Отдавна е известно, че всяка държава, която навреме инвестира в образование и наука е ставала рано или късно икономически водеща и уважавана страна. Примерите не са малко. Дори сградата, в която е създаден Съвместния геномен център, на бул. Драган Цанков 8, София (бившия Селскостопански институт) е нагледен пример как в годините (1921-1928), когато България е била едва ли не в икономическа разруха, е проявена политическа воля и кураж за изграждане на този научно-образователен център. Иска ни се Съвместния геномен център, макар и в друг мащаб, да повтори тази инициатива от 1921 година, т.е. 88 години по-късно. Освен това, България е вече член на Европейския съюз, а Лисабонската стратегия на ЕС е пределно ясна – 3% от вътрешния брутен доход на всяка страна членка да бъде заделен за образование, наука и иновации. В нашия случай това означава да се създаде биоикономика, основана на познанието. С други думи, след 20 години труден преход вече е задължително държавата ни да постави агро и био индустрията на основите на високите технологии и иновативността. Това означава да направим земеделието, хранителната промишленост, фармацевтиката и козметиката конкурентноспособни на европейския и световен пазар на базата на продукти с висока добавена стойност и интелектуално защитени. Или с други думи, Центърът започва изпълнението на една трудна задача с непосредствен и дългосрочен ефект и то в момент, в който България тепърва ще почувствува ефекта на световната криза. Практически очаквам това да е един от пътищата за излизане от кризата. Ако не започнем сега, утре ще е вече много късно.
2. Какъв е размерът на инвестицията, кой я осигурява, за какво ще стигнат средствата?
Геномиката е едно петте приоритетни направления, които България прие да развива през 2001 година. Целеви средства обаче бяха заделени едва през 2008 година. Те възлизат на 4.1 млн. лева. От тях 2 млн. са за изграждане на инфраструктурата и 2.1 млн. лева за лабораторни уреди и съоръжения, включително 150 кв.м. оранжерия. Това означава, че Центърът ще разполага с необходимия минимум от високотехнологични съоръжения, за да може да удовлетворява изискванията за съвременни услуги и изпълнение на проекти, свързани със създаването на специфични за българските условия научни и технологични продукти. Така че, ако Центърът иска да се развива и да бъде свързващо звено, обединяващо интересите на науката в тази област с тези на бизнеса, той би трябвало да се обновява и развива непрекъснато. Това е само едно добро начало. Опитът ще покаже дали такива Центрове (които някъде се наричат Научни паркове или клъстери или биоинкубатори) трябва да се организират и на други места в страната. Най-напред обаче трябва да се види как ще се развие сегашния модел на СГЦ.
Центърът е регистриран като съвместно дружество (по търговския закон) между Софийския университет „Св. Климент Охридски” и Селскостопанска академия (ССА). Идеята обаче е той да обслужва в максимална степен интересите на всички научни и бизнес звена в страната. За да изпълни тази роля, той би трябвало да покаже с какво се отличава от досега съществуващите научни и бизнес звена в страната. Дали само с това, че разполага с модерни помещения и апаратура, или че е в състояние да предложи нужните условия и среда за създаване на така наречените консорциуми (технологични платформи), при които в даден проект се обединяват удачно интересите на бизнеса и държавата.
С други думи Центърът трябва да бъде достатъчно инициативен, гъвкав, практичен и далновиден, за да показва ясно и точно на своите партньори къде и с какво високите технологии могат да доведат до подобряване на бизнес средата – както в сферата на услугите, така и чрез значителното подобряване на добавъчната стойност на съществуващите и на нови търговски продукти на малкия и средния бизнес, особено в областта на хранително-вкусовата и фармацевтична промишленост. България не може да продължава да изнася основно суровини, дори тя да е „силна” в екологично отношение. Ето тук науката и бизнеса трябва да се срещнат и да отговорят на въпроса – къде е нашата пазарна ниша и как да я запълним със стойностни продукти, които никой не предлага поради простата причина, че са неповторими при други климатични условия на нашата планета.
4. На каква правна база ще се сформират консорциумите или така наречените технологични платформи?
Ако беше приет закона за високите технологии сигурно щеше да ни бъде по-лесно. Той все още лежи в някои архиви от 10-15 години насам. Могат ли такива консорциуми да участвуват в конкурсите на Иновационния фонд към Министерство на икономиката и енергетиката? Оказва се, че когато дружеството е създадено от две държавни организации, на него това не му е позволено. Това звучи абсурдно, тъй като още с регистрирането, то е обречено на гибел. От тук следва, че е наложителна промяна на законодателството. За да се преодолее тази пречка, дружеството трябва да се регистрира като сдружение с нестопанска цел, в обществена полза. В този случай ще може да се разшири броя на участниците в съответните консорциуми, както и източниците на финансиране. Такова сдружение може да бъде както участник, така и посредник или консултант в различни инициативи, които непрекъснато се появяват, но не са реализирани досега по една или друга причина. Натрупаният опит, контакти, връзки и информация могат да се окажат неоценими в един определен момент. Това го казвам с ясното съзнание, че Центърът с неговия капацитет ще може да осъществява реални и практически проекти и услуги само в области и направления, които имат определен приоритет и ясна пазарна ниша. Тук степента на информираност ще е от първостепенно значение. Просто няма място за „неправилни ходове”.
По принцип те ще бъдат максимално интердисциплинарни и междуведомствени. Ключова роля на първо място ще играят Агробиоинститута към ССА и Биологическия факултет към Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Иначе той еднакво добре ще бъде обърнат за взаимодействие и партньорство както към академичните и университетски звена, така и към бизнеса.
Такъв пример за консорциум е този, който се отнася до значението на сорта „Мавруд” и виното „Мавруд”:
6. Какви продукти ще създава Центъра?
Част от тях природата вече ги е създала – като лозата, розата, киселото мляко, сирената. Те са традиционни и отдавна са се наложили в комерсиалното производство. Други като билките, медицинските растения, дивите дребноплодни плодове, стари сортове от овощни растения, аборигенни породи овце, свине и говеда са или в диво състояние, или плод на народна селекция. Част от тях изчезват благодарение на хищническото им или неразумно използване. И при едните и при другите Центърът би трябвало със съвременните възможности, с които разполага да разкрие нови страни от чудната „химия”, която те крият в себе си. Същото се отнася до лечебната кал, балканския мед, и редица други свързани с неповторимите вкусови качества, която имат нашите продукти в различните региони на страната. Или кое ги прави не само по-различни от подобни продукти, произведени в други или съседни страни, но което е още по-важно, каква е тяхната хранителна и медицинска стойност. Те по-здравословни ли са от тях и ако да – коя е причината. Ако разберем причините, които ги обуславят, след време, ако са растения, можем да преминем към тяхното изкуствено отглеждане при контролирани условия на хранене и околна среда (напр. хидропоници). По този начин косвено ще окажем влияние върху запазване на околната среда и биологичното разнообразие. Ако в резултат на тази дейност успеем в близко време да създадем Биоресурсен център някъде в пещерите на Родопите би било идеалния вариант за тяхното дълготрайно съхранение.
Първоначално ни се иска в Центъра да работят само няколко висококвалифицирани специалисти и толкова на брой технически персонал. Причината за това е, че като дружество все още не е ясно какво ще бъде държавното участие в него. Затова малко по-обстойно развих тезата за преминаване на дружеството в сдружение и за консорциумите – технологичните платформи. Там, където държавата мисли, че те съвпадат с нейните приоритети, тя би трябвало да ги финансира целево с условието, че тези платформи завършват с продукт, технология или модел, в който бизнесът непосредствено участвува като партньор и като краен потребител. Или целта е бизнес-продуктите да увеличат значително конкурентноспособността си на Европейския и Световен пазар.
8. Какви ползи ще носи Геномния център за Българските агробизнесмени?
Приоритетите, както разбрахте, се насочват повече към хранително-вкусовата и фармацевтична промишленост. Защото, природните ни дадености са неповторими във всякакъв аспект. Природата не само е създала уникално, биологично разнообразие, но за наша радост и късмет, то - използвано като храна, напитка и лекарство се оказва най-вкусно, най-ароматично и най-полезно за човека и животните. Качествaтa, които имат киселото мляко, сирената, плодовете, зеленчуците, лозата, виното, розата, пренесени на други места в света не могат да бъдат същите, каквито са при климатичните условия на България. Ето това е нашата непосредствена задача – да докажем на какви точно съставки те дължат тези свои качества.
Сега на въпроса за ползата, която СГЦ ще носи за агробизнеса. За да има такава полза за агробизнеса, СГЦ трябва да се разглежда като неразривно цяло със земеделската наука. Това означава, че при сегашните пазарни условия ние трябва да сме в състояние да предложим семена, технологии и машини, които да са конкурентноспособни на предлаганите от чуждите фирми, които масово навлязоха на българския пазар. Не е приятно, но трябва да си признаем, че земеделската ни наука с известни изключения изостава от Европейските и световни стандарти. Чуждите фирми отдавна имат селекционни програми, които им позволяват да създават сортове, способни да се култивират успешно при всички климатични условия на планетата. В тези страни държавната наука работи директно и индиректно за прогреса на частните фирми под формата на различни взаимодействия на публично-частно партньорство. При нас частната наука отсъствува. Или ако я има, тя е в крехко, зародишно състояние. Даже се смята че порочно да се мисли за такава. Има ли нужда от промяна в законодателството, за да се промени съществуващото статукво? И оттук на отговора на Вашия въпрос. Успешният агробизнес в растениевъдния сектор се осъществява реално и основно при пшеницата, царевицата, ечемика и слънчогледа. Все още нашите традиционно създадени сортове заемат сериозна пазарна ниша – при пшеницата: 90-95%, ечемика 60-70%, царевицата: 50-60%, слънчогледа: 40-50%. Работейки години наред с нашите селекционери, решихме, че най-рационално ще бъде ако насочим усилията си към решаването на глобалните проблеми, свързани със сушата и икономически важните болести. Това вече правим като прилагаме ДНК маркерите (високоскоростни и прецизни технологии за бърз и ефективен отбор на форми, отличаващи се с тези качества). Ето защо трябва да се изровят старите и забравени сортове, за да разберем какъв е техният потенциал в това отношение. Твърди се, че някои от нашите нови пшенични сортове притежават уникални хранителни качества (известни като нутригеномика). Ако е така, шансът да се докаже това не трябва да се пропуска. Както се разбира, тук помощта ни за агробизнеса е индиректна.
Когато бизнесът сам разбере, че е нужно редовно да се проверява качеството, здравното състояние и чистота на семенния и посадъчен материал, които той използва в производството, тогава можем да му оказваме директна помощ.
Високотехнологичното оборудване ще даде възможност на Центъра да бъде конкурентноспособен по качество, цена и скорост на анализа. Въпроса е колко бързо Центъра ще съумее да се акредитира по стандарт ISO 17025 и ISO 9001. Като такъв, той ще бъде в състояние да осъществява висококачествени услуги, свързани с анализа на качеството и безопасността на храните, включително и анализа на генетически модифицирани продукти и т.н. Тези услуги са нужни за бизнеса, защото в крайна сметка това му гарантира качеството на произвежданите и продаваните от него продукти. За този вид дейност Центърът ще има нужда от разгласяване и реклама. По принцип вече е създадена организация, по която тези услуги ще се извършват. Безспорно е, че Центърът трябва да докаже, че не само извършва най-качествените услуги, но и че цените за тях са достъпни. Това ще стане реалност до м.Октомври 2009г.
9. Ще има ли пазар за продуктите, които създава Центъра?
Както сами разбрахте, ние стъпваме априори на продукти, за които е доказано, че са комерсиални и са доказани със своя здравословен ефект като храна, напитка или лекарствен препарат, в които естествените биологично-активни съставки участвуват. Като напр. алкалоида галантамин от блатно кокиче. Оттук нататък, както вече стана дума, целта ни е да влезем напълно в тайните, които крият тези продукти, за които науката до този момент поради ограничени технологични възможности не е била в състояние да разкрие. Това е големият въпрос. Например къде и кога симбиотичния ефект се проявява най-добре при взаимодействието на млечнокиселите бактерии при правенето на кисело мляко; дали розовото масло например в района на Стрелча е най-добро; дали Мавруда се проявява най-добре в района на Асеновград; дали билките в Родопския регион са най-качествени; дали дивите ягоди и боровинките в същия регион са по-качествени от Троянския балкан; дали качеството на месото, млякото и вълната на аборигенните породи овце се различава от новите породи. Същото се отнася за меда и за лечебната кал. И накрая – защо, кои са причините, които обуславят тези специфични, с висока хранителна и здравословна стойност продукти. Ако открием тези свойства, значи ние сме създали „нов продукт”, с така наречената добавъчнастойност. От само себе си се разбира, че той разширява възможностите си като пазарен продукт. Като такъв ще бъде нужно техния нов потенциал да се регистрира като интелектуално право. Изглежда лесно постижимо, но съм убеден, че няма да ни е лесно – първо да се съгласуват интересите на всички участници, включително и тези на медиците, които трябва да покажат в какво се състои здравословния ефект на тези продукти – било то за сърдечносъдовата система, било за туморните заболявания, било за повишаване активността на имунната система, било като подходяща диета и т.н. Очакваме някои от тях да имат особен ефект свързан с ограничаване на затлъстяването, което паралелно с недохранването става сериозен бич! Как ще намерим мястото си в Европейския и Световен пазар е комплексен и нелек въпрос за всички нас.
10. Правено ли е проучване какво е търсенето на този род услуги?
Не е правено такова проучване. Европейските стандарти рано или късно ще станат задължителни и за нас. Ние трябва да сме готови да помогнем на бизнеса, осигурявайки висококачествен, ефективен и нека кажем, достъпен анализ на комерсиалните продукти, които той произвежда и продава. Става дума за окачествяване на всякакъв вид храни, напитки, фуражи, посевен и посадъчен материал и др.
Има вече проявен интерес. С тази изява във вашето списание искаме да излезем на открит диалог с обществеността.
Центърът е рисково предприятие. Диалогът с държавата и обществото ще е първостепенен, за да покажем как той се опитва да отговори на въпроси, които се поставят от дълго време насам, но по много причини се е бягало от тяхното решаване. Отговаряйки на въпроса, определено мисля, че трябва да се даде пълна възможност на общините, частния бизнес, банковия и застрахователен сектор да участвуват в иновативна и технологична дейност на Центъра, ако искаме да променим икономическия образ и имидж на българската биоикономика.
Като цяло нашата земеделска наука не можа да се преустрои и да отговори на изискванията на новото време. Земеделската наука въпреки, че има своя потребител в лицето на агробизнеса, се оказа, че е в незавидна ситуация спрямо резултатите, които чуждестранния научен бизнес демонстрира на нашия земеделски пазар. Оказа се, че не можем да съставим истински интердисциплинарни научни колективи, а да не говорим за сдружения с оглед решаването на крупни национални проблеми на земеделието, че не можем да привлечем като партньори университетската наука, бизнеса, браншовите организации. Малка страна като нашата не може да си позволи лукса всяка научна агрономическа дейност в областта на земеделието да се финансира само от държавата. Докато продължаваме да затваряме очите пред реалностите, които наблюдаваме в Европа и света, спадът в нейното развитие ще продължава да се отразява негативно в баланса на вноса спрямо износа на земеделски продукти. Причините са различни. Традицията и инерцията са толкова силни, че както не знам кога ще има истински корпоративни сдружения на земеделските производители, така и не мога да кажа кой, кога, как и дали изобщо може да промени сегашното състояние на земеделската наука у нас.
Открит стои въпроса с изработване на стратегия за партньорство с чуждестранния бизнес, проблемите с интелектуалното право, технологичния пренос и т.н.
13. Какви са най-близките цели пред българското земеделие?
Общата селскостопанска политика ни задължава да следваме определени принципи. Трудно ни е да ги следваме, защото както земеделската наука, така и самото ни земеделие с изключение на крупните арендатори изостанахме от съвременните стандарти, които днешното земеделие налага – като висока продуктивност с определена екологична насоченост и високо качество и безопасност на продукцията и продуктите, произвеждани от тях. Големият проблем е как при реализацията на програмите за развитие на селските райони и тази за рибарство и аквакултури се съчетават така с националните доплащания, че старата слава на някои от традиционните ни продукти от близкото минало да се появяват на пазара под нова качествена форма и имидж. Тук безспорно на помощ на агробизнеса трябва да дойдат високите технологии и иновации. При това другият голям въпрос е как да се мотивират хората на млада и зряла възраст от село, да повишат квалификация си и технологичната си въоръженост. Който намери рецептата за това може да е сигурен, че е намерил пътя до икономическия прогрес на България. Това е така, защото както и друг път съм казвал, агробиоиндустрията след 2015 ще бъде индутрия №1. Тя ще определя облика на всички останали индустрии в световен мащаб.
14. А кои са неговите стратегически цели
Научно-консултативния съвет по земеделие (НКСЗ) към Министъра на земеделието и храните, в който участвуват ръководители на най-важните научни организации и унивеситети в страната, в резултат на едногодишната си дейност, успя чрез работни колективи, съставени от учени, администратори и бизнес да разработи национални програми, свързани с най-важните сектори, които ще определят облика на нашето земеделие в близко 2009-2013 и по-далечно бъдеще. Това са следните програми:
· Програма за приоритети в развитието на българското земеделие в периода 2009-2013 година
· Програма за развитие на зърнопроизводството в България в периода 2009-2013 година
· Програма за развитие на зеленчукопроизводството в България в периода 2009-2013 година
· Програма за развитие на овощарството в България в периода 2009-2013 година
· Програма за развитие на винено и десертно грозде в България в периода 2009-2013 година
· Програма за развитие на ароматните и лечебни растения в България в периода 2009-2013 година
· Програма за развитие опазване здравето на животните в България в периода 2009-2013 година
· Програма за развитие на алтернативните източници на биогорива в България в периода 2009-2013 година
· Програма за развитие на почвените ресурси в България в периода 2009-2013 година
· Програма за развитие на водните ресурси в периода 2009-2013 година
· Програма за развитие на млечното животновъдство в България в периода 2009-2013 година
· Програма за развитие на месодайното животновъдство в България в периода 2009-2013 година
· Програма за развитие на бубарството в България в периода 2009-2013 година
· Програма за развитие на памукопроизводството в България в периода 2009-2013 година
Те бяха разработени на базата на програма, свързана с развитието на приоритетите в нашето земеделие. Тя даде принципите и критериите, по които трябва да се разработят секторните програми. НКСЗ препоръча на Министъра те да бъдат приети на Министерски съвет и да станат действени. Част от тях са вече публикувани и могат да бъдат ползвани. В работната програма обаче бяха залегнали за разглеждане и въпроси като:
· Публично-частното партньорство в земеделския сектор
· Издигане ролята на браншовите организации
· Ефективно прилагане на интелектуалното право
· Иновациите и технологичния процес
· Какви специалисти са нужни в селското стопанство
· Какви технологии са нужни на българското земеделие
· Инвестиционна политика и развитие
· Коопериране с бързо развиващи се икономически страни
· Високо технологични развити научни паркове и центрове
· Модерен кадастър на земята
· Информационни системи за бързи данни, комуникации и взаимодействие
· Стратегия за развитие на земеделската наука ( СА представи вече такава програма) и нейната оценка
· Запазване и използване на ценното биологично разнообразие в България
· Нови технологии в помощ на производството на биологична продукция
· Биотехнологична земеделие – ГМК – какъв път да поеме България
· Агробиологичния потенциал на селските области – равнозначен ли е на мултифункционалност
· Активно участие в европейското изследователно пространство
· Има ли място частната земеделска наука в България
Явно далеч сме надценили възможностите си. Затова препоръчваме на новия Министър на МЗХ да запази двата съвета – НКСЗ и Агробизнес съвета – обаче в обединен вид – консултативен съвет по земеделие. Практиката показа, че като два отделни съвета не винаги точно и навреме се стиковат проблемите. Сблъсък, завършващ с консенсус трябва да има , но на една обща маса. Това означава, че ако такъв съвет има, трябва незабавно да започне разработване на прогноза за развитие на нашето земеделие в периода 2013-2025 година. Само така могат да се избегнат максимално много грешки и министрите да имат в ръцете си дествуващи програми, които еднакво добре защитават както националните, така и европейските интереси.
15. Какво спечели и какво загуби българския агробизнесмен след присъединяването на страната към ЕС?
Като цяло, той повече загуби, защото системата, която съществува не бе ефективна и не успя да спечели достатъчно от Европейските фондове. Липсата на пълна субкоординация, комуникация между Разплащателна агенция, Министерство на земеделието и храните и Министерство на финансите, особено при наличието на съвремените електронни системи, които с едно натискане на копчето могат да решат този въпрос и по този начин да даде пълна прозрачност при усвояването на средствата по досегашните програми, ни направи донякъде ненадеждни пред Европа. По този начин щеше да се избегне до голяма степен и злепоставянето ни един друг, пред Европа и света. Същото се отнася и до отпускане на средствата по проекти по съответните програми и на фонд „Земеделие”. Дългото чакане и несъобразяване със сроковете накара хората да изгубят всякакво доверие и инициатива. За да се избегне това както и недоверието, което се е насложило, администрацията в лицето на МЗХ би било добре да инициира проект, свързан с осъществяването на пълна инвентаризация на земеделските производители в България – свързани с тяхната възраст, квалификация, възможност и потенциал. Това е важно и нужно, защото каквито и програми да се разработят, те освен от средства се нуждаят и от подходящ човешки потенциал.