Панел на EFSA по замърсители в хранителната верига (CONTAM)
Европейски орган по безопасност на храните (EFSA), Парма, Италия
Резюме
Ендосулфанът е несистемен хлорорганичен пестицид, разработен през 1950те години с широк спектър приложения. Двата диастероизомера, α- и β-ендосулфан, са основните компоненти на техническите разновидности на ендосулфана.
Освобождаването на ендосулфан в околната среда доведе до повсеместно замърсяване в много от отделите на околната среда, поради дългосрочното му пренасяне и относително висока персистентност и потенциал за биоконцентрация. Световното замърсяване, заедно с токсикологичния и екотоксикологичния профил на ендосулфана доведоха до забраната му в ЕС за всякакво приложение като продукт за растителна защита през 2005 (Директива на Комисията 2005/864/EC). Максимални нива за ендосулфан в материали за храни за животни и съставни храни за животни бяха заложени в Директива 2002/32/EC.
През 2005 Научният панел по замърсители в хранителната верига (CONTAM) на Европейския орган по безопасност на храните (EFSA) прие становище за ендосулфана като нежелано вещество в храните за животни. Това становище беше ревизирано през 2006 с отчитане на две допълнителни изследвания на риби, експонирани на ендосулфан в храната, които бяха предоставени на Панела. Становището изтъкна по-високата чувствителност на рибата, експонирана на ендосулфан чрез водата, в сравнение с експозицията чрез храната. Въпреки, че наблюдаваните ефекти в изследванията на храненето на рибата бяха определени като “сложни, може би адаптивни и не се разглеждат като представляващи неблагоприятни ефекти”, Панелът идентифицира недостатъчна информация по отношение на този път на експозиция и препоръча да се извършат допълнителни изследвания на оралната токсичност на ендосулфан у риби.
Европейската комисия поиска от EFSA да оцени новата научна информация за токсичността на ендосулфан у риби и, при необходимост, да актуализира становището си за ендосулфан като нежелано вещество в храна за животни.
Панелът CONTAM разгледа новите публикации по експозиция на ендосулфан чрез храната и водата. Пет публикации от същата изследователска група се отнасят до атлантическа сьомга, експонирана ендосулфан чрез храната и една публикация от друг екип касае Нилска тилапия. Анализът на наличните данни за токсичност на ендосулфана, приеман чрез храната показва морфологични промени в черния дроб на Нилската тилапия при доза 0.001 mg/kg и 0.01 mg/kg ендосулфан в храната, с повишаване на тежестта при 0.5 и 1 mg/kg ендосулфан. При Атлантическата сьомга, експонирана на 0.005-1 mg/kg ендосулфан в храната не са установени сравними по тежест чернодробни ефекти. При Атлантическата сьомга основните ефекти след 49 или 112-дневна експозиция на ≥ 0.005 mg/kg ендосулфан чрез храната в резервоарите бяха вакуолизация и срастване на задните чревни вили, въпреки, че няма установена ясна връзка “доза-ефект” в нито едно от изследванията. При Атлантическата сьомга не са наблюдавани хистологични промени в червата, нито други вредни ефекти при експозиция от 95 дни на 0.1 mg/kg ендосулфан в храната в открити клетки в морето.
Не е възможно да се отдадат наблюдаваните разлики в токсичността между Атлантическата сьомга и Нилската тилапия на разлики в чувствителността на видовете към веществото. Панелът CONTAM отбеляза, че разликите в експерименталните условия също може да са повлияли резултатите. Например, при Нилската тилапия е използван по-малък поток от вода в сравнение с потоците, приложени в изследванията на Атлантическата сьомга. Освен това, в изследванията на Атлантическата сьомга са приети няколко предохранителни мерки за избягване на изтичането на ендосулфан от храната и изпражненията във водата, за да се ограничи експозицията на рибите чрез водата, която е по-чувствителния път. В изследването на Нилската тилапия не е проверено възможно замърсяване на водата с ендосулфан.
Панелът CONTAM отбеляза, че новите изследвания на експозицията на ендосулфан чрез водата потвърждават високата токсичност на веществото в рибите чрез този път на експозиция.
Панелът CONTAM заключи, че новата информация за токсичност на ендосулфан у риби не променя заключенията за токсичност у риби, направени в предишното становище. Панелът CONTAM препоръча по-нататъшни изследвания на оралната токсичност у риби, за изясняване на възможното съществуване на рибни видове с по-висока чувствителност на ендосулфан. Освен това, необходими са данни за доза-отговор при ниски дози (в региона на максималното ниво в храната) за видове риба, различни от Атлантическата сьомга.