има за цел да потвърди предположенията направени в оценката на риска за околната среда (ОРОС) и да достави нова информация за нейното допълване при наличие на идентифицирани рискове, непълноти в данните и/или значителни нива на несигурност свързани с ГМР. Негови задачи за постигане на целта могат да са например:
Специфичният мониторинг трябва да е насочен към предпазване/защита на определени компоненти от околната среда и отчитане на конкретни параметри, определени от ОРОС. Резултатите от следмаркетинговия мониторинг(СМ) се използват за обратна връзка и подобряване стратегиите за управление на риска.
Общият мониторинг (ОМ) има за цел да установи наличието на неочаквани отрицателни ефекти, да определи тяхната степен и доколко последиците произтичат от култивирането на ГМР. За постигане целта на ОМ, заявителите трябва да:
Основен метод на ОМ е наблюдението – на площите засети с ГМР и на площите разположени в близост до тези, засетите с ГМР. Наблюденията трябва да обхващат различни региони и ландшафти.
Едно от средствата за мониторинг на площите, засети с ГМР, са въпросниците, предназначени за фермерите. Чрез тях се събират данни, които служат за сравняване на ГМР с конвенционалните сортове. Когато е уместно въпросниците могат да съдържат и въпроси, касаещи здравето на хората и селскостопанските животни, изложени на ГМР.
Друго средство за осъществяване на ОМ са съществуващите мрежи за мониторинг, които отчитат параметри на околната среда като биологично разнообразие, качество на водите и въздуха и т.н. В допълнение към тези мрежи много от страните-членки имат и структури, които правят мониторинг на земеделските практики и тяхното въздействие върху околната среда. Гореспоменатите мрежи за мониторинг могат да се адаптират за нуждите на ОМ, както и информацията от ОМ да ги допълва и подпомага.
От съществено значение за ОМ е да бъде съобразен с п
ровежданите в областта проучвания и най-новата научна литература. Ето защо заявителите трябва да проследяват и да докладват дали в научните публикации са описани потенциални отрицателни ефекти произтичащи от ГМР/тяхното култивиране и дали това не изисква преразглеждане на заключенията от ОРОС (по-специално на препоръките за управление на риска).
Заявителите са длъжни да осигурят осъществяването на СММОС и са отговорни за предоставянето (ежегодно и на по-големи интервали от време) на докладите от него на ЕК и страните-членки. Във връзка с това, Панел ГМО на EFSA препоръчва да се изгради платформа за споделяне на плановете за СММОС и сътрудничество по осъществяването им. В доклада заявителите трябва да предоставят и първичните данни от мониторинга за да могат те да се обменят между заявителите, страните-членки, ЕК и EFSA и да се използват и за други анализи.
____________________________________________________________
1
EFSA Panel on GMO; Scientific Opinion on guidance on the Post-Market Environmental Monitoring (PMEM) of genetically modified plants. EFSA Journal 2011;9(8):2316. [40 pp.] doi:10.2903/j.efsa.2011.2316. Available online:
www.efsa.europa.eu/efsajournal
20.11.2013 г.
Изготвил:
Антония Димитрова, гл. експерт