ЕФСА има водеща роля в гарантиране безопасността на храните в Европа. В нея работят 430 експерти и технически сътрудници. ЕФСА е част от мрежата на ЕС, включваща различни партньори и тя по принцип е главният оценител на риска в Европа по отношение безопасността на храните със седалище в гр. Парма, Италия. Изпълнителният директор на ЕФСА се избира от Европейския парламент. Управляващите риска работят в Европейската комисия (Брюксел), Европейския парламент (Страсбург, Брюксел) и държавите членки. Взаимната връзка между тях дава законовите основания за използване на предоставения научен съвет в изготвянето, обсъждането и приемането на законов документ (Регламент, Директива, Решение и нормативни документи в държавите членки - закони и наредби).
Предоставянето на съвет от ЕФСА не означава вземане на решение от компетентния орган (Европейската комисия). Например ЕФСА изготвя становище за ГМО за всеки отделен случай. Ролята на ЕФСА спира дотук. Управляващите риска в Европейската комисия и компетентните власти в държавите членки вземат решение дали даденото ГМО ще бъде допуснато за отглеждане на територията на ЕС или не. Това се отнася и за другите области: пестицидите в частност неоникотиноидите, материалите в контакт с храни, адитивите към фуражите. При всеки случай ЕФСА предоставя независим научен съвет и управляващите риска решават как да процедират като използват съвета на ЕФСА.
И така как работи ЕФСА? Има погрешно мнение, че в ЕФСА се провеждат експерименти и се използват резултатите от тях за вземане на решения. ЕФСА не притежава лаборатории и не провежда научни изследвания. Тя обаче може да възлага научни изследвания, срещу заплащане.
ЕФСА е орган, който събира, обобщава и анализира постигнатото до момента в науката в световен мащаб. Учените в ЕФСА анализират получената информация и изготвят научни доклади за подпомагане на органите вземащи решения в Брюксел, Страсбург и държавите членки. В експертната база данни на ЕФСА са включени експерти от Европа и някои други държави (САЩ, Япония, Австралия, Русия, Канада и др.), които могат да бъдат поканени да участват в изготвянето на научни становища. От България в мрежата на ЕФСА са включени 44 експерти.
В настоящия момент жителите на ЕС консумират храна, която е по-безопасна от всякога. Една от предпоставките за това е защото на Европейско ниво е разделена дейността между оценката на риска и управлението на риска и има ясно разделение на експертите и служителите, които изготвят научния съвет по определен проблем и тези, които вземат съответните решения.
Девет години след създаването на ЕФСА (2002 г) в структурата на новата Българска агенция по безопасност на храните бе създаден Център за оценка на риска като самостоятелно юридическо лице, със задача да извършва независима научна оценка на риска по отношение на безопасността на храните (
чл. 9 и чл. 10 от Закона за БАБХ). Центърът започна да функционира на 4 април 2011г. и на практика представлява минимодел на ЕФСА. За всяка област свързана с безопасността на храните работят един или двама експерти: здравеопазване на животните; хуманно отношение към животните; биологични опасности; химически замърсители, материали в контакт с храни, здраве на растенията; храни, хранителни източници и адитиви; препарати за растителна защита; генномодифицирани организми. Спори се какъв е характерът на нашата дейност - научна или административна. Естествено, че е научна, защото основната ни дейност е проучване на постигнатото до момента от науката в световен мащаб. Като основен източник на тези знания е постигнатото от ЕФСА, без да се подценяват други световни организации като ОИЕ, СЗО, ФАО, Европейския център за контрол на болестите, ЕРРО, ЕМА, BfR (Германия), ANSES (Франция), USDA (САЩ), DEFRA (Великобритания), EVIRA (Финландия) и др. Следим внимателно всички проблеми свързани с безопасността на храните, като правим оценка доколко те представляват опасност и за България. В Центъра работят двама професори и трима доктори на науките. Ежегодно организираме провеждането на научна конференция по безопасност на храните, която се финансира от ЕФСА. Имаме печатна дейност относно достиженията на ЕФСА и приоритетни проблеми за Европа и България (нововъзникващи рискове, шап, класическа чума по свинете, остатъци от пестициди в храни, хормонални нарушители, материали в контакт с храни).
Становищата и информациите изготвени от ЦОР са публикувани на сайта
От април 2011 г до 01.01.2014 г по искане на БАБХ от ЦОР са изготвени 45 научни становища по различни проблеми свързани с безопасността на храните:
Минусите и плюсовете от прилагане на спешна ваксинация срещу шап в Бургаска област през 2011 г; Засилване на административния противоепизоотичен капацитет на граничещите с Турция общини Бургаска, Хасковска и Ямболска области; Ежегодна (2011- 2013) оценка на риска от проникване на АЧС на територията на България; Риска от проникване на високопатонната H5N1 инфлуенца по птиците; Риска от проникване на син език; Оценка на програмата за контрол и ерадикация на КЧС през 2013 г; Разпространение на туберкулозата в България; Оценка на риска за партида моркови съдържащи ДДТ; праскови със съдържание на диметоат над МРЛ; Пестицида хептахлор над МРЛ в картофи; Завишени нива на Cs 137 в диворастящи гъби; анализ на мониторинговата програма за пестициди в растителни продукти за периода 2004- 2010 г; Забрана на неоникотиноидите клотианидин, имидаклоприд и тиаметоксам; Спанак с установени наднормени нива на кадмий; Бензентониев хлорид в хранителни добавки; моркови с наднормени стойности на олово. Микотоксини-рискове за хората и животните; Оценка на риска от консумация на мляко съдържащо афлатоксин М1; кратност на изпитване на брашно за микотоксини; Оценка на риска при внос на фуражи от трети страни. Анализ на резултатите от лабораторния контрол при официалния контрол на фуражите дейност през 2012 г.. Растителния вредител Drosophila suuzuki; фитосанитарен риск за вредители по картофите от род Epitrix, доматения миниращ молец; Микробиaлни продукти съдържащи гъби и бактерии. Ежемесечно и годишно се прави анализ на информацията представена от системата RASFF за търговия с храни и фуражи.
Д
руга важна част от нашата дейност е комуникацията на риска, която се извършва главно от Фокалния център към нашата структура. Това е „антената“ на ЕФСА за България или посланик на ЕФСА в държавите членки (www.focalpointbg.com). Той е връзката на българските научни институции с ЕФСА и се грижи за актуализиране профилите на българските научни организации, включени в списъка на ЕФСА по
чл. 36 на Регламент 178/2002/ЕО. Фокалният център към ЦОР разпространява предложения за участие в проекти на ЕФСА, научна информация от EФСА до научните организации в страната и организира научни прояви в България финансирани от ЕФСА. На всеки три месеца се издават специализирани печатни издания по актуални въпроси – „Актуална информация от EФСА“. В допълнение, към ЦОР има създадена мрежа от национални научни организации, работещи в областта на безопасността на храните съгласно изискванията на
чл. 10 от Закона за БАБХ. Към настоящия момент в мрежата има включени 25 научни организации. Списъкът на тези организации е отворен и всяка нова такава, която проявява интерес може да бъде включена в мрежата на ЦОР. ЦОР, заедно с експерти от Министерството на здравеопазването, ЦЛВСЕЕ, НДНИВМИ, ЦЛХИК участват в изпълнението на проект, финансиран от EFSA “Електронно предаване на данни за химичните замърсители” Това е първият проект спечелен от научна организация от България, посочена в списъка на ЕФСА по
чл. 36, която е в структура на БАБХ.
Отчет за цялостната дейност на Центъра за оценка на риска към БАБХ за 2013 г е представен като Приложение.
През 2013 г вниманието на ЕФСА бе насочено към следните приоритетни проблеми (Доклад за дейността на ЕФСА за 2013 г**), свързани с безопасността на храните, здравето на животните и растенията: множествените стресори за пчелите и синдрома на „празния кошер“; опасността от малкия кошерен бръмбар; оценката на риска от химически смеси; модернизиране на инспекциите за оценка на месото; някои причинители на хранителни взривове - хепатит А в замразени горски плодове; риска от проникване на треската на долината Рифт; взривообразното нарастване на случаите причинени от S. mikawashima в някои държави членки; категоризация на изолатите на веротoксигенната E.coli с цел недопускане на епидемия подобна на тази в Германия през 2011 г причинена от серотип О104:Н4; африканската чума по свинете в Русия и Украйна; наличието на ветеринарния продукт phenylbutazone в месо; Xyella fascidiosa- вредител по маслиновите дървета; ябълковия охлюв в Европа; инфекцията причинена от вируса Шмаленберг; инфлуенцата по птиците причинена от серотиповете H3N2 и H7N7; Западнонилската треска; близкоизточния респираторен синдром (MERS); ролята на готовите храни и сирена за заразяване с Listeria monocytogenes; молекулярно типизиране на Salmonella, E. coli, Listeria и Campylobacter; храните за кърмачета (infant formula); мониторинг при туберкулозата по говедата; подсладителя аспартам; широко използвания химически продукт Бисфенол А като материал в контакт с храни; инсектицидите от групата на неоникотиноидите, генномидифицирани зърнени култури- царевица, соя, ориз; хранителни ензими; алергени в храни и др.
Литературни източници:
**Annual Report of the European Food Safety Authority for 2013, Documentt describing the activities of the Authority in 2013, 18 April, 2014,
www.efsa.europa.eu/en/press/news/
20.4.2014
