17-03-2015




НАУЧНО СТАНОВИЩЕ
Научно становище за преоценка на Тартразин (Е102) като хранителна добавка
Панел на EFSA по добавки към храни и източници на нутриенти, добавяни в храните

EFSA, Парма, Италия
РЕЗЮМЕ
По искане на Европейската комисия, отправено към EFSA, от Научния панел по добавки към храни и източници на нутриенти, добавяни в храните е изискано изготвянето на научно становище за преоценка на безопасността на Тартразин  (Е102) при използването му като оцветител на храни.

Тартразинът (Е102)  е азо боя, разрешена за използване като добавка в храните в Европейския съюз, на която по-рано е извършена оценка от Общия експертен комитет на FAO/WHO по добавки в храните (JECFA) през 1966 година, както и от Научния комитет по храни (SCF) през 1975 и 1984 година. Двата комитета са определили допустим дневен прием от 7,5  mg/kg телесна маса на ден. В своята оценка през 2002 година TemaNord препоръчва актуализиране на оценката с включване на нови публикувани данни с резултатите от проучвания на генната токсичност, хроничната токсичност/канцерогенност и репродуктивната и свързаната с развитието токсичност.

    Спецификациите за Тартразин са определени в Директива на Европейската комисия 2008/128/ЕО и в Кодекс Алиментариус. Тартразинът представлява основно 3-carboxy-5-hydroxy-1-(4'-sulphophenyl)-4-(4'-sulphophenylazo) пиразол тринатриева сол и помощни оцветяващи вещества заедно с натриев хлорид и /или натриев сулфат като основни безцветни компоненти. Тартразинът е описван като натриева сол. Калциевите и калиевите соли също са разрешени (Директива 2008/128/ЕО).

Чистотата е определена като не по-малко от 85% общо оцветяващи вещества, изчислени като натриева сол. Останалите 15% могат да са за сметка на натриев хлорид или натриев сулфат, (но това не е посочено изрично), водно неразтворимо вещество не повече от 0,2%, помощни оцветяващи вещества не повече от 1% и органични съставки, различни от оцветяващите вещества общо не повече от 0,5%  (4-hydrazinobenzene sulphonic acid, aminobenzene-1-sulphonic acid, 5-oxo-1-(4-sulphophenyl)-2-pyrazoline-3-carboxylic acid, 4,4'-diazoaminodi (benzene sulphonic acid), tetrahydroxysuccinic acid).

Абсорбцията, разпределението, метаболизмът и екскрецията на тартразина са широко проучени при животни и хора. Повечето проучвания са от преди 40-50 години, използваните методи и техники за идентифициране на началното съединение  и неговите метаболити са тези, които се използват за изясняване и идентифициране на метаболитните пътища на повечето ксенобиотици.

Изследването на оралното приемане на  различни дози показва незначителна до ниска (< 5%) абсорбция на Тартразин, който се отделя непроменен предимно чрез урината. След оралното приемане настъпва екстензивен метаболизъм на Тартразина от гастроинтестиналната микрофлора до сулфанилна киселина и аминопиразолон (който може след това последователно да се разгради на фрагменти на сулфанилна киселина и α-амино-ß-кетобутирова киселина, като последната се разгражда по.нататък чрез междинен метаболизъм с освобождаване на въглероден диоксид). Както сулфанилната киселина, така и аминопиразолонът могат да се абсорбират в по-голяма степен от Тартразина.
Проучванията, включени в оценката на JECFA, са описани с много малки подробности и изглеждат неадекватни за подходяща оценка на субхроничната токсичност  на Тартразин. Проучването на Aboel-Zahab и сътрудници дава малко повече подробности за субхроничните токсични ефекти на смеси, съдържащи Тартразин. Това проучване не може все пак да се използва за преоценка на Допустимия дневен прием на Тартразина, тъй като животните са били подложени на експозиция на смес от четири оцветители, а не само на Тартразин, не е определено нивото на дозата на всеки оцветител и не е ясно какви са количествата/относителния дял на оцветителите, използвани в диетата за постигане на цитираното ниво от 0,8 g/kg телесна маса на ден. Още повече, само една доза е изследвана.
При предишните оценки няма индикации за свързани с Тартразина странични ефекти върху репродукцията и развитието. В по-скорошно изследване на Tanaka също не са демонстрирани странични ефекти върху параметрите на репродукцията до и включително нива на дози от 773 и 1225 mg/kg телесна маса на ден съответно за мъжки и женски индивиди при тестване на най-високите дози. Резултатите от изследването на поведението, проведено по време на периода на кърмене показва някои индикации за разлики в изпълнението на третираните животни в сравнение с контролите, най-често в посока на ускорено постигане на координация (по-добро изпълнение в сравнение с контролите). Все пак тези резултати не са последователни, не се наблюдава убедителна причинна връзка между доза и отговор и някои резултати в групите с висока доза са показателни за по-бързо неврологично развитие. Докато статистически значимото намаляване на опорно-двигателната активност при отбиване от кърмене изглежда последователен резултат, методът на изследване не взема предвид  възможността от привиквоне, нито бифазния (обърнат с V-форма) модел на активност от 15-ия до 30-ия ден на пост-наталния живот.
Панелът стига до заключението, че изследването на Tanaka не демонстрира странични ефекти на Тартразина върху развитието на нервното поведение.

Панелът стига до заключението, че ревизия на Допустимия дневен прием, основана на това изследване, следователно не е необходима
Проучването на микронуклеидната индукция ин витро и тестовете за сестрински хроматиден обмен и микронуклеидна и хромозомна аберация ин виво са отрицателни. Данните от опита на неопределена синтеза на ДНК извършен ин виво и ин витро върху клетки на бозайник, също са отрицателни. Тартразинът индуцира хромозомна аберация в клетъчна линия на фибробласти от китайски хамстер и показва значително увеличаване на обмена на сестрински хроматиди и хромозомна аберация в костно-мозъчни клетки на мишки и плъхове при остра и хронична експозиция на високи дози Тартразин чрез диетата. Прилагайки опита на Комет, изследването на Sasaki и сътрудници показа, че Тартразинът индуцира увреда на ДНК в дебелото черво на мишки в дози, близки до Допустимия дневен прием. Обратно на това, при по-скорошно изследване на Poul и сътрудници Тартразинът не предизвиква генотоксичен ефект при микронуклеарния опит в червата на мишки в дози до 2000 mg/kg телесна маса. Авторите коментират резултатите на опита на Comet ин виво, извършен от Sasaki и сътрудници, че наблюдаваните преходни увреди на ДНК в дебелото черво на мишки не може да се превърнат в стабилни генотоксични увреди и могат частично да се обяснят с локалната цитотоксичност на боята.
Наличните проучвания на канцерогенността включват шест изследвания, разгледани от JECFA, както и трите по-скорошни, описани от TemaNord, а именно публикациите на Maekawa и сътрудници от 1987 година, на Borzelleca и Hallagan от 1988 година, и последното изследване на Mountinho и сътрудници от 2007 година. Тези изследвания демонстрират, че Тартразинът няма потенциал да индуцира доброкачествени или злокачествени неоплазми.
В светлината на отрицателните изследвания за канцерогенност и отрицателните резултати от стандартните изследвания на генотоксичността ин виво, Панелът счита, че биологичната значимост на положителните резултати за генотоксичност при други изследвания е несигурна. Следователно Панелът стига до заключението, че докладваните ефекти от тези изследвания не се очаква да доведат до канцерогенност.
Изследване на McCann и сътрудници стига до заключението, че експозицията на две смеси от четири синтетични оцветители плюс консерванта натриев бензоат в диетата, като едната от тях, смес А, съдържа Тартразин, довежда до увеличена хиперактивност при 8 до 9-годишни и 3-годишни деца от общото население. В по-ранно проучване на същия изследователски екип има известни доказателства за странични ефекти върху поведението от смес от четири синтетични оцветители, (включително Тартразин) и натриев бензоат при 3-годишни деца на остров Уайт от Британските острови (Bateman и сътрудници, 2004 година).
В последно време Панелът на EFSA по добавки в храните, ароматизанти, помощни вещества и материали, предназначени за контакт с храни (AFC) публикува становище по изследването на McCann и сътрудници. В това становище AFC панелът представи също преглед на по-ранни изследвания, които докладват ефекти на оцветителите на храни като цяло върху поведението на децата, като по-голямата част от тези изследвания са извършени върху деца, описани като хиперактивни или с клинична диагноза на заболяване – Дефицит на внимание/Хиперактивност.
В своето становище AFC панелът стига до заключението, че изследването на McCann и сътрудници представя ограничени доказателства, че тестовете с две различни смеси от синтетични оцветители и натриев бензоат имат  малък и статистически значим  ефект върху активността и вниманието на някои деца, избрани от общото население, въпреки, че ефектите не се наблюдават при всички деца във всички възрастови групи и не са последователни при двете смеси. AFC панелът стига и до заключението, че резултатите могат да са съотносими за определени индивиди от общото население, които показват чувствителност към добавки в храни като цяло или само към оцветители на храни.
Все пак AFC панелът, подпомаган от експерти по изследване на човешкото поведение в специално изградена за това работна група, при подготвяне на становището също стига до заключението, че клиничната значимост на наблюдаваните ефекти остава неясна, тъй като не е известно дали малките промени във вниманието и активността биха повлияли на работата в училище и други интелектуални функции.
AFC панелът стига и до заключението, че:
    Тъй като са изследвани смеси, а не индивидуални добавки в изследването на McCann и сътрудници, не е възможно наблюдаваните ефекти да се припишат на която и да е отделна съставка;
    В контекста на цялата тежест на доказателствата и като се имат предвид значимите несигурности, такива като липса на последователност и сравнителна слабост на ефекта, както и отсъствието на информация за клиничната значимост на наблюдаваните промени в поведението, резултатите от проучването не могат да се използват като основа за промяна на Допустимия дневен прием на съответните оцветители на храни или натриев бензоат.
Панелът по добавки в храни и източници на нутриенти, добавяни в храни (ANS) се съгласява с тези заключения.
Панелът стига до заключението, че настоящата база данни не дава основание за ревизия на Допустимия дневен прием от 7,5 mg/kg телесна маса на ден, определена от Научния комитет по храните (SCF).
При определен брой изследвания са докладвани странични реакции при хората – уртикария и васкулит след прием на Тартразин. Данните от изследванията на животни и хора не демонстрират убедително предизвикването на имунно провокиран отговор (свръхчувствителност) от Тартразин, а страничните реакции, докладвани при хората след експозиция на Тартразин изглежда са реакции на нетолерантност. Докладите за тези странични ефекти често се характеризират с лошо контролирани процедури, а понякога Тартразинът се дава в смес с други оцветители. За сравнение, последните изследвания, извършени при подходящо контролирани условия показват, че чувствителността към добавките в храни при пациенти с хронична уртикарея/ангиоедема или астма се наблюдава рядко. Все пак, при наличната информация, Панелът стига до заключението, че Тартразинът може да предизвика реакции на нетолерантност при малка част от населението. Панелът отбелязва също, че чувствителните индивиди могат да реагират и при нива на дози в рамките на Допустимия дневен прием.

Оценката на експозицията на Тартразин при максимално допустимите нива на употреба в диетата е извършена от Панела чрез прилагане на метода на  Budget (Tier 1) с презумпциите, описани в доклада на Научното обединение (SCOOP) Задача 4.2. Панелът изчислява теоретична максимална дневна експозиция от 8,1 mg/kg телесна маса на ден за възрастни и 13,1 mg/kg телесна маса на ден за типичните тригодишни деца.
Извършени са оценки при изчистена експозиция, както при деца така и при възрастни в съответствие с подходите Tier 2 и Tier 3, описани в SCOOP Задача 4.2., които комбинират съответно подробна информация за индивидуалната консумация на храна от населението при максимално допустими нива на употреба, така както е определено в Директива 94/36/ЕО за оцветителите в храни (Tier 2) и при докладваните максимални нива на употреба на Тартразин,  идентифицирани от Панела по данни на Агенцията по хранителни стандарти на Обединеното кралство, Органа по безопасност на храни в Ирландия, Френската агенция за санитарна сигурност на храните, Съюза на Европейските асоциации по напитки, Европейската организация по алкохолни напитки, Европейската федерация по добавки в храните, хранителни ензими  и промишлеността по хранителни култури, и Конфедерацията на хранително-питейната индустрия на Европейския съюз (Tier 3). При децата (от 1-10 години) са извършени оценки за девет европейски държави (Белгия, Франция, Обединеното кралство, Нидерландия, Испания, Чешката Република, Италия, Финландия и Германия). За възрастното население Панелът е избрал населението на Обединеното кралство, като представително на консуматорите в Европейския съюз относно приема на Тартразин.

При разглеждането на максимално допустимите нива (Tier 2), средната експозиция на Тартразин в диетата на децата (на възраст от 1-10 години)  в Европейския съюз варира от 0,8 до 3,4 mg/kg телесна маса на ден и от 0,8 до 9,4 mg/kg телесна маса на ден в 95-ия персентил. Докладваните оценки за възрастното население от Обединеното кралство показват средна експозиция на Тартразин  в диетата от 0,9 mg/kg телесна маса на ден и от 2,1 mg/kg телесна маса на ден за хората с високо ниво на консумация на безалкохолни напитки при 97,5-ия персентил.

При разглеждане на докладваните максимални нива на употреба (Tier 3) експозицията на Тартразин в диетата за Европейските деца (на възраст от 1-10 години) варира от 0,2 до 1,9 mg/kg телесна маса на ден и от 0,4 до 7,3 mg/kg телесна маса на ден при 95-ия персентил. Докладваните оценки за възрастното население на Обединеното кралство показват средна експозиция на Тартразин в диетата от 0,3 mg/kg телесна маса на ден и от 0,5 mg/kg телесна маса на ден за хората с високо ниво на консумация на безалкохолни напитки при 97,5-ия персентил.

Панелът стига до заключението, че при максималните докладвани нива на употреба на Тартразин, оценките при изчистения прием (Tier3), са под Допустимия дневен прием от 7,5 mg/kg телесна маса на ден.

Панелът отбелязва по-нататък, че спецификациите на Тартразин трябва да се актуализират по отношение на съдържащия се материал, който не се има  предвид в оценката и който може да е натриев хлорид и/или натриев сулфат, като основни безцветни компоненти.
Панелът отбелязва и, че спецификацията на JECFA за олово е  ≤ 2 mg/kg, докато спецификацията на Европейския съюз е ≤ 10 mg/kg.

Панелът отбелязва и, че алуминиевата част на оцветителя може да допринесе за дневния прием на алуминий, за който е определен Допустим седмичен прием от 1 mg алуминий/kg телесна маса на седмица и следователно може да се наложи определяне на спецификации за максималните нива на алуминий.

Архив