Оценка на Европейския орган по безопасност на храните относно научна публикация свързана с риска от диацетил (ароматно вещество) в храни

РЕЗЮМЕ

Европейската комисия, в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) 178/2002 на Eвропейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните е поискала оценка от Европейския орган по безопасност на храните (EFSA) за научна статия, която е публикувана наскоро и се занимава с въздействието на диацетил и по-специално с повишаването на β-амилоид (β-amyloid), който причинява невротоксичност. Основната цел на тази оценка е да провери дали допълнителните данни в проучването са от съществено значение за безопасното използване на диацетил като ароматно вещество в храни.

Диацетил представлява разрешено ароматно вещество в Европейския съюз (Регламент 872/2012 на Комисията от 1 октомври 2012 година за приемане на предвидения в Регламент (ЕО) № 2232/96 на Европейския парламент и на Съвета списък на ароматичните вещества, за въвеждането му в приложение I към Регламент (ЕО) № 1334/2008 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1565/2000 на Комисията и на Решение 1999/217/ЕО на Комисията) и се използва за влагане в храни, като им придава аромат на масло. Рисковете за потребителите, свързани с хранителната експозиция на диацетил, са били оценени още през 1998г. от експертния комитет по хранителните добавки към Световната организация по храните и земеделието (FAO) и Световната здравна организация (WHO-JEFCA). Те приемат максимална дневнадоза 2 200 μg/глава от населението/ден. Въз основа на чл. 2 от Регламент 1565/2000 (на Комисията от 18 юли 2000 година за определяне на необходимите мерки за приемането на програма за оценка за прилагане на Регламент (ЕО) № 2232/96 на Европейския парламент и на Съвета), EFSA не е трябвало да го оценява отново.

Известно е, че диацетил се използва широко в съвременната хранителна индустрия при производството на пуканки, маргарин, картофени и царевични чипсове, сосове за салати и маринати, в сладкарската и хлебната индустрия и др.

Лабораторни опити показват, че диацетилът лесно прониква през кръвно-мозъчната хематоенцефалична бариера, която предпазва мозъка от патогени и вредни субстанции и засилва негативния ефект на β-амилоидния белтък. Освен това диацетилът блокира действието на глиоксалаза-I – ензимът, който предпазва нервните клетки. Според експерти, постоянното приемане на храни с диацетил сериозно повишава риска от болестта на Алцхаймер.

В естествен вид диацетилът се съдържа в някои млечни продукти, като краве масло, кашкавал, мляко, някои видове бира и вино. Синтетичният диацетил се използва за придаване на естествен аромат на краве масло. През 2007г. в научните среди се появява информация, че съществуват опасения за връзката на диацетила със заболяване на белия дроб (облитериращ бронхиолит), което засяга основно служителите, контактуващи с диацетил при производството на хранителни продукти ²⁾. Вредният диацетил без никакъв проблем преодолява бариера в мозъка, която обикновено го предпазва от навлизането на редица токсични съставки. Опитите доказали, че след това той увеличавал размера и темповете на образуване на β-амилоидните плаки, а оттам и развитието на болестта на Алцхаймер.

Анализът показал, че изкуственият ароматизатор блокира действието на ензима глиоксалаза-І, който обикновено предпазва целостта на покритието на нервните клетки. Това насочило учените да смятат, че служители работещи в хранително-вкусовите фабрики, са изложени на „дългосрочна неврологична токсичност”, която увеличава драстично риска от развитието и ускореното протичане на Болестта на Алцхаймер. Резултатите от изследването са публикувани в специализираното издание Chemical Research in Toxicology ³⁾.

Според EFSA авторите в статията не са предоставили необходимите данни или корелация между експозицията при вдишване в работна среда и системните нива на експозиция на диацетил. Ето защо не може да се направи заключение за нивата на експозиция, които биха могли да предизвикат увеличение на β-амилоид токсичност при хората.