1. Начало
  2. Архив Новини от EFSA

НАУЧНО СТАНОВИЩЕ ОТНОСНО РЪКОВОДСТВО ЗА СЛЕДМАРКЕТИНГОВ МОНИТОРИНГ НА ОКОЛНАТА СРЕДА ПРИ КУЛТИВИРАНЕ НА ГЕНЕТИЧНО МОДИФИЦИРАНИ РАСТЕНИЯ

17-03-2015

НАУЧНО СТАНОВИЩЕ ОТНОСНО РЪКОВОДСТВО ЗА СЛЕДМАРКЕТИНГОВ МОНИТОРИНГ НА ОКОЛНАТА СРЕДА ПРИ КУЛТИВИРАНЕ НА ГЕНЕТИЧНО МОДИФИЦИРАНИ РАСТЕНИЯ1

Ангажираността на Европейския орган по безопасност на храните (EFSA) по отношение безопасността на храните и фуражите получени от генетично модифицирани растения (ГМР) не се изчерпва с оценката на риска преди одобряването на съответните продукти. Част от всяко заявление за разрешаване е планът за мониторинг след пускането на пазара (следмаркетингов мониторинг). Този мониторинг е задължителен, тъй като оценката на риска преди пускане на пазара на продукта от ГМР не може да предвиди напълно разнородността на консуматорите (и произтичащата от това възможна поява на непредвидени странични ефекти при някои индивиди – например такива с различни заболявания, или индивиди, които ще консумират продукта в изключително големи количества), както и случаите когато продуктът се използва не така както е предвидено. При заявленията включващи култивиране на ГМР задължителен компонент е и следмаркетинговият мониторинг на околната среда (СММОС).

Следмаркетинговият мониторинг на околната среда се състои от два компонента – специфичен и общ мониторинг. Планът за СММОС при разрешаване на култивиране на ГМР се изготвя от заявителя.

Специфичният мониторинг има за цел да потвърди предположенията направени в оценката на риска за околната среда (ОРОС) и да достави нова информация за нейното допълване при наличие на идентифицирани рискове, непълноти в данните и/или значителни нива на несигурност свързани с ГМР. Негови задачи за постигане на целта могат да са например:
  • Определяне in vivo на нивата на експозиция;
  • Директно наблюдение на въздействието на ГМР върху определените от ОРОС организми/параметри;
  • Отчитане влиянието на ГМР върху функционалността или продуктивността на агросистемите в контекста на стабилността им, интегрираната борба свредителите и т.н.;
  • Мониторинг на потенциалните отрицателни дългосрочни ефекти;
  • Оценка на ефективността на мерките за ограничаване на риска, препоръчани в заключенията на ОРОС.
Специфичният мониторинг трябва да е насочен към предпазване/защита на определени компоненти от околната среда и отчитане на конкретни параметри, определени от ОРОС. Резултатите от следмаркетинговия мониторинг(СМ) се използват за обратна връзка и подобряване стратегиите за управление на риска.

Общият мониторинг (ОМ) има за цел да установи наличието на неочаквани отрицателни ефекти, да определи тяхната степен и доколко последиците произтичат от култивирането на ГМР. За постигане целта на ОМ, заявителите трябва да:
  • Определят задачите на ОМ в конкретния случай;
  • Определят методите и подходите, които ще се прилагат при ОМ в регионите където ГМР ще се култивират и се очаква да се срещат като част от флората;
  • Опишат обхвата на параметрите и индикаторите, които ще се отчитат;
  • Да предложат периодите, териториите и честотата на отчитанията за ОМ;
  • Да се съобразят с плана за интродукция, отглеждане и употреба на съответното ГМР;
  • Да опишат процеса на събиране, анализ, интерпретация и начин на докладване на събраните данни.

Основен метод на ОМ е наблюдението – на площите засети с ГМР и на площите разположени в близост до тези, засетите с ГМР. Наблюденията трябва да обхващат различни региони и ландшафти.
Едно от средствата за мониторинг на площите, засети с ГМР, са въпросниците, предназначени за фермерите. Чрез тях се събират данни, които служат за сравняване на ГМР с конвенционалните сортове. Когато е уместно въпросниците могат да съдържат и въпроси, касаещи здравето на хората и селскостопанските животни, изложени на ГМР.
Друго средство за осъществяване на ОМ са съществуващите мрежи за мониторинг, които отчитат параметри на околната среда като биологично разнообразие, качество на водите и въздуха и т.н. В допълнение към тези мрежи много от страните-членки имат и структури, които правят мониторинг на земеделските практики и тяхното въздействие върху околната среда. Гореспоменатите мрежи за мониторинг могат да се адаптират за нуждите на ОМ, както и информацията от ОМ да ги допълва и подпомага.
От съществено значение за ОМ е да бъде съобразен с провежданите в областта проучвания и най-новата научна литература. Ето защо заявителите трябва да проследяват и да докладват дали в научните публикации са описани потенциални отрицателни ефекти произтичащи от ГМР/тяхното култивиране и дали това не изисква преразглеждане на заключенията от ОРОС (по-специално на препоръките за управление на риска).

Заявителите са длъжни да осигурят осъществяването на СММОС и са отговорни за предоставянето (ежегодно и на по-големи интервали от време) на докладите от него на ЕК и страните-членки. Във връзка с това, Панел ГМО на EFSA препоръчва да се изгради платформа за споделяне на плановете за СММОС и сътрудничество по осъществяването им. В доклада заявителите трябва да предоставят и първичните данни от мониторинга за да могат те да се обменят между заявителите, страните-членки, ЕК и EFSA и да се използват и за други анализи.

____________________________________________________________
1
EFSA Panel on GMO; Scientific Opinion on guidance on the Post-Market Environmental Monitoring (PMEM) of genetically modified plants. EFSA Journal 2011;9(8):2316. [40 pp.] doi:10.2903/j.efsa.2011.2316. Available online: www.efsa.europa.eu/efsajournal
20.11.2013 г.
Изготвил:
Антония Димитрова, гл. експерт

Архив
EFSA Обяви ново