17-03-2015



Панелът по добавките в храните и хранителните източници,прибавяни в храната на Европейския орган по безопасност на храните (EFSA)  наскоро публикува научно становище относно безопасността на стевиоловите глюкозиди при използването им като подсладител в различни категории хранителни продукти, определени в досиетата от ишците. Научното становище бе изготвено по искане на Европейската комисия.
Стевиоловите глюкозиди,произвеждани от тримата  ишци са химически идентифицирани смеси,които съдържат не по-малко от 95% стевиозид и/или ребаудиозид А.Стевиозидът и/или ребаудиозид А са повече от 95% в смесите на два от продуктите.В третия продукт ребаудиозид А е главната съставка на сместта (? 95%)  заедно с други глюкозиди.В добавка, по данни на предложителите по-малки количества от ребаудиозид В,С, D, E  и F, стевиолбиозид,рубузид и дулкозид А също се съдържат в крайните смеси.Тримата  ишци предлагат спецификациите за стевиоловите глюкозиди да отговарят на спецификациите, приети от Смесения комитет ФАО/СЗО по хранителните добавки (JECFA) на 69-та му среща. Ишците посочват,че производителите използват едни и същи основни стъпки за екстрахиране на стевиоловите глюкозиди от листата на  растението Stevia rebaudiana Bertoni, въпреки че има някои различия в по-късните стадии на пречистване и сепариране на глюкозидите. Стевиоловите глюкозиди могат да бъдат идентифицирани в храните и напитките чрез HPLC методи. Различни изследвания показват стабилността на големите количества сухите стевиолови глюкозиди при различни условия на съхранение и в хранителните матрикси при различни стойности на pH, условия на преработка при стайна и повишена температура.Фотостобилността на препаратите бе проучвана при сухи и водни условия. Панелът отбелязва,че в тези експерименти размерът на разграждане на тестираните стевиолови глюкозиди (ребаудиозид А)  се движи между няколко процента до 63% в зависимост от условията на съхранение (pH и температура) и условията за производство на храната.Панелът отбелязва,че при високи температури (загряване,печене) може да настъпи съществено разграждане на стевиоловите глюкозиди.
Стевиозидът като подсладител бе оценяван от Научния комитет по храните (SCF) през 1984, 1989 и 1999 г.Комитетът излезе със заключението,че използването на стевиозид е “токсикологически неприемливо” поради недостатъчните налични данни за оценка на безопасността му. JECFA направи преглед на безопасността на стевиоловите глюкозиди (през 2000, 2005, 2006, 2007,  и 2009 г.) и установи ДДД за стевиоловите глюкозиди (изразени като стевиолови еквиваленти) от 4 mg/kg т.т./ден.Панелът направи оценка на изследванията върху животни на метаболизма и токсикокинетиката  при орално подаване, лабораторни изследвания върху животни,изследвания за генотоксичност в условия in vitro и in vivo и изследвания върху хора при еднократно или повтарящо се въвеждане на стевиоловите глюкозиди.Изследванията на метаболизма на стевиоловите глюкозиди у животни показват, че интактните стевиолови глюкозиди се абсорбират слабо след орална експозиция, но се хидролизират от микрофлората в дебелото черво до стевиол. Голямо количество от стевиола се абсорбира,останалата част се екскретира в фекалиите. В черния дроб стевиолът претърпява конюгация с глюкороновата киселина като се образува стевиолов глюкоронид.Единствената междувидова разлика е,че при хората глюкоронидът се екскретира с урината, а при плъховете - с фекалиите.Не се установява акумулация на производните на стевиоловите глюкозиди в организма.В урината на хора с експозиция на стевиолови глюкозиди не се установяват други  деривати. Ребаудиозид А и стевиозид показват подобна фармакокинетика у плъхове. По подобен начин се метаболизират и екскретира и у хора. Ето защо Панелът приема,че токсикологичните изследвания на единия или другия глюкозид са приложими при оценката  общо на стевиоловите глюкозиди.
В някои субхронични изследвания и тестове за канцерогенност а също и в токсикологично изследване за репродукция върху 2 поколения тегловният прираст е по-нисък в третираната група в сравнение с контролата. В тези изследвания е отбелязвано намаление на консумацията на храна както и на ефикасността в превръщането на храната,която е в зависимост от масата на консумираната храна и тегловния прираст за определен период от време.
Панелът приема,че ефектът върху теглото не е неблагоприятен или признак за токсичност, но е свързан с по-ниската апетитност и хранителна стойност на фуража,съдържащ стевиоловите глюкозиди. Така параметърът телесно тегло не е подходящ за установяването на недействащата доза (NOAEL).В общи линии,стевиозид и ребаудиозид А не дават доказателства за генотоксичен ефект в условия in vitro или  in vivo. В едно Comet изследване се установява ефект, показателен за увреждане на ДНК, но Панелът не приема,че това изследване дава същестено доказателство за генотоксичен потенциал на стевиозида поради методологични съображения и поради факта,че подобни находки не бяха наблюдавани в по-ранните изследвания у мишки при използването на стевиозид с по-висока и по-ниска чистота.Панелът отбелязва,че стевиолът и някои от неговите оксидативни производни показват ясни доказателства за генотоксичност in vitro специално при наличието на метаболитна активираща система. Изследванията обаче за увреждане на ДНК и формирането на микроядра у плъхове,мишки и хамстери показват,че генотоксичността на стевиола не се проявява в условия in vivo в дози до 8000 mg/kg  т.т.При факта,че наличните изследвания на токсикокинетиката показват,че свободният стевиол липсва в системната циркулация у човека или е в наличност в много ниски (пренебрежими) нива, всяко безпокойство от генотоксичния профил на стевиола в условия in vitro е напълно преодоляно от факта,че генотоксичният потенциал на стевиола не се проявява in vivo и от пренебрежимите ефекти на генотоксичност на стевиоловите глюкозиди in vitro and in vivo.
Резултатите от токсикологичното тестиране показват,че стевиоловите глюкозиди не са генотоксични или канцерогенни и не са свързвани с токсичност върху репродукцията и развитието. NOAEL в двегодишното проучване за канцерогенност у плъхове е 2.5% стевиозид (чистота 95.6%), равностойно на 967 mg стевиозид/kg т.т./ден (съответстващо приблизително на 388 mg  стевиолови еквиваленти/kg т.т./ден). Единични дози от 1000 mg  стевиолови глюкозиди/човек/ден (97% ребаудиозид А),съответстващи на 330 mg стевиолови еквиваленти/ден не променят глюкозния хомеостазис в индивиди с тип-2 diabetes mellitus. Параметрите на кръвното налягане не се променят значително от оралното поемане на 1000 mg ребаудиозид А/човек/ден за период от 4 седмици у индивиди с нормално или ниско систолично кръвно налягане. Тази дневна доза съответства на 16.6 mg ребаудиозид А/ kg т.т. за човек тежащ 60 kg и приблизително на 5.5 mg стевиолови еквиваленти/ kg т.т./ден. Според Панела наличните данни за подобните на анафилаксия реакции от стевиозида у деца с атопична екзема не предизвикват безпокойство относно потенциала за ускоряване на анафилактичните реакции при орабно поемане на стевиолови глюкозиди. Единични данни in vitro  и in vivo показват,че стевиозидът може да има имуностимулиращи ефекти и  модулираща активност при възпаления. Панелът приема,че имуностимулиращият и имуномоделиращият ефекти на стевиоловите глюкозиди в клетъчни линии и модели на бозайници не са демонстрирани по силен и възпроиводим начин, което да даде възможност да бъдат използвани като основни изследвания за оценка на риска. Тези наблюдения обаче, заслужават по-задълбочени изследвания,тъй като, ако бъдат потвърдени, това ще предизвика безпокойство относно използването на стевиозидите от някои субгрупи от населението,специално индивиди, страдащи от автоимунни болести или възпаление на гастроинтестиналния тракт.
При обсъждането на предлаганите максимални нива на
употреба,средната дневна експозиция на стевиолови
глюкозиди,изразена като стевиолови еквиваленти у децата в Европа (на възраст 1-14 г.) варира от 0.7 до 7.2 mg/kg т.т./ден и от 3.3 до 17.2 mg/kg т.т./ден при 95-ия персентил. Главният носител ((>10% във всички страни) на общата предпологаема експозиция на стевиолови глюкозиди,изразена като стевиолови еквиваленти са безалкохолните напитки (11 до 58%) и десерти, включителни ароматизирани млечни продукти (14 до 71%). Захарните изделия са носители на 11% от експозицията в две страни. Сушените картофени гранули и люспи и захаросаните плодове и зеленчуци mostardo di frutta са носители на 17 и 18% от експозицията в една страна. Оценките, съобщавани за възрастното население на Великобритания, дават средна дневна експозиция на стевиолови глюкозиди, изразена като стевиолови еквиваленти от 2.2 – 2.7 mg/kg т.т./ден и 8.0-9.7 mg/kg т.т./ден за високата еспозиция (95-и персентил). Главни носители на предполагаемата експозиция на стевиолови глюкозиди, изразена като стевиолови еквиваленти (>10 %) са безалкохолните напитки(37%) и бирата, сайдера и крушеницата (33%).След като взе под внимание данните за стабилността,продуктите на разграждане, метаболизма и токсикологията, Панелът установи допустима дневна доза (ДДД) за стевиоловите глюкозиди, изразена като стевиолови еквиваленти от 4 mg/kg т.т./ден,на базата на прилагането на 100-кратен фактор на безопасност към NOAEL за стевиозида от 967 mg стевиозид/kg т.т/ден (съответстваща на приблизително 388 mg стевиолови еквиваленти/kg т.т/ден) от 2-годишното изследване за канцерогенност върху плъхове.Консервативната оценка на експозицията на стевиолови глюкозиди у възрастните хора и у децата показва, че е е вероятно ДДД да бъде надвишена при предлагане на максимални нива на употреба, предложени от ищтците.

Архив