17-03-2015


Маковото семе се добива от опиумния мак (Papaver somniferum L.). Латексът (млечният сок) на опиумният мак съдържа алкалоиди, наричани тук алкалоиди на опиума, включително наркотичните агенти морфин и кодеин, които много поколения са използвали за лечение на силна болка. С алкалоидите на опиума се и злоупотребява. Алкалоидите се синтезират, съхраняват и метаболизират в млечния сок на маковото растение. Латексът прониква във всички части на растението, освен семената и по-специално се намира в околоплодника на семенника. Латексът на неузрелите семенници, изваден чрез срязване и изсушен, се нарича опиум. Опиумът съдържа приблизително 20 – 25 % алкалоиди, от които в чиста форма са били изолирани около 50 различни алкалоиди. Общото съдържание на алкалоиди на маковото растение зависи от различни фактори, като разновидност, местоположение, почвени условия, подхранване, климат, метеорологични фактори, време на прибиране на реколтата. Алкалоидите на опиума могат да се разделят в два добре ограничени химични класове – фенантрени и бензилизокинолини. Основните фенантрени са морфин, кодеин и тебаин, а главните бензилизокинолини са папаверин и носкапин. Морфинът е преобладаващият алкалоид. Разновидностите на Papaver somniferum, особено тези с голямо съдържание на алкалоиди, предназначени за фармацевтични цели, се използват и за производство на маково семе за използване в храни. Има и разновидности на Papaver somniferum с ниско съдържание на морфин.

Маковото семе се използва като храна в печива, за поръсване на ястия, в пълнежа на сладкиши и в десерти, както и за производството на масло за консумация. Семената на мака не съдържат латекса, но те могат да бъдат замърсени с алкалоиди в резултат на нарушаване на целостта на семенника от насекоми или чрез лоша практика на прибиране на реколтата. Консумацията на храни, съдържащи маково семе, замърсено с алкалоиди на опиума, може да доведе до неблагоприятни здравни ефекти и до откриваеми съдържания на свободен морфин в кръвта, както и измерими концентрации в урината, които са достатъчни да реагират на тестовете за наркотици. Понастоящем в ЕС няма регламенти, свързани с алкалоиди в маковото семе, използвани в храни, макар че Унгария има национални максимални нива от 30 mg/kg за морфин, 20 mg/kg за носкапин, 40 mg/kg за морфин и носкапин, 20 mg/kg за тебаин и 20 mg/kg за кодеин.

Европейската комисия поиска от Европейския орган по безопасност на храните (EFSA) да изготви научно становище за рисковете за общественото здраве, свързани с наличието на алкалоиди на опиума в маково семе, предназначено за човешка консумация, вземайки пред вид ситуацията за с, хора, спазващи специални диети и др.).

Съвременната методология за определяне на алкалоиди в проби от маково семе включва течна хроматография, свързана с тандемна мас спектрометрия (LC-MS/MS). Границите на откриване обикновено са значително под 1 mg/kg за морфин и свързаните алкалоиди на опиума.

В резултат на покана за данни EFSA получи резултатите от анализа на 1033 проби, включвайки 2678 аналитични резултати за алкалоиди на опиума в маково семе (n=785) и тестени изделия, съдържащи маково семе (n=186), и съставки за тестени изделия (n=62). Четири европейски страни (Германия, Унгария, Австрия и Холандия) подадоха данни за морфин, кодеин, тебаин, папаверин и носкапин. Австралия даде данни за морфин, кодеин, тебаин и за орипавин. Орипавинът, който е фенантрен, е прекурсор в биосинтезата на морфина. В подадените данни и според литературата, морфинът е основният алкалоид в пробите от маково семе. Освен това, морфинът и кодеинът много често се срещат заедно, както и кодеинът и тебаинът и морфинът и тебаинът. Ниско ниво на съвместно наличие има за морфин, кодеин и тебаин с носкапин. Въз основа на относителната честота на алкалоидите, присъстващи в маковото семе и анализираните проби храни и на фармакологичния им потенциал, Панелът по замърсители в хранителната верига (Панел CONTAM) заключи, че оценката на експозицията трябва да се съсредоточи само върху морфина.

Консумацията на маково семе е много различна в рамките на ЕС. В някои култури, като тези в държавите от централна източна Европа, е традиция да се използва маково семе в храни и някои случаи в големи количества в хляб, деликатесни тестени продукти, десерти и други ястия. Други консуматори използват маково семе като подправка или за декорация. Поради ограничените налични данни за консумацията на храни, съдържащи маково семе, Панелът CONTAM прие различни подходи за оценка на хранителната експозиция на морфин. Тъй като алкалоидите на опиума имат остро действие беше оценена само острата хранителна експозиция. Във всеки случай бяха използвани концентрациите на горна и долна граница и данни за 95-ти персентил. Първо, оценена беше средната експозиция на морфин в три европейски страни, където са популярни храни с голямо съдържание на маково семе и за които имаше данни за консумация на маково семе в разширената база данни за консумация на храни в Европа, заедно с данните за наличие на морфин в пробите от маково семе. Оценената средна хранителна експозиция за трите страни варира от 3.11 до 90.9 µg/kg телесно тегло (b.w.) дневно. Броят на консуматорите в базата данни не беше достатъчен за оценка на високо ниво на експозиция. Второ, бяха разработени сценарии за хипотетична порция въз основа на рецепти за храни с високо съдържание на маково семе и данните за наличие на морфин в проби от маково семе. Оценената експозиция на морфин варира от 37.8 до 200 µg/kg b.w. на порция за възрастни и е най-висока за деца от 3 до 10-годишна възраст - 47.8 до 252 µg/kg b.w. на порция. Трето, експозицията беше оценена въз основа на данни за наличие на морфин в проби от маково семе и консумацията на тестени продукти и деликатесни хлебни продукти с оценено високо или ниско ниво на съдържание на маково семе, приемайки, че някои групи бял хляб или деликатесни печива, консумирани в един ден, съдържат маково семе. Оценената експозиция от хляба беше по-ниска от тази от деликатесните тестени продукти. За консуматорите на храни с ниско съдържание на маково семе, оценената хранителна експозиция на морфин чрез деликатесни тестени изделия за възрастни варира от 0.05 до 16.9 μg морфин/kg b.w. дневно. Оценената хранителна експозиция е най-висока за малки деца – от 0.39 до 36.3 μg морфин/kg b.w. дневно. Оценената експозиция на други деца и подрастващи е между тази на възрастните и малките деца. За консуматори на храни с високо съдържание на маково семе оценената хранителна експозиция на морфин чрез деликатесни тестени продукти за възрастни е от 2.48 до 375 μg морфин/kg b.w. дневно. Оценената хранителна експозиция е най-висока за деца от 3 до 10 години - 10.2 до 753 μg морфин/kg b.w. дневно. Оценената експозиция на малко деца и подрастващи е между тази на възрастни и други деца. Тъй като тези оценки на експозицията се основават на отчетени данни за концентрация на алкалоиди в проби от маково семе, не е задължително те да отразяват експозицията на морфин в храната, така както се консумира. Съдържанието на алкалоиди в пробите маково семе и храни, съдържащи маково семе, може да бъде намалено чрез няколко метода на предварително третиране и преработка. Обработката на храните може да намали съдържанието на алкалоиди с до 90 %. Най-ефективните методи включват измиване, накисване и топлинна обработка, както и смилане, както и комбинация от тези третирания. Ако концентрациите се намаляват чрез преработка, експозицията ще бъде с до 90 % по-ниска.

Накрая, експозицията беше оценена въз основа на данните за наличие за морфин в тестени изделия, които бяха всички храни, от които бяха взети проби в Германия, заедно с данните за консумация за страни, в които са популярни храни с висока консумация на маково семе. Оценената висока експозиция е от 0.50 до 14.6 µg/kg b.w. дневно за възрастни. Експозицията е най-висока за деца от 3 до 10 години - 1.88 до 30.7 µg/kg b.w. дневно.

Морфинът и кодеинът се абсорбират лесно в стомашночревния тракт. Оралната бионаличност на морфин се намалява отфаза 1 и 2 на предсистемния метаболизъм в стомашночревния тракт и черния дроб. Кодеинът е по-малко чувствителен към този предсистемен ефект. Екстраполацията на токсичността на кодеина от плъхове към хора се усложнява от големи разлики в оралната бионаличност и метаболизма, повлияващи конверсията в морфин. Оралната бионаличност на папаверин, носкапин, тебаин и орипавин е ниска, поради предсистемния метаболизъм в стомашночревния тракт и черния дроб, включващ реакции на деметилиране и глюкуронидиране.

Данните за фармакологията на морфин, кодеин и другите алкалоиди на опиума в маково семе показват, че морфинът е фармакологично най-активното опиатно съединение, на второ място е кодеинът. Морфинът действа главно чрез опиатния µ-рецептор. Поради широкото си разпространение в тялото, той има различни въздействия и в централната, и в периферната нервна система. Хроничната токсичност и токсичността при развитието на морфина не са системно оценени. Морфинът е генотоксичен само in vivo, но най-вероятно чрез не-ДНК реактивно действие. Въпреки че няма данни за канцерогенност на морфина, въз основа на липсата на канцерогенност на кодеина, който екстензивно се метаболизира до морфин при плъхове, Панелът CONTAM заключи, че за морфина е малко вероятно да е канцерогенен. Кодеинът не е генотоксичен in vitro или in vivo. Най-важните странични ефекти на морфин и кодеин са упойване и респираторна депресия. За орипавин и тебаин има много ограничени данни. Те показват само частична агонистична дейност на µ-рецептора, а за тебаин е показано, че действа като антагонист при по-високи дози. Бензилизокинолините папаверин и носкапин не показват опиато-подобно поведение, папаверинът действа като релаксант на гладките мускули, а носкапинът – като противокашличен агент.

Тъй като морфинът много отдавна се използват в хуманната медицина и има съответни данни за хора, Панелът CONTAM реши да използва тези данни като основа за оценка на риска от него. Активирането на μ-опиатния рецептор от морфин води до аналгезия, еуфория, зависимост, миоза, респираторна депресия, успокояване на кашлицата и запек. Пациенти с болки понасят по-високи дози морфин от пациенти без болки, без сериозни странични ефекти. Терапевтичните дози морфин могат да нарушат способността за шофиране или работа с машини, поради промени във вниманието и реактивните умения. Фармакологията на кодеина е силно свързана с тази на морфина, тъй като той действа главно като прекурсор на морфин, До 20 % от кодеина може да се конвертира в морфин. Най-честият страничен ефект на кодеина е запек. Други странични ефекти включват леки главоболия, слаба сънливост, гадене, понякога свързано с повръщане (особено в началото на лечението) и сухота в устата. При високи дози могат да настъпят нарушено зрение, респираторна депресия и еуфория. Страничните ефекти на папаверин, които настъпват след прилагане през устата са замайване, главоболие, сънливост, умора, стомашночревни оплаквания, зачервяване, обрив по кожата, тахикардия, изпотяване и хипотония.

У хора след консумация на единична порция храна, съдържаща маково семе, замърсено с алкалоиди на опиума, са наблюдавани някои морфиноподобни ефекти върху централната нервна система, затова Панелът
CONTAM счете за подходящо да основе оценката на риска за маково семе на експозиция на морфин. Понеже е малко вероятно морфинът да има генотоксичен или канцерогенен потенциал при експозиции, релевантни на хранителната експозиция от маково семе, подходящо е да се определи здравнообоснована стойност, вземайки пред вид краткотрайната природа на ефектите на морфина, така че Панелът CONTAM заключи, че се изисква определяне на остра референтна доза (ARfD). Осигуряването на експозиция, по-ниска от ARfD би предотвратило възможни ефекти на хронична експозиция, така че не е необходимо определяне на поносим дневен прием (TDI). Наличните данни за ефектите върху ЦНС след консумиране на храни, съдържащи маково семе, не дават достатъчна информация за връзка доза-отговор за алкалоидите. Панелът CONTAM реши да изведе ARfD от най-ниската известна терапевтична доза през устата, използвана за лечение на диспнея - 1.9 mg морфин, отговарящо на 31.7 μg/kg b.w. за възрастен, тежащ 60 kg. Най-ниската известна орална терапевтична доза, закръглена до 30 µg/kg b.w., се разглежда от Панела CONTAM като най-ниско ниво, на което се наблюдава ефект (LOEL). То се отнася за деца и възрастни, тъй като е по-ниско от най-ниската известна единична орална терапевтична доза за деца от 83 μg морфин/kg b.w. Освен това LOEL е консервативен, понеже не е сигурно дали страничните ефекти са действително наблюдавани при единично прилагане на тази доза. Панелът CONTAM заключи, че множител за несигурност 3 е достатъчен за екстраполиране от LOEL на ниво, на което не се наблюдава ефект (NOEL), вземайки пред вид, че LOEL е извлечен от пациенти, а не от общото население. Панелът CONTAM приложи множител на несигурност 3 за определяне от LOEL от 30 μg морфин/kg b.w. на ARfD от 10 μg морфин/kg b.w. Това е дозата морфин от храни, съдържащи маково семе, за която не може да се очаква човек да преживее ефекти след консумация на едно хранене или общата консумация за един ден.

Ако маковото семе се консумира като подправка или декорация на хляб или деликатесни тестени изделия, възможно е някои консуматори, по-специално малки деца, да надвишат в редки случаи ARfD. Значителен дял от консуматорите на храни, съдържащи голямо количество маково семе, които са популярни в държавите от централна източна Европа, могат да надвишат ARfD за морфин поне при някои хранения. Най-високите оценки на експозиция на морфин са около 75 пъти по-големи от ARfD. Поради липсата на данни за морфин в храни при консумация, оценките на експозицията, въз основа на съдържанието на морфин в пробите от маково семе не отчитат въздействията на преработката на храните, което при някои обстоятелства може да намали съдържанието на морфин с до 90 %. Вземайки пред вид това намаление, ARfD най-вероятно ще бъде надвишена, когато се консумират единични големи порции или на храни, съдържащи сурови, несмлени макови семена.

Има няколко доклада за странични ефекти, породени от традиционна консумация на макови семена, с изключение на моменти на злоупотреба. В отсъствието, обаче, на официални системи за отчитане, не може да се приеме, че такива реакции не настъпват от време на време.

За разлика от очакванията, оценките на експозицията на морфин, въз основа на данни за деликатесни тестени продукти, от които са взети проби в Германия, където храните с високо съдържание на маково семе са популярни, бяха много близки до тези за храни, използващи маково семе като подправка или за украса. Това наблюдение може да се дължи на влиянието на преработката (например печене) върху нивата на алкалоидите в храната и/или на мерките, взети в Германия за намаляване на замърсяването с алкалоиди на маковото семе.

Тази оценка на риска се отнася до проби от маково семе с алкалоиден профил, сравним с този на подадените данни и не трябва да се екстраполира към проби от маково семе с качествено различен алкалоиден профил.

Панелът CONTAM препоръчва анализът на маково семе и продукти, съдържащи маково семе, да не се съсредоточава само върху морфин, а и върху тези алкалоиди, чието присъствие е отчетено и техните съотношения с морфин. Повече данни са необходими за нивата на алкалоиди на опиума в хранителни продукти, на разновидностите на маково семе, налични на Европейския пазар за хранителна употреба, както и на алкалоидното им съдържание (включително алкалоиден профил) и на консумацията на продукти с маково семе.

 

Архив