Резюме
Научното сътрудничество между Европейския орган по безопасност на храните (EFSA) и страните членки на Европейския съюз (EU) е интегрална част от Регламента за създаване на EFSA (Regulation (EC) No 178/2002) и е ключов приоритет на Органа, както е заложено в Стратегическия му план 2009-2013. Стратегията на Органа от декември 2006 г. за сътрудничество и работа в мрежа идентифицира четири приоритетни области за научно сътрудничество между EFSA и страните членки. Две години по-късно Междинният преглед на стратегията определи за цел укрепването на сътрудничеството. Стабилното сътрудничество със страните членки е от ключово значение за EFSA за осигуряване на подкрепа на политиката за защита на потребителите и здравето с на-надеждни научни доказателства. Това се осъществява чрез компетентните национални органи, научни организации и експерти.
Този доклад обобщава дейностите по научното сътрудничество на Научния комитет на EFSA (SC), Панелите и отделите му в областта на безопасността на храните за хора и животни, здраве и благополучие на животните, здраве и защита на растенията, като очертава и предизвикателствата, очакващи EFSA в идващите години. Тук се включват дейностите по събиране на данни, изследователски и научни дейности, които укрепват работата на EFSA.
Консултативният съвет, фокалните центрове и мрежите са ключови средства за обмен на данни и информация, консултации и разделяне на работата между EFSA и страните членки. Важността на мрежите, както за подпомагане на процеса на оценка на риска, така и за програмите за събиране на данни, ще се повишава в бъдеще. Тези мрежи улесняват научното сътрудничество чрез координиране на дейностите, обмен на информация (например по нови дейности по оценка на риска или за събиране на данни), разработването и реализирането на общи проекти (например научни събития и работни съвещания) и обмена на експертиза и най-добра практика в областта на мисията на Органа. Според чл. 36 от Регламента за създаването на EFSA, Органът може да отпуска грантове на организации, официално номинирани от Постоянните представители на страните членки, които да подпомагат EFSA в задачите му – успешен начин за обединяване на експертиза и ресурси на национално и европейско ниво. Освен това Органът възлага научни проекти при условие на собственост. Ефективното събиране на съвършенство също се подкрепя чрез разрастващата се база данни за експерти, която е достъпна за EFSA и компетентните органи в страните членки за търсене и идентифициране на най-подходящите експерти. Примери за ефикасно научно сътрудничество са следните специфични случаи:
(a) В областта на замърсителите в хранителната верига страните членки си сътрудничат с EFSA чрез подаване на данни за наличие за различните замърсители в храните за хора и животни (например тежки метали, персистентни органични замърсители и морски биотоксини). Хранителните навици могат да варират значително в страните членки, затова е важно да се оцени експозицията във всяка една от тях. Добър пример е серията от оценки на риска, свързан с морските биотоксини, изготвена от Панела по замърсители в хранителната верига (CONTAM). За тази цел отделът, занимаващ се със събиране на данни и експозиция (DATEX) компилира данните, подадени от компетентните органи от страните членки както по срещането на токсини и порции черупчести, консумиране при едно хранене. Тези данни дадоха възможност на Панела CONTAM да идентифицира подходяща оценка на голяма порция, консумирана в Европа, като така помогна за защитата на потребителите с голяма консумация на черупчести срещу острите ефекти на морските биотоксини.
(b) След 2005, EFSA също осигурява тясно сътрудничество с компетентните органи на страните членки в рамките на кандидатстване за култивиране на генетично модифицирани организми (GMO) (според Регламент (EC) No 1829/2003). В този контекст EFSA си сътрудничи с компетентните органи на страните членки, които изявиха доброволно желание да поемат оценката на риска за околната среда (ERA) на кандидатстванията за култивиране на GMO. През 2010 г. диалогът с компетентните органи в страните членки още повече укрепна чрез създаването на мрежа, в която научни експерти от компетентните органи и EFSA работят заедно.
(c) По отношение на биологичните опасности (за които отговаря Панелът BIOHAZ), сътрудничеството със страните членки се осъществява чрез мрежи по спонгиформните енцефалопатии (BSE-TSE) и оценка на микробиологичния риск (MRA). Тези мрежи идентифицираха възникващи проблеми и се самосезираха няколко пъти.
(d) Отделът по събиране на данни за зоонози на EFSA (ZOONOSES) събира, анализира и докладва данни за зоонози, антимикробна резистентност, микробиологични замърсители и взривове на заболявания, свързани с храни. Той извлича и специфични множества от данни за подпомагане на изготвянето на научни становища. Осигурени са например множества от данни за:
• Становища по Salmonella в птичи ята и кокошки носачки;
• Количествени оценки на микробиологичния риск (QMRAs) от Salmonella при прасета и Campylobacter в месо от бройлери;
• Становища по оценката на риска от ехинококоза и бруцелоза при прасета (Brucella suis).
Тези отчети са ключови инструменти за управляващите риска за мониториране на напредъка в постигането на целите.
(e) В сферата на пестицидите EFSA отговаря за рецензирането в ЕС на активните вещества, използвани в продукти за растителна защита. Тази задача се извършва в съответствие с процедурите и сроковете, определени в европейското законодателство; включва кандидатстващи, компетентни органи и Европейската комисия. Регламентът за максимални нива на остатъци от пестициди (MRLs) предвижда координирането на няколко дейности по събиране на данни да бъде извършвано от EFSA. Тази дейност се координира от отдела за рецензиране на оценката на риска от пестициди (PRAPeR), а Панелът по продукти за растителна защита и техните остатъци (PPR) отговаря за утвърждаването на ръководство за оценка на риска за тези съединения.
Освен ефективното научно сътрудничество, от подобно значение е комуникирането и диалога по оценка на риска. Промоцията на съгласуваност в комуникирането на риска е идентифицирана като една от четирите приоритетни области за укрепване на сътрудничеството и работата в мрежа между страните членки и EFSA. Сътрудничеството и съгласуваността в комуникирането, реализирани чрез Работната група по комуникациите към консултативния форум (AFCWG) укрепнаха чрез: непрекъснати предварително съобщаване на научната работа на EFSA, проактивен обмен по ключови проблеми като ГМО, оцветители за храни и нанотехнология; и обмен на информация по възникващи проблеми в отделните страни членки, фокусирайки се върху последиците за комуникирането.
EFSA ще продължи да гради на базата на напредъка от последните години и ще се ангажира с партньори и ключови играчи на национално и европейско ниво. Гледайки към 2011 г. и в бъдещето, Органът ще продължи да вижда как натоварването му се увеличава, особено в областта на разрешителните. Така че ключът е подобряване на ефикасността, като повишаването на капацитета за оценка на риска в Европа има същото значение.
Този документ е адресиран към организациите в страните членки за размисъл на кои области на сътрудничество в областта на безопасността на храните те биха желали да дадат приоритет. Фокалните центрове са помолени да подпомагат Консултативния форум при започването на тази дискусия в страните членки. Двустранните обсъждания между EFSA и компетентните органи в страните членки ще продължат. Освен това EFSA ще работи заедно с Европейската комисия за предвиждане на задачите, възлагани на EFSA в идващите години.
Публикувано: 28 януари 2011