни на топлинна обработка вируси и не-спорообразуващи бактерии. Освен това, в зависимост от условията на съхранение на материала, който трябва да се преработи, счете се, че е възможно генериране на бактериални токсини. Следователно, действащите стандарти за преработена храна за домашни любимци бяха оценени по отношение на способността им да деактивират тези опасности. Освен това, имайки пред вид, че влажната топлинна преработка е общо прилаганият топлинен метод за преработка на храни за хора и животни, оценката се основаваше на допускането, че топлинната преработка се провежда във влажна среда.

Беше изтъкнато, че съставът на храната за животни, както и присъщите и несвойствените фактори могат да играят главна роля в определянето на растежа и оцеляването на таргетните микроорганизми и крайния риск, който могат да създадат. Знае се, че методът и условията на топлинната преработка повлияват деактивирането на микробите.

Беше заключено, че рискът, свързан с използване на пилета, умрели в черупките, подадени за конвенционална топлинна преработка до минимална стойност 3 на Fc във влажна среда за производството на консервирана храна за домашни любимци, е пренебрежим.

Беше подчертано, че няма индикация, дадена в Регламента за АВР за времето на обработка и метода за топлинна обработка, необходим за обработка при 90°C на веществото за крайния продукт. Преработка, продължаваща 18 секунди, може да осигури бърза деструкция на не-спорообразуващите бактерии, идентифицирани като опасност. Тази преработка, обаче, не може да деактивира други релевантни опасности, като бактериални спори, терморезистентни вируси и някои токсини. Крайният риск, създаден от агентите, които могат да преживеят тази обработка, зависи от няколко фактори и не може да се счете за пренебрежим.

Препоръча се да се предоставят времето на обработка и други допълнителни параметри като размер на частиците, метод на топлинна обработка и водно съдържание на матрицата, за да може да се оцени способността на метода за преработка при 90° за деактивиране на възможните биологични опасности.

 

Архив