17-03-2015
ПРОНИКВАНЕТО НА АФРИКАНСКАТА ЧУМА ПО СВИНЕТЕ
НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ БЕШЕ НЕИЗБЕЖНО*
Проф. д-р Бойко Ликов
За 8 години (2007- 2014 г) африканската чума по свинете (АЧС) засегна 8 държави- Грузия (2007), Армения (2007), Русия (2007), Азербайджан (2008), Украйна (2012), Беларус (2013), Литва (2014) и Полша (2014). В Източна Европа се оформя огромна уязвима гориста територия (включваща гранични области на Русия, Украйна, Беларус, Литва, Латвия, Полша и Словакия) с потенциал за разпространение на АЧС при домашни и диви свине.
Всичко започва от Грузия на 05.06.2007 г. Вирусът е внесен с кухненски отпадъци с кораб от Мадагаскар на пристанище Поти, изхвърлени на сметище без обезвреждане. Следва бързо разпространение в цялата страна- 58 епизоотични огнища обявени в ОИЕ. Има повече от 40 дни закъснение при поставяне на диагнозата. След това няма нови обявявания и ситуацията изглежда овладяна. През 2008 г Мисия на ОИЕ, ЕС и ФАО посещава страната и стига до извода, че епизотията е извън контрол, даже се мисли за пълна депопулация на свинете в Грузия. Ситуацията се оценява като „най-лошия възможен сценарий“. Мерките са избиване на болните свине (без контактните), събиране на труповете на умрелите и изхвърлянето им в края на населеното място.
Следва Армения с първа нотификация на 29.08.2007- 13 епизоотични огнища . От 30.12.2007 до 2010 епизоотичната обстановка също изглежда овладяна- няма нови обявени случаи. През 2010 г има 4 епизоотични огнища, а през 2011 г- 11. Регистрирани са много случаи при диви свине по границата с Грузия. В много случаи ситуацията наподобява на тази в Грузия. Има случаи на АЧС и в спорната територия Южна Осетия в Грузия и в граничещите с Грузия области Тавуш и Лори в Армения.
Броят на свинете в Азербайджан е много малък и те са концентрирани в няколко общини с християнско население. Единственото епизоотично огнище е обявено през януари 2008 в Нидзх, селище в което се намира по-голяма част свинете в страната. През юни 2011 г Азербайджан декларира, че проблемът е ликвидиран. Спорен е въпросът с епизоотичните огнища в Нагорни Карабах (спорна територия) през февруари 2013 г.
Русия. След първото проникване на вируса на територията на страната (края на
2007 г) чрез диви свине от Грузия са отбелязани са 3 фази на разпространение на АЧС
при домашните и дивите свине.
Първа фаза (2007- 2010). Епизоотията започва в северните и южните кавказки федеративни окръзи. На първо място АЧС става ензоотична в Чеченската Република през 2007 г, като вирусът се разпространява с диви свине на запад. Важно значение за проникването на инфекцията чрез диви и домашни свине има обстановката през 2008 г Южна Осетия- Алания (територия под руски контрол на територията на Грузия). Основен фактор за това разпространение е широката практика за пасищно отглеждане на свине в южните райони на Русия. До края на 2008 г следва бързо разпространение на вируса на територията на Чеченската република- в ОИЕ са докладвани 44 епизоотични огнища, а до края на 2010 т са установени 177 огнища в Кабардино-Балкарската република, Краснодарския край и Ставрополския край.
Втората фаза е между 2011 и 2012 г. Освен продължаващото разпространение на АЧС в Кавказките окръзи, болестта обхваща нови територии на хиляди километри в Русия- Саратовска, Нижниновгородска, Воронежка, Курска, Ленинградска, Тверска, Архангелска, Московска и Мурманска област. По същото време АЧС достига до границата на Украйна- множество епизоотични огнища във Волгоградска и Ростовска области.
Трета фаза (2013 г). Освен множество огнища в Централна Русия (Ярославска и Московска област вирусът се разпространява на изток (Ярославска област) и на запад – (Смоленска и Псковска област) и достига границата с Беларус.
Украйна. За първи път АЧС е установена на 30.7.2012 г в Запорожкия район на черноморското крайбрежие в Крим. Това е първото проникване на заболяването след 1977 г в СССР. Вторият случай е регистриран на 6.1.2014 г при диви свине на границата с Руската Федерация (Ростовска област засегната през 2009 г). Третият случай е установен при диви свине в гранична област с Русия на 30.12.2013г. Инфектираните животни са преминали границата след интензивен отстрел с използване на хеликоптери на руска територия. В установените епизоотични огнища са въведени 10 км надзорни зони. В 3 села с повече от 100 свине в задни дворове животните са ликвидирани. На 30 януари 2014 е регистрирана АЧС в малка ферма в Луганска област, на 20 км от места където са установени трупове на диви свине.
Беларус. За първи път е обявена АЧС в заден двор в района на Гродно, в Западната част на страната на 04.07.2013 г. Вторият случай е в района на Витебск, близо до руската граница. В медиите има много съобщения за контролни мерки прилагани преди случая около Гродно и след него при съмнителна смъртност при диви и домашни свине през 2012 и 2013 г, включително и мерки за депопулация на домашни и диви свине.
Имайки предвид, че Беларус е член на Митническия съюз, който регламентира липса на граничен ветеринарен контрол при преминаване на руската граница и сложната епизоотична ситуация в Русия през последните 5 години, рискът от постоянно проникване на вируса на АЧС в тази страна е голям. Вероятно заболяването е ензоотично при дивите свине в някои райони на страната. Официалната информация сочи само за няколко епизоотични огнища на АЧС в Украйна и Беларус, но е възможно нещата да много по-сложни. Според официалните информации от Украйна и Беларус са наложени много строги мерки- например в Беларус са въведени 50 км предпазна зона и 100 км надзорна зона.
И съвсем логично през януари и февруари 2014 г в Литва и Полша се регистрираха по два случая на АЧС при диви свине в близост до границата с Беларус (съответно на 40, 5, 1 и 3 км от границата).
Прогноза за България. От географска гледна точка опасността изглежда доста отдалечена. Би трябвало да се отбележи обаче, че вирусът на АЧС проникна в Грузия от Мадагаскар, намиращ се на повече от 15 000 км, от Северен Кавказ в Русия достигна Мурманск (на Северно море- 5 000 км), Оренбург (на границата с Казахстан- 6 000 км), Литва (3 000 км) и Полша (2,500 км). Изводът е, че разстоянията при разпространението на АЧС не са от голямо значение. Ежегодно стотици хиляди туристи от Русия, Украйна и Беларус посещават България, пристигат предимно във Варна и Бургас (пристанища, летища, хранителни отпадъци). В тези области има свободно отглеждане на източнобалкански свине, а популацията от диви свине в България нараства непрекъснато и в момента е над 70 000 животни.
