АНТИМИКРОБНАТА РЕЗИСТЕНТНОСТ (АМР) Е ОБИКНОВЕНО ЯВЛЕНИЕ ПРИ БАКТЕРИИ ИЗОЛИРАНИ ОТ ХОРА, ЖИВОТНИ И ХРАНИ ПРЕЗ 2012 Г
The European Union Summary Report on antimicrobial resistance in zoonotic and indicator bacteria from humans, animals and food in 2012
Проф. д-р Бойко Ликов
Бактериите причиняващи зоонози се следят внимателно, защото те могат да компрометират третирането на инфекциите при хората. С цел проследяване състоянието на АМР на зоонозни бактерии изолирани от хора, животни и храни в ЕС се събира информация от всички държави членки (ДЧ).
За 2012 г. 26 ДЧ представят на Европейската комисия, ЕФСА и ECDC данни за АМР, които са публикувани в годишния доклад на ЕФСА*. Данните за салмонела и компилобактер са за изолати от хора, животни и храни, а за индикаторните бактерииите E. coli и ентерококи информацията е само от животни и храни. Някои ДЧ са представили данни за метацилин резистентни Staphilococcus аureus от животни и храни. Докладването на данни за АМР от значителен брой ДЧ дава възможност за анализ на мулти-резистентни и ко-резистентни изолати към критично важни антимикробни средства за хората и животните. За първи път е направен подробен анализ за множествената резистентност на някои салмонелни серовари, включително за високите нива на резистентност към ципрофлоксацин.
АМР е често установявана при
салмонела и кампилобактер при хора, а така също и при животни, от които се добиват храни. Това се отнася и за
индикаторната E. coli изолирана от хора и животни. Нивото на резистентност на посочените бактерии варира в големи граници в различните ДЧ.
Висока е резистентността на салмонела към ампицилин, стрептомицин, сулфонамиди и тетрациклин и умерена към налидиксова киселина. Установена е и множествена резистентност в някои ДЧ. Резистентността към анимикробни препарати използвани в хуманната медицина като цефотаксим (трето поколение цефалоспорини) и ципрофлоксацин е относително слаба, но в страни, които използват по-съвременни методи за определяне на АМР тя е по-висока. Ко-резистентносттта на салмонела към ципрофлоксацин и цефотаксим е много малка. Нивата на резистентност към ципрофлоксацин, гентамицин и налидиксова киселина се различава съществено при най-често изолираните серовари S. typhimurium , S. enteritidis и монофазната S. typhimurium.
Установена е висока резистентност на кампилобактер към ампицилин, ципрофлоксацин, налидиксова киселина и тетрациклин, а при някои изолати много висока множествена резистентност. Резистентността на изолати Campylobacter jejuni от хора към тетрациклин е малка, но е умерена за Campylobacter coli. При изолати на кампилобактер от хора в някои ДЧ е установена много висока резистентност към ципрофлоксацин. Един от 6 изолата Campylobacter coli е резистентен към еритромицин и ципрофлоксацин. Това буди тревога като се има предвид, че тези антибиотици са критично важни за лечение на тази инфекция при хора.
Висок относителен дял на салмонела, кампилобактер и индикаторната E.coli показват микробиологична резистенстност или намалена чувствителност към fluoroquinolones (ciprofloxacin), което се счита за проблем. При изолатите на салмонела от животни и храни от животински произход най-висока резистентност имат щамовете изолирани от пуйки, месо от бройлери, месо от пуйки, разплодни птици и кокошки носачки, като тази резистентност се движи между 46,0% и 82,2% в различните ДЧ. По отношение на индикаторната E. coli изолирана от птици и свине резистентността е съответно между 52,7% и 7,5%. Висока до много висока резистентност към флуороквинолоните е наблюдавана при кампилобактерии изолирани от месо от бройлери, свине и, достигаща до 32%.
Слаба АМ резистентност на салмонела към трето поколение цефалоспорини цефатоксим е установена при месо от бройлери, свине и говеда - между 0,4% и 4,5%, а на изолати от E.coli от птици, свине и говеда между 1,4% до 10,2 (слаба до умерена резистентност). Резистентност към еритромицин е регистрирана при изолати от кампилобактер (свине, говеда и месо от бройлери) на ниво 0,4%.
Салмонелни изолати от месо и животни са резистентни към тетрациклин, ампицилин и сулфонамиди в границите между 9,5% и 66,7%. Резистентността към ципрофлоксацин и налидиксова киселина е доста висока при салмонела от пуйки и бройлери (41,5-86,2) в сравнение с изолатите от разплодни птици, кокошки носачки и свине (5,8%- 25,5%).
Резистентността на индикаторната E.coli от бройлери и свине към тетрациклин, ампицилин и сулфонамиди е висока - в границите между 29,5% и 54,7% и по-малко при кокошки носачки - между18,3% и 25,2%.
Множествена резистентност към най-малко три антимикробни средства е сравнително висока при салмонели изолирани от бройлери, свине и говеда. Ко-резистентност на салмонела към клинично важните ципрофлоксацин и цефотаксим е установена при единични изолати. Установена е много слаба множествена резистентност и ко-резистентност към ципрофлоксацин и еритромицин на кампилобактерии изолирани от бройлери. Висока степен на резистентност е доказана към някои изолати на S. кentucky и S. infantis от бройлери, носачки и пуйки, но не и при изолати от свине и говеда.
На национално ниво се наблюдават няколко тенденции на АМР. При салмонела се установява относително намаляване на резистентността към антимикробни средства, докато при кампилобактер има сататистически доказателства за увеличаване.
Източник:
*Antimicrobial resistance remains commonly detected in bacteria in humans,animals and food: EFSA- ECDC report,
EFSA Journal 2014, 12(3):3590 5.4.2014
