17-03-2015

Европейската комисия получи искане от Австралийската служба за карантина и инспекция (AQIS) за официално признаване на еквивалентността на Австралийската програма за мониторинг с европейските изисквания. Понастоящем няма договореност между ЕС и Австралия за мониторинг на кланични трупове. Хигиенните изисквания към процеса за кланични трупове в ЕС са заложени в Регламент (EC) No 2073/2005 и допълненията и измененията към него. Хигиенните изисквания към процеса показват приемливото функциониране на производствения процес и определят индикативни нива на замърсяване, при надвишаването на които е необходимо да се предприемат корективни действия, за да се поддържа хигиената на процеса в съответствие със Закона за храните на ЕС.

Европейската комисия (ЕК) поиска от
EFSA да изготви технически доклад, идентифициращ и описващ разликите между Европейската и Австралийската програми за мониторинг и да оцени въздействието на тези разлики върху оценката на хигиената на процеса за кланични трупове. Беше създадена работна група (WG) под председателството на EFSA, като своя принос дадоха Отдела по биологични опасности (BIOHAZ) и отдела по оценка на методологиите (AMU).

Оценката се основава на наличната документация, представена от австралийските власти. По искане на работната група на
EFSA австралийските власти представиха допълнителни данни. В този случай беше използван подход, основан на модел, който разрешава сравняването на отделните мерки и да провери дали мерките в другата система са различни, както и въздействието на всяка разлика. За системата на ЕС бяха използвани и екстраполиранни данни от Обединеното кралство към другите страни членки (MSs). Бяха поискани подобни данни от другите страни членки, това обаче не даде успех, тъй като повечето страни членки не съхраняват тези данни централизирано. AMU събра данни от проучване на литературата, изготви модела и анализира резултатите. Целта на оценката, основаваща се на модел, беше да оцени вероятността за незадоволителни резултати, които ще доведат до корективни действия във всяка система.

След оценяването на двете програми работната група заключи, че системите на ЕС и Австралия винаги ще се различават за брой аеробни колонии (
ACC) и Salmonella в аспекта на честота на пробовземане, например честотата на пробовземане за ACC и Salmonella в системата на ЕС е по-голяма, когато седмично се колят по-малко животни, а в австралийската е по-висока, когато седмично се колят повече животни. Разликите в честотата на пробовземане могат да повлияят върху вероятността да се намерят неприемливи резултати. Освен това различен е етапа на пробовземане на двете системи, което може да повлияе върху резултатите от оценката на хигиената. Етапът на пробовземане в ЕС (преди охлаждане) отразява хигиенните практики по време на клането и обработката, докато в Австралия (след охлаждане) отразява нивото на контаминиране на  и може да бъде по-лошо отражение на хигиенните практики на кланичната линия.

По отношение на методологията на пробовземане, системата на ЕС изисква вземане на проба с изрязване за
ACC и Enterobacteriaceae, докато австралийската специфицира вземане на проба чрез натривка за ACC и E. coli. Счита се, че при изрязването има по-висока възстановяемост на микроорганизмите. Австралийската система ще бъде по-малко чувствителна от тази на ЕС, тъй като областта от която се взема натривката, е по-малка. Не е възможно пряко да се сравнят резултатите от оценката на процеса с натривка на ниво ЕС за ACC или Enterobactericeae/E. coli с австралийската система, тъй като това зависи от определените норми във всяка страна членка на ЕС.

Малко вероятно е разликите в обработката и тестването на пробите между двете системи да повлияят резултата от оценката на хигиената.

Въпреки че процедурите за пробовземане и тестване в австралийската система са различни от тези в системата на ЕС, те могат да се разглеждат като “алтернативи” на специфицираните в системата на ЕС, ако може да се покаже, че има “гаранции за еквивалентност” и съответните микробиологични норми са определени, според специфицираното в законодателството на ЕС.

Разликите в параметрите на плана за пробовземане за
Salmonella, ACC и E. coli/Enterobacteriaceae между двете програми може да резултира в различна вероятност за откриване на лоша хигиена, която предизвиква бързи действия и от там в различни резултати от оценката на хигиената. Степента на тези разлики в резултата за оценката на хигиената зависи от средната стойност и вариацията на нивото на контаминиране на кланичните трупове.

Действията, които трябва да се предприемат в случай на незадоволителни резултати, заложени в австралийската програма за мониторинг са подобни на тези, предвидени в европейската програма за мониторинг.

При сравняване на двете програми според регламента за
ACC при говеда се наблюдават значимо различни резултати от оценката на хигиената, изразени като прогнозирани дни до корективни действия (ЕС) или сигнал за тревога. Това заключение важи по отношение на базовото ниво на замърсяване или броя на кланици. Това означава, че двете програми, така, както са описани, са различни. Степента на тази разлика е повлияна от няколко параметъра, включително ниво на замърсяване на кланичния труп и вариацията му, техника на пробовземане, брой кланични линии и др. Това беше наблюдавано и за АСС при овце и Enterobacteriaceae/ E. coli при говеда и овце. Анализите на моделирането и сценариите показаха, че двете системи могат да бъдат адаптирани, за да имат подобно ниво на контрол на хигиената чрез изчисляване и регулиране на необходимите М стойности.

 

Архив