17-03-2015


Salmonella spp.е един от най-честите и широко разпространени патогени в храни в ЕС. Страните членки на ЕС са внедрили програми за наблюдение и интервенционни стратегии за контрол на салмонелоза, пренасяна чрез храни, но е трудно да се направи точна оценка на ефекта на такива интервенции, отчасти поради липсата на информация за въздействието върху общественото здраве на специфични източници от гледна точка на въздействие върху честотата на зарази, пренасяни с храни. За идентифициране и приоритизиране на ефективни интервенции за безопасност на храните, необходимо е да се определи количествено приноса на важните хранителни източницикъм бремето на салмонелозата при хора.

В този доклад за ЕС са приложени два метода за отнасяне на човешките заразявания със Salmonella към отговорните за това животинско-хранителни източници- определяне на подтип на микроба и анализ на данните от изследванията на взривовете на заразата. За анализ бяха достъпни заразяванията на хора със Salmonella, съобщени на Европейския център за превенция и контрол на болестите (ECDC), данните за серовар Salmonella, събрани като част от основни проучвания в ЕС (BS) в периода 2005-2008 и данните, съобщени от страните членки на ЕС през 2005-2009, включително взривове на заболявания, дължащи се на храни, публикувани в обобщените доклади на Общността (CSRs). След внимателен дескриптивен анализ данните бяха подбрани и анализирани, за да се направят изводи за най-важните източници на салмонелоза у хора в ЕС, както и да се очертаят регионалните разлики.

Моделът с определяне на подтип микроб за отнасяне към източник беше приложен към данните от 24 страни членки (MSs) и отнесе спорадичната салмонелоза у хора към четири резервоара от животни: прасета, бройлери, носачки и пуйки. За да се вземе пред вид търговията с храни между MSs, бяха използвани данни за производство и търговия с храни от EUROSTAT за оценка на количеството, налично за консумация на всеки източник във всяка страна членка. Резултатите са представени за целия ЕС и по страни членки, отчитайки случаите със салмонелоза у хора. Резултатите показаха, че относителният принос на животинско-хранителните източници варира за различните региони и държави. Резервоарът на кокошките-носачки беше оценен като най-важен източник в ЕС, носещ 43.8% (95% доверителен интервал (CI) 43.2 – 44.4%) от случаите, отнесени към този източник, следван от прасетата (26.9%, 95% CI 26.3-27.6%). Оценката за пуйките и бройлерите беше, че те са по-маловажен източник на Salmonella, допринасящи съответно 4.0% (95% CI 3.8-4.3%) и 3.4% (95% CI 3.1-3.7%). Общо 9.2% от всички случаи със салмонелоза бяха отчетени като свързани с пътуване и 3.6% - като част от взривове с неизвестен източник, Девет процента от случаите не можаха да бъдат отнесени към никой източник, включен в модела.

Регионалният анализ показа, че носачките са най-важният източник в северна, източна и западна Европа с между 30.0% и 57.6% от докладваните случаи на Salmonella, отнесени към този източник, докато прасетата са най-важният източник в южна Европа - 43.6% от случаите. Пуйките и бройлерите допринасят различни, но по-ниски проценти от съобщените случаи. По-голямата част от отчетените заразявания със Salmonella в северноевропейските страни са придобити в чужбина.

Наличността и качеството на данните варират значително между държавите. Вариацията в системите за наблюдение на хора, действащи в държавите и различните нива на детайли за серовара, съобщени за случаите с хора и животинско-хранителните източници се оценяват като допринасящи за несигурността на резултатите от модела за отнасяне към източник, основан на определяне на подтип. Освен това, някои резервоари на Salmonella (например говеда/телета) не са включени в модела поради липса на данни или лошо качество на данните. Обсъждат се възможните последици от това. Отчетът завършва с препоръки за подобряване на качеството и наличността на данни за бъдещи изследвания за отнасяне към източник.

Анализът на данните от изследванията на взривовете включва данни от 27 страни членки, Норвегия и Швейцария и отнася салмонелозата към 19 хранителни източници и вода. Оценява се, че яйцата са най-важният източник на заболяването в периода на проучването, следвани от свинското, пилетата, общата категория “месо и птици” и млечни продукти. Един анализ по години показва, че приносът на яйцата намалява през 2009, а делът на заболяването, отнесено към останалите източници варира през годините и между регионите.

Ограниченията при използването на данни от взривовете за отнасянето на болестите, пренасяни с храни в общия случай са признати и свързани с факта, че взривовете може да не са репрезентативни за всички случаи с хора в населението и че някои храни по-често се асоциират с отчетени взривове, отколкото други, което може да доведе до надценяване на дела на човешка болестност, отнасяна към определена храна.

И за двата модела за отнасяне към източник оценените разлики в относителното значение на източниците могат да бъдат в следствие на разликите в 1) епидемиологията на Salmonella в страните членки на ЕС, т.е. наличие на Salmonella (превалентност и брой) в хранително-животинските източници; 2) в модела на консумация и начина на приготвяне; 3) в системите за производство на животни и храни или 4) в ефективността на действащите програми за надзор.

Приложените два метода отнасят заболяванията у хора към континуума ферма-консумация, имат различни изисквания към данните и наличност на данните и използват различни статистически методи. В следствие на това методите могат да третират различни проблеми на общественото здраве в различни точки на веригата на производство на храни. Така, сравненията на резултатите трябва да се правят много внимателно, тъй като от двата подхода не се очаква да дадат непременно едни и същи резултати.

Въпреки ограниченията от данните и резултиращата несигурност в резултатите, получените оценки за отнасяне към източници се разглеждат като полезни за очертаване на стратегии за управление на риска. Те представляват първи индикации за това кои хранително-животински източници са най-важни за салмонелоза у хора в няколко страни и очертават регионалните разлики в приноса на различните източници за заболяването и върху ефекта на програмите за наблюдение и контрол в страните членки на ЕС.

 

Архив