9-та НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ФОКАЛЕН ЦЕНТЪР НА EFSA

9-та Национална научна конференция на Българския контактен център на EFSA към Центъра за оценка на риска по хранителната верига (24 – 25 октомври, 2016 г. – гр. Хисаря)

 На 24-25 октомври 2016г. Центърът за оценка на риска, с финансовата подкрепа на EFSA, организира ежегодната 9-та Национална научна конференция на Българския контактен център на EFSA. В конференцията взеха участие лектори от EFSA, Международната агенция по атомна енергия (IAEA), контактните точки на EFSA в Кипър и Македония, Министерството на земеделието и храните, БАБХ, Центъра за оценка на риска по хранителната верига, НДНИВМИ, Институт по криобиология и хранителни технологии, Национален център по заразни и паразитни болести, Институт по микробиология, Институт по физиология на растенията и генетика, Институт по рибни ресурси-Варна, Тракийски университет, Нов Български Университет, Софийски университет и др. Д-р Евгени Макавеев от ЦОРХВ откри форума като поздрави участниците и представи Центърът за оценка на риска по хранителната верига, създаден със Закона за оценка на риска по хранителната верига, в сила от 10.06.2016 г. „Центърът за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) към МЗХ e правоприемник на Центъра за оценка на риска (ЦОР) към БАБХ, създаден през 2011 год. ЦОРХВ извършва научна оценка на риска по хранителната верига чрез независим и прозрачен анализ на научна информация по проблеми, които пряко или косвено засягат здравето на животните и растенията, техните продукти и репродуктивен материал, безопасността на храните и фуражите и др. В Центъра се извършва също и оценка на продукти за растителна защита при разрешаване, подновяване, изменение и отнемане на разрешение за пускане на пазара и употреба на продукти за растителна защита при условията и по реда на Регламент (ЕО) № 1107/2009. Центърът участва в проекти на Европейския орган по безопасност на храните (ЕОБХ) и в проекти на други международни организации. В ЦОРХВ се намира и Българският контактен център на Европейския орган по безопасност на храните (EFSA), който е „посланикът“ между EFSA и националните органи по безопасност на храните, научноизследователските институти и др. Д-р Хенрих Майер – Жерболе – съветник на министъра на земеделието и храните, поздрави всички присъстващи на конференцията и отправи топли думи към директора на ЦОРХВ – проф. д-р Бойко Ликов:„Преди 5 години се зароди идеята за създаване на подобен център. Сега вече (през 2016 г.) той е прераснал в ЦОРХВ и е самостоятелна единица. Проф. Ликов, да имаш все така лека ръка за развитието и разрастването на институцията, като научна крепост. Това е много важно както за здравеопазването на животните, така и за безопасността на храните.“ Серджо Потиер Родея от EFSA също поздрави проф. Ликов за добрата организация и запозна участниците с базата данни на EFSA, включваща научните организации и сътрудничеството между тях при работата в мрежата. Г-н Родея обърна специално внимание на една от последните дейности, по които работи EFSA - Пътната карта на EFSA за оценка на риска и изпълнението на съвместни проекти (EFSA EU Risk assessment Agenda), насочени в различни направления от хранителната верига. Конференцията продължи с разделяне на участниците в две тематични направления - „Безопасност на хранителната верига“ и „Епизоотология и епидемиология“. Представени бяха изключително актуални и интересни теми от водещи учени във всички области, застъпени на конференцията. Особено внимание беше обърнато на заболяването Заразен нодуларен дерматит, като се изтъкна съвместната работа на Румънските, Гръцките и Македонските ветеринарни служби. Засегнати бяха още много теми, свързани със замърсителите в храните, с растителното здравe - нови фитосанитарни рискове, общи съображения при профилактиката на заболяванията по животните на балканския полуостров, остатъци от продукти за растителна защита, ролята на норовирусите за възникване на хранителни взривове, проблеми, свързани със Зика вирусната инфекция, мoлекулярно-генетично проучване върху клинични изолати ва Brucella spp., ролята на микробният фактор за продукция на хистамин в храните, прилагане на екологично дезинфекциращо средство в хранително-вкусовата промишленост, изследвания на морски нерибни ресурси в Черно море, биоконсервирането на храни и млечнокисели бактерии и други. По време на дискусиите голяма част от участниците проявиха интерес и компетентност по обсъжданите теми и затвърдиха впечатленията от добрата колективна работа между научните организации и България и Българския контактен център на EFSA. По време на цялата конференция течеше постера сесия, посветена на различни направления от безопасността на храните. За информация, по време на конференцията бяха представени следните теми:

• Основни проблеми свързани с безопасността на храните, здравето на животните и растенията през 2016г.;
• EFSA - научно сътрудничество и работа в мрежа;
• Оценка на риска и безопасността на храните[/LINK]; • Замърсители в храни: взимане на проби основано на риска, методи за пробовзимане и анализиране - опитът на Кипър;
• Опитът на Р.Македония по пътя за присъединяване към EFSA чрез създаване и изграждане на система за безопасност на храните в сътрудничество с EFSA;
• Възникване на нови фитосанитарни рискове за растителното здраве - опитът на България;
• Xylella Fastidiosa – нов фитосанитарен риск за България;
• API–тест на лактобацили, изолирани от най-често консумираните български кисели млека;
• Рискове при производството на “Крафт” пиво;
• Традиционни и иновативни предложения за оценка на микробиологичната безопасност на храни и напитки. Хигиенен мониторинг на работната среда;
• Проучване върху възможността за прилагане на екологично дезинфекциращо средство в хранително-вкусовата промишленост;
• Оценка на биологично активни и трансмастни киселини в мастната фракция на краве кисело мляко; • Био-консервиране на храни и млечно – кисели бактерии: от старите традиции до новите предизвикателства;
• Ролята на микробният фактор за продукция на хистамин в храните;
• Химичната генетика като подход за подобряване на растежа на растенията чрез модулиране на вътреклетъчния мембранен трафик;
• Изследвания на морски нерибни ресурси в Черно море, като икономически важни ресурси;
• • Епизоотологичен надзор, оценка и модел за управление на риска от проникване и разпространение на африканска чума по свинете в Р. България;
• Общи съображения при профилактиката на заболяванията по животните на балканския полуостров. Българската позиция по темата;
• Заразен нодуларен дерматит (ЗНД) в България - разпространение, хронология на събитията и предприети мерки за контрол;
• Zika virus - възникване, еволюция, патология и перспективи за контрол;
• Мoлекулярно-генетично проучване върху клинични изолати Brucella spp. Изолирани от географски отдалечени области по време на взрив от бруцелоза в град Рила през 2015г.;
• Борелиози: малко познати и непознати векторни зоонози;
• Ролята на ларвицидните обработки като част от интегрирания пест контрол; • Норовирусите - от полето и фермата до върха на вилицата – заплаха за човешкото здраве;
• Потенциални рискове при използването на хранителни добавки с водорасли;
• Промени в състава на овче мляко и съдържането на биологично активни субстанции в мастната фракция през пасищния период;
• Подправяне на български сирена – актуални проучвания и рискове за здравето на потребителите;
• Водорасли и гъби като нови храни и хранителни добавки;
• Състояние и опазване на генетичните ресурси на ендемични и застрашени от изчезване видове от българската флора, принадлежащи към род verbascum с предполагаеми лечебни свойства;
• Център за оценка на риска по хранителната верига[/LINK].
• На постерната сесия бяха представени следните презентации:
• Молекулярен анализ на генетичните ресурси на centaurea davidovii urum. (asteraceae);
• Антимикробен потенциал и полезни свойства на млечнокиселта микрофлора на българско зелено сирене;
• Биоакумулация на тежки метали в тъкани и органи на говедарката (alburnoides bipunktatus bloch) от р. Искър, България;
• Ex vitro adaptation of in vitro cultures of the Balkan endemic species Stachys thracica Davidov;
• Влияние на тежкометалния стрес върху пигментния състав на грах в коинкубационната система Pisum/Scenedesmus;
• Анализ на съдържанието на етилен тиоуреа, канцерогенен метаболит на пестицида манкоцеб, в продукти от дъгова пъстърва, отглеждана в условия на допустимата според европейското законодателство норма;
• Ефект на витамин Е в дажбата при прасета върху мастнокиселинния профил на месото по време на съхранение;
• Биологичен ефект от добавка на селен при храненето на овце, отглеждани в ендемични планински региони на средните Родопи върху съдържанието на селен в млякото и млечните продукти;
• Еко-физиологичен метод за изследване на реакцията на салатата (Lactuca sativa L.) var. romana и var. capitatа към абиотични стрес фактори;
• Влияние на абиотични стрес фактори при проява на гъбни патогени по салатата (Lactuca sativa L.) var. romana и var. capitatа в Софийското поле;
• ДДТ в храните и до днес- мит или реалност?;
• Хранителна стойност на основните фуражи в България – актуални данни и научно становище;
• Неутрофили и съотношението неутрофили-лимфоцити в кръв за оценка на токсичността на хранителни добавки като евтин и надежден метод;
• Осигуряване на безопасността на стерилизирани хранителни продукти чрез адекватни производствени програми за самоконтрол;
• Практически насоки за схемите за определяне срока на минимална трайност или срока на годност при производството на млечни продукти;
• Защо се нуждаем от кобалт и витамин Б12?;
• Предизвикателствата на кадмия;
• Ефект на витамин е в дажбата при прасета върху мастнокиселинния профил на месото по време на съхранение;
• ДНК баркод анализ на дрожди изолирани от български храни;
• Интегрираният контрол на гризачи като елемент от системите за безопасност на храните;
• Гладиолът-алтернативна култура на зеленчуци в стоманено-стъклена оранжерия; 
• Болести по пчелите, подлежащи на обявяване;
• Ефект на витамин е в дажбата при прасета върху мастнокиселинния профил на месото по време на съхранение;
• ДНК баркод анализ на дрожди изолирани от български храни;
• Интегрираният контрол на гризачи като елемент от системите за безопасност на храните;
• Растителните масла като зелени пестициди – потенциална възможност за борба срещу болести и неприятели при краставици отглеждани в оранжерии;
• Система за бързо предупреждение за храните и фуражите (RASFF);
• Остарелите пестициди – причини, последствия и мерки за решаване на проблема;
• Векторно предавани болести и ролята на околната среда за поява на нововъзникващи рискове;
• Биологичното земеделие – фактор за опазване на околната среда. Информация и снимков материал за конференцията можете да откриете и в списание „Ветеринарна сбирка“ - http://www.vetsbirka.com/.

Пълни доклади от представени теми на конференцията

РАСТИТЕЛНИТЕ МАСЛА КАТО ЗЕЛЕНИ ПЕСТИЦИДИ – ПОТЕНЦИАЛНА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА БОРБА СРЕЩУ БОЛЕСТИ И НЕПРИЯТЕЛИ ПРИ КРАСТАВИЦИ ОТГЛЕЖДАНИ В ОРАНЖЕРИИ, Винелина Янкова, Дима Маркова, Стойка Машева - Институт по зеленчукови култури „Марица”-Пловдив, България, Георги Величков - Агрифлор ООД София, България

 Резюмета на представените теми на конфернцията: Български език / English

  

Резюмета на представените постери на конфернцията:   - BG  / EN

 [IMG_../pics/IMG_20161025_093744.jpg_] [IMG_../pics/IMG_20161025_113328.jpg_] [IMG_../pics/IMG_20161025_113616.jpg_] [IMG_../pics/IMG_20161025_155402.jpg_] [IMG_../pics/P1080302.JPG_] [IMG_../pics/P1080346.JPG_] [IMG_../pics/P1080349.JPG_] [IMG_../pics/P1080354.JPG_] [IMG_../pics/P1080377.JPG_] [IMG_../pics/P1080446.JPG_] [IMG_../pics/P1080567.JPG_] [IMG_../pics/P1080589.JPG_]

Архив

• Архив