17-03-2015

Оценка на риска върху общественото здраве, свързана с приемане на временна
дерогация по отношение на микотоксините деоксиниваленол, зеараленон и

хим. Петя Блажева
EFSA публикува становище в което се посочва, че при временно повишаване нивата на микотоксините деоксиниваленол (DON), зеараленон (ZEA) и фумонизини(FUMО) в царевица и царевични продукти е малко вероятно да се предизвика негативен здравословен ефект върху хората. Средните нива на трите микотоксина в царевицата от реколта 2013 г. и смлени царевични продукти, обаче са 1,3–6 пъти по-високи в сравнение с нивата от предишни оценки. При някой възрастови групи експозицията от всички източници (в това число и др. зърнени култури) се доближава по стойност до тази,определена за безопасна. Проучването е изготвено по повод искане на Франция за временна дерогация на максималните нива за тези микотоксини в царевицата и царевичните продукти относно реколта 2013 г. Направените заключения в това становище се основават на предоставените данни от Франция.
Микотоксините са химични съединения, естествено продуцирани от фитопатогенни гъби. Могат да предизвикат негативни здравословни ефекти върху хората и животните.
  • Деоксиниваленолът е микотоксин, продуциран от Fusarium graminearum, като неговите най-често срещани ацетилови-производни са 3-ацетил-деоксиниваленол (3-Ac-DON) и 15-ацетил-деоксиниваленол (15-Ac-DON). През 2010 г. Съвместна експертната комисия към FAO/WHO по хранителните добавки JECFA определявременна приемлива дневна доза (PMTDI) от 1µg/kg телесно тегло на ден и ОРД от 8 µg/kg телесно тегло за DON.
  • Фумонизините са група структурно свързани микотоксини, продуцирани от Fusarium verticillioides и Fusarium proliferatum предимно в зърнени култури и по-специално в царевица. През 2011 г. е определена временна приемлива дневна доза (PMTDI) – 2µg/kg телесно тегло на ден за фумонизини.
  • Зеараленонът е микотоксин продуциран от Fusarium graminearum, Fusarium culmorum, Fusarium equiseti и Fusarium verticillioides предимно в зърнени култури, в това число и царевица. За него е определена TDI (приемлива дневна доза) от 0,25µg/kg телесно тегло на ден, от EFSA през 2011 г.
За текущата оценка са обработени общо 2637 аналитични резултата. Използвани са още данни (общо 39 202 аналитични резултата), събрани за периода 2000–2012 г. и използвани в предишни оценки на риска по отношение прилагане на миниторинговите програми за контрол на общо 21 европейски страни.
DON: От предоставените данни е определена хроничната експозиция спрямо сегашните допустими количества при възрастовата група на децата по отношение на деоксиниваленол.
Тя варира в диапазона 0,22–1,11 µg/kg телесно тегло на ден за долна граница (LB) и в диапазона 0,90–2,10 µg/kg телесно тегло на ден за горна граница (UB) на експозиция. Хроничната експозиция за възрастни по отношение на деоксиниваленол варира в диапазона 0,18 – 0,56 µg/kg телесно тегло на ден за долна граница и в диапазона 0,38–1,01 µg/kg телесно тегло на ден за горна граница. Данните показват слабо влияние на сегашните максимални количества върху хроничната експозиция на всички възрастови групи по отношение DON. Въпреки това се установява повишаване на експозицията привъзрастовата група на малките деца (от 1–3 години) по отношение на деоксиниваленол. В становището е отбелязано, че между 75 и 100% от общата експозиция се дължи предимнона храни, които не съдържат царевица в състава си.
ZEA: Установената хроничната експозиция спрямо сегашните допустими количества при възрастовата група на децата по отношение на зеараленон варира в диапазона 9,70–118 ng/kg телесно тегло на ден за долна граница, и в диапазона 47–303 ng/kg телесно тегло на ден за горна граница на експозиция. Хроничната експозиция за възрастни по отношение на зеараленон варира в диапазона 4,40–64 ng/kg телесно тегло на ден за долна граница и в диапазона 11 – 117 ng/kg телесно тегло на ден за горна граница. Степента на експозиция по отношение на зеараленон при настоящите максимални количества са около или над TDI (приемливата дневна доза) от 0,25 µg/kg телесно тегло на ден при възрастовата групана кърмачета (до 1 година), малките деца (от 1–3 години) и подрастващите (от 3–10 години). В най–висока степен на повишаване на експозицията се установява при възрастовите групи на подрастващите и юношите (10–18 години).
FUMО: Хроничната експозиция спрямо сегашните допустими количества при възрастовата група на децата по отношение на фумонизинте варира в диапазона 0,17–2,11 µg/kg телесно тегло на ден за долна граница и в диапазона 0,54–4,39 µg/kg телесно тегло на ден за горна граница на експозиция. Хроничната експозиция за възрастни по отношение на фумонизините варира в диапазона 0,03–1,19 µg/kg телесно тегло на ден за долна граница и в диапазона 0,08–2,30 µg/kg телесно тегло на ден за горна граница. В най–
висока степен на повишаване на експозицията се установява при възрастовата група на подрастващите деца.
Заключението на становището е, че стойностите на трите микотоксина санадвишени в поне една от възрастовите групи спрямо сегашните допустими количества,над които се счита, че съществува риск за здравето на хората. При сегашните максимално допустими количества на тези микотоксини, нарастването на хронична експозиция за европейското население разпределено по възрастови групи е с 9,20–9,80% за зеараленон, 47–48% за фумонизини и 52–54% за деоксиниваленол. Установено е, че експозицията на хора, страдащи от целиакия1 е по висока. Трябва да се подчертае, че тези заключения са направени предимно въз основа на данните, предоставени от Франция и поради тази причина се счита, че не са представителни относно ситуацията в Европа като цяло. В становището е подчертана необходимостта от извършване на по–добра оценка по отношение нивата на DON, FUMO и ZON в царевица и др. царевични продукти от реколта 2013 г. с данни и от други европейски страни.
________________________________________________
1 – целиакия е заболяване, свързано с приема на храни съдържащи глутен, при което се отключва имунна
реакция причиняваща хронично възпаление на тънките черва

Архив