17-03-2015


На 21 май 2011 Германия съобщи за продължаващ взрив на шига токсин продуциращи Escherichia coli (STEC), серотип O104:H4. Към 27 юли на Европейския център за превенция и контрол на болестите (ECDC) са съобщени 3126 случая на диария, причинена от STEC E. coli O104:H4 (вероятни и потвърдени), включително 17 смъртни случая, свързани с взрива в Германия и в ЕС (включително Норвегия). Освен това в ЕС бяха съобщени и 773 случая на хемолитично-уремичен синдром (HUS), причинен от тази бактерия, включително 29 смъртни случаи, свързани с взрива в Германия. По времето на отчитане, още 119 съмнителни случаи, включително 4 смъртни случаи са свързани също с този взрив. Освен това, извън ЕС – в САЩ, Канада и Швейцария - са докладвани 8 случая със STEC и 5 случая с HUS, включително 1 смъртен случай, като всички те наскоро са били в Германия. Въз основа на най-новата информация (последна актуализация на 26 юли 2011), клиничното начало на последния случай, свързан с взрива в Германия е на 4 юли 2011 г.

Скоро след началото на взрива в Германия, изследвания “случай-контрола”, проведени от Института “Роберт Кох” (RKI) показаха, че клиничното заболяване е статистически значимо свързано с консумацията на пресни салатни зеленчуци. Големият процент от възрастни жени сред случаите беше съвместим с пресни салатни зеленчуци като източник на инфекцията. По-късно, детайлно кохортно изследване показа връзка с покълнали семена.

Изследване с проследяване назад и напред показа, че повечето от клъстерите и всички клъстери, за които имаше достатъчно подробни данни за консумация на храни, могат да бъдат отдадени на консумация на покълнали семена от един производител в Германия. Изследването на мястото на производство не показа доказателства за замърсяване на околната среда. Някои от работниците бяха заразени, но съобщиха, че не са били болни преди взрива, така че беше заключено, че те не са източник на замърсяването. Това остави семената, използвани за кълнове като първи заподозрян източник на инфекция; не беше възможно, обаче, да се идентифицира единствен източник на семена, тъй като за производството на кълновете са били използвани различни видове, продавани като няколко различни смеси.

На 24 юни Франция съобщи на Системата за бързи известия за храни за хора и животни (RASFF) за клъстер от пациенти с кървава диария, след като са участвали в мероприятие в Комюн дьо Бегл близо до Бордо на 8 юни. По времето на издаването на този отчет имаше два потвърдени случая със STEC и 9 случая с HUS, съобщени на ECDC и 4 случая с подозрение за не-HUS. Единадесет от тези пациенти, 7 жени и 4 мъже, на възраст от 31 до 64 години, са били на мероприятието в Бегл. В 12 от 15-те случая се потвърди заразяване с E. coli O104:H4. Епидемиологичните изследвания на френския взрив също показаха покълнали семена като двигател на взрива.

Фенотипната и генотипна характеристика на E. coli O104:H4 показват, че изолатите от френския и немския взрив са общи и за двата инцидента. Така че, беше заключено, че във взривовете в Германия и Франция участва един и същи щам, което явно показва общ източник.

Проследяването назад, започнато за да се намери общия хранителен източник за двата взрива, показа че семена от сминдух участват и в двата случая. Сравнението на проследяването назад на семената от френския и немския взрив доведе до заключението, че една доставка от семена от сминдух, внесена от Египет е най-вероятната връзка между двата случая, въпреки че не може да се изключи, че и други доставки от същия вносител/износител могат да бъдат също замесени.

Данните, касаещи проследяването напред и назад, бяха обменяни чрез RASFF, позволявайки на страните членки да получават актуална информация.

Действителната причина или начина на замърсяване на семената не е показан. Въз основа на епидемиологични и микробиологични изследвания в ЕС, както и от предишни взривове, свързани с покълнали семена, вероятно е заразяването да е настъпило по време на производството на семената. Тази част от изследването трябва да излезе извън вноса е ЕС, за да включи мястото на производство.

Публикуваните данни за STEC O104 са оскъдни, тъй като това е много рядка серогрупа, инфектираща хора в Европа и в света. Според информацията, подадена в ECDC, има 10 докладвани случая със STEC O104 инфекция в страните членки на ЕС и Норвегия през 2004-2010 от: Австрия (1 случай през 2010), Белгия (1 случай през 2008), Дания (1 случай през 2008), Финландия (1 случай през 2010), Франция (1 случай през 2004), Норвегия (1 случай през 2006, 3 случая през 2009) и Швеция (1 случай през 2010). Освен това, един случай с дете с HUS в Италия през 2009 г. сега се свързва със STEC O104, така че общо се получават 11 случая.

Пет от 10-те случая между 2004 и 2010 г. са свързани с пътуване извън ЕС; страните на произхода на инфекцията са Афганистан (2008), Египет (2010), Тунис (2009, 2010) и Турция (2009). Само 3 от щамовете STEC O104, изолирани от тези случаи, са от серотип O104:H4 (във Финландия през 2010, в Италия през 2009 и във Франция през 2004). Що се касае до щама на взрива, щамовете STEC O104:H4, изолирани в Италия и Финландия са положителни за генетични маркери на ентероагрегативна адхезия, но се различават от щама от епидемията през 2011 по това, че са отрицателни за продукция на широкоспектърна бета лактамаза. Финландският случай е свързан с пътуване, с инфекция, придобита в Египет, докато италианският е от скорошно пътуване до Тунис. Произходът на инфекцията за френския случай не е съобщен.

Освен тези случаи, докладвани на ECDC, прегледът на научната литература показа, че STEC O104:H4 е бил изолиран два пъти в Германия през 2001 и веднъж в Корея през 2005. Германските изолати се различават от щама на взрива през 2011.

E. coli O104:H4 не беше изолиран от никоя партида от заподозрените семена от сминдух. Невъзможността да се покаже наличие на E. coli O104:H4 в подозираните семена, не е неочаквана. Възможно е заразените семена вече да не са били на склад, когато е направено пробовземането и дори да се били налични, са били замърсени до ниво, което е направило невъзможно изолирането на микроорганизма. Това, обаче, не означава, че в семената и покълналите семена не е имало ентеробактерии. Предишни изследвания са показали, че ентеробактериите присъстват върху тъканите на растенията и могат да проникнат вътре в растението (например при първично производство, чрез поливане със замърсена вода или торене с органичен тор, който не е бил подходящо обработен и все още да съдържа ентерични патогени). В този смисъл, важно е да се подчертае, че отрицателният лабораторен тест не доказва отсъствието на патоген, който може да бъде неравномерно разпределен вътре в матрицата на храната, може би на ниски нива. Това е особено вярно когато се имат пред вид семена: матрицата се състои от частици (семена), които могат да се заразят индивидуално и да се разпръснат в големи партиди. Освен това, благоприятните физико-химични условия, подпомагащи оцеляването или растежа, също могат да не бъдат хомогенно разпределени.

Приготвянето на прясно покълнали семена рядко включва стъпка за елиминиране на бактериално заразяване. Така че, приготвянето на храна от прясно покълнали семена се основава на разбирането, че те се продават като готови за ядене, т.е. безопасни за ядене както са или след само минимално обработване. За пресни продукти, това предполага и се разчита на производствен процес, който предотвратява замърсяване и на способност за откриване на замърсяване при настъпването му. Доказано е, че тези условия не са изпълнени в този случай. Фактът, че пробовземането и бактериологичните методи могат да се провалят при откриване на присъствие на патогени като STEC O104:H4 и Salmonella spp. Подчертава се значението на добрите практики за производство и обработка, тъй като опазването на общественото здраве, свързано с такъв критерий е под въпрос, имайки пред вид трудното проследяване на патогени в семена.

 

Архив