Оценка на риска от вредители – науката в подкрепа на вземането на фитосанитарни решения в Европейския съюз
17-03-2015
Оценка на риска от вредители – науката в подкрепа на вземането на фитосанитарни решения в Европейския съюз
10 Научен колоквиум на EFSA - Оценка на риска от вредители – науката в подкрепа на вземането на фитосанитарни решения в Европейския съюз - 6 и 7 декември 2007, Парма, Италия
ISBN 978-92-9199-085-6 Дата на публикуване: август 2008 На английски език
Въведение
На 6-7 декември 2007, 10-тият Научен колоквиум, организиран от EFSA, събра повече от 80 експерти в Парма за обсъждане на оценката на риска, дължащ се на организми, вредни за растенията и продуктите от растителен произход.
Колоквиумът, организиран от Панела на EFSA по здраве на растенията, осигури форум за дискусии по различните научни подходи към оценка на риска от вредители, наличието на данни, оценката на потенциалното въздействие на нови вредители по растенията след навлизането им в ЕС и възможните обединени усилия със страните членки на ЕС, трети страни и международни организации за по-нататъшно разработване на хармонизирани подходи.Учените и управляващите риска от 22 страни членки на ЕС, плюс Канада, Хърватска, Норвегия, Швейцария, Турция и САЩ обсъдиха и влиянието на промените в климата и световната търговия върху потенциала за влизане, установяване и разпространение в ЕС.
Някои ключови препоръки, породени от обсъжданията, са:
Методите и терминологията могат и трябва да бъдат хармонизирани, особено когато се използват качествени подходи и експертни оценки.
Моделите са ценни за справяне с биологичната сложност, но трябва да се изяснят критичните предположения и нивото на точност.
Количествените подходи са по-последователни и предполагат точност, но все пак съществува несигурност, която също трябва да бъде изяснена.
При оценка на риска от вредители, грешките от тип I (фалшива положителна, доставка се обявява за заразена, когато не е) могат да доведат до забраняване на вноса на безвредна стока. Грешка от тип II (фалшива отрицателна, неоткрито заразяване) може да позволи на вредителя да влезе в зоната за анализ на риска. В идеалния случай, трябва да се избягват двата типа грешки. Свеждането на грешките от тип I до минимум ще минимизира неподходящите бариери пред търговията, докато свеждането до минимум грешките от тип II ще минимизира риска пред посевите и биоразнообразието.
Икономическият ефект е ключова детерминанта, заедно с въвеждането о разпространението, на рискът, дължащ се на даден вредител. Необходими са по-точни определения за икономическите и социални последици и последиците за околната среда.
Релевантният период от време, който трябва да се има предвид при оценка на риска от нашествие от вредители ще зависи и от вредителя, и от влиянието му, тъй като последиците за околната среда могат да обхванат дълъг период.
За да се отговори на опасността от нови въвеждания на вредители и последиците, които могат да възникнат поради глобализацията на търговията и промените в климата, беше предложен по-генеричен подход към характеризирането и оценката на рисковете, включващ по-силно ударение върху анализа на пътищата, отколкото върху самите индивидуални вредители.
Имайки пред вид, че промените в климата се прогнозират за дълги периоди от поне 30-50 години, оценяващият риска от вредители може и да не може да включи такива дългосрочни прогнозни сценарии, но трябва винаги да има пред вид промените в климата, които вече са настъпили.
(3.7Mb)