1. Защо в храните има химикали?
Всички храни, жива материя и самото ни тяло са изградени от химически вещества. Много химикали, откривани в храните, присъстват там естествено – това са въглехидратите, протеините, мазнините, фибрите и много други елементи и съединения.
Химичните вещества могат да играят важна роля в производството и съхранението на храните. Добавките към храните, например, могат да удължат срока на годност на храните или могат да направят дадена храна по-привлекателна на вид (оцветителите). Ароматизантите се използват, за да направят храната по-вкусна. Опаковките на храните и контейнерите като шишета, чаши и чинии съдържат химични вещества като пластмаси, елементи от които могат да мигрират в храните. Други химикали могат да се използват за борба със заболявания при животните или културите във фермите.
Всички химични вещества, разрешени за използване в храни, трябва да преминат през задълбочена оценка на риска, за да се гарантира безопасността им. Възможният ефект на такива химикали върху здравето и безопасността ни зависи от нивото на експозицията ни, например чрез храните, които ядем или чрез околната среда. Поради това законодателните органи провеждат стриктни оценки на риска за всички химикали, предложени за използване в храни, за да определят кои вещества и на какви нива могат да се използват. Това гарантира, че използването на химикали в храни или върху култури (например пестициди) няма да има вреден ефект върху здравето на хората и животните и върху околната среда.
Хората могат да бъдат експонирани и на природните и синтетичните химикали, налични с различни нива в околната среда, например в почвата, водата и в атмосферата, например замърсители на околната среда като диоксини и ПХБ. Присъствието на тези вещества в тялото може да доведе до вредни ефекти с течение на времето. Органите за оценка на риска, като EFSA, следователно, също оценяват възможните вредни ефекти от експозиция на тези химикали от околната среда, които могат да бъдат открити и в храните.
2. Каква роля играе EFSA в оценяването на безопасността на химикалите в храните?
В Европейския съюз действа стабилна законодателна система за защита на потребителите от възможни рискове, свързани с химикали в храните.
EFSA играе важна роля в тази система. EFSA, като оценител на риска, осигурява независими научни съвети за подпомагане на управляващите риска (Институции и страни членки на ЕС) при определяне на подходящи регулаторни рамки и вземане на решения за защита на потребителите. Това могат да бъдат приемане или ревизиране на Европейското законодателство за безопасността на храните за хора и животни или решение дали да се одобрят регулирани вещества като пестициди или добавки към храни и, ако да, на какви нива.
В оценката на риска от химикали в храни участват няколко от научните панели на EFSA, състоящи се от европейски експерти и няколко от отделите на EFSA. Те отговарят за работата на EFSA за оценка на риска, включително предоставянето на научни становища по искане на управляващите риска или по собствена инициатива.
3. Как EFSA оценява безопасността на химикалите в храни?
Съветите на EFSA помагат за информираността на решенията и политиките на управляващите риска – така че EFSA провежда голяма част от работата си в отговори на искания от Европейската комисия, Европейския парламент и страните членки на ЕС, както и инициирайки свои собствени научни дейности.
Главната задача на EFSA е да извършва научни оценки на риска от възможните опасности, свързани с хранителната верига, включително потенциални рискове, създавани от химикали в храни. Етапът на оценяване е главната част от оценката на риска. Той се провежда от научни експерти, които имат задача да дават становища по специфични проблеми. Тяхната работа включва преглед на релевантни данни, включително резултати от изследвания върху експериментални животни и, където е възможно, наблюдения върху хора. По отношение на регулираните вещества, експертите разглеждат заявления, подадени от индустрията (като тези, подадени от производители на храни за хора и животни). Тези заявления трябва да са подготвени според изискванията за данни, заложени в насоките на EFSA за методологията на оценка на риска, използвана от Панелите на EFSA. При разглеждане на заявленията от индустрията експертите оценяват цялата налична информация и данни, за да определят какъв риск, ако има такъв, и в какво количество веществото може да създаде риск за здравето на хора и животни и, където е възможно, и на околната среда.
4. Какво означава Приемлив дневен прием (ADI)?
Приемливият дневен прием (ADI) е количеството от дадено вещество (например добавка към храна или остатък от пестицид) в храна или питейна вода, което може да се приема ежедневно през целия живот без оценим риск за здравето.
ADI се изразяват чрез телесното тегло, обикновено в милиграми (от веществото) на килограм телесно тегло на ден.
ADI се основават на научен преглед на всички токсикологични данни, налични в момента за дадения химикал, включително дългосрочни тестове на животни за определяне на нивото, на което не се наблюдава вреден ефект (NOAEL). Това е най-голямата концентрация или количество на дадено вещество, открити чрез наблюдения или експеримент, които не довеждат до откриваеми неблагоприятни въздействия в експонираната популация.
NOAEL се умножава с множител за безопасност, обикновено 100, за да се отчете разликата между експерименталните животни и хората (множител 10) и възможните разлики в чувствителността между хората (друг множител 10).
Надвишаването на ADI на случайна основа не е непременно причина за загриженост, тъй като ADI взема пред вид ежедневната експозиция през целия живот.
5. Поносимият дневен прием (TDI) изразява ли същото нещо като ADI?
Те са подобни, но не еднакви. ADI се отнасят до химични вещества, умишлено добавяни към продукт или съставка или които могат да се открият в храната след, например, третиране на културите с пестициди или противогъбични агенти. Поносимият дневен прием (TDI), от друга страна, е оценка на количеството на химикала, на което можем да бъдем експонирани чрез замърсяване на околната среда и което, при попадане в храна може да бъде поглъщано ежедневно през целия живот без значим риск за здравето. Експозицията на такива замърсители, макар и нежелателна, може да бъде неизбежна, тъй като някои от тях могат да се намерят в храни в резултат на замърсяване на околната среда (например олово, диоксини и др.).
Тази мярка може да се изрази и чрез Поносим седмичен прием на дадено вещество (TWI).
6. Как може EFSA да бъде сигурен, че използва най-добрите научни методологии, когато провежда оценката на риска?
EFSA използва международно признати подходи в оценката на риска, за да подпомогне опазването на здравето на хората и животните и за защита на околната среда.
EFSA е разработил широк набор от добри практики за оценка на риска, за ръководене на експертите в Научния си комитет и Панелите и да помогне за гарантиране на спазването на най-високи научни стандарти в становищата на EFSA.
Научният комитет отговаря за общата координация за осигуряване на съвместимост на научните становища, изготвяни от научните Панели. Той се съсредоточава върху разработването на хармонизирани методи за оценка на риска в областите, в които няма дефинирани подходи в ЕС.
Научният изготви и ръководство за EFSA и Панелите му по отношение на прозрачността на оценките на риска. В интерес на прозрачността, оценките на риска на EFSA трябва да бъдат разбираеми и да използват стандартизирани процедури и терминология. Освен другите изисквания, трябва и да се документират всички използвани данни, източника на данни, качеството и релевантността им, и всички предположения на експертите при анализа им. Важно е оценките на риска да показват ясно какво е известно и какво не е, очертавайки областите на научна несигурност, включително празноти в данните и доказателствата.
Разбира се, науката не стои на едно място. EFSA постоянно търси изграждане на добри практики за оценка на риска и разработва по-нататъшни насоки, препоръки и процеси за разширяване на подходите си.
7. Оценява ли EFSA добавки към храни като оцветители за храни?
Според регламент, издаден от Европейската комисия през 2008 г. всички добавки към храни трябва да минат оценка на безопасността от EFSA преди да бъдат разрешени от управляващите риска в ЕС. Същият регламент изисква и EFSA да преоцени всички добавки към храни, разрешени за използване в ЕС преди 20 януари 2009 г., като използва съвременни методи за оценка на риска. Комисията определи крайни срокове за преоценка на различни групи добавки, включително оцветители за храни, подсладители, консерванти и др. Крайният срок за такива преоценки е 31 декември 2020, но много от преоценките вече са завършени.
От EFSA може да се поиска и да обработва ad hoc запитвания от Европейската комисия за разглеждане на дадени добавки към храни в светлината на нова научна информация и/или променени условия на употреба, или за даване на приоритет на работата.
Например, през 2007 г., след публикуването на изследване от учени от Университета Саутхемптън в Обединеното кралство, EFSA оцени въздействието на смеси от различни оцветители за храни и консерванта натриев бензоат върху поведението на деца. Учените от EFSA, с помощта на експерти по поведение, детска психиатрия, алергии и статистика, заключиха, че изследването дава ограничени доказателства, че смесите от тестваните добавки имат малък ефект върху активността и вниманието на някои деца.
В друг случай, EFSA преразгледа предишните ADI за група от четири карамел-оцветители и определи групов ADI за тях. Панелът разгледа и безопасността на някои странични продукти в резултат на производството на тези оцветители и препоръча поддържането на нивата им в карамел-оцветителите толкова ниски, колкото е технологично възможно.
8. Работил ли е EFSA напоследък по изкуствени подсладители?
EFSA оценява безопасността на изкуствени подсладители. Между оценените EFSA преразгледа безопасността на аспартама по няколко случая.
През 2010 г. са публикувани две проучвания на възможния риск за здравето, свързан с консумацията на изкуствени подсладители – проучване на канцерогенността в мишки, експонирани на аспартам чрез храната и епидемиологично проучване на връзката между приема на безалкохолни напитки с изкуствени подсладители и повишената честота на преждевременни раждания. В изявление от февруари 2011, EFSA заключи, че двете изследвания не дават основание за преразглеждане на предишните оценки на риска за аспартам или за други подсладители, понастоящем разрешени в ЕС.
След по-нататъшно разглеждане на двете изследвания и на изявлението на EFSA на пленарното му заседание през март March 2011, Панелът ANS на EFSA ще изготви до края на 2011 г. научно становище по интерпретирането на резултатите от изследването ERF, както и предполагаемите импликации на метанола, отчетени в двете изследвания. EFSA ще продължи и да следи научната литература, която може да повлияе върху оценката на риска от подсладители като аспартам.
Панелът ANS напоследък разгледа стевиол гликозидите, подсладители, извлечени от листата на растението стевия. В становище, публикувано през април 2010 г., той заключи, че тези вещества не са нито генотоксични (увреден генетичен материал от клетки), нито канцерогенни и определи ADI от 4 mg на kg телесно тегло на ден. По искане на Европейската комисия, през януари 2011 г. EFSA преразгледа предишната си оценка на експозицията на консуматорите на тези подсладители въз основа на изменени нива на използвани, предложени от заявителите. EFSA заключи, че въпреки че променените оценки на експозицията са малко по-ниски от тези в становището от април 2010 г., възрастните и децата, които са големи консуматори на храни, съдържащи тези подсладители, могат да надвишат установения от Панела ADI, ако подсладителите се използват на максималните нива.
9. Безопасни ли са ароматизантите, използвани в храни?
Ароматизантите се използват безопасно от много отдавна, те се използват в сравнително малки количества, така че експозицията на консуматорите е относително ниска.
Законовата рамка за ароматизанти за храни е в период на хармонизиране в ЕС и оценките на риска на EFSA подпомагат Европейската комисия и страните членки при определяне на списък от ароматизиращи вещества, които могат да бъдат използвани в ЕС.
През 2010 г. Панелът CEF завърши първия етап на задълбочен преглед на безопасността на 2067 ароматизиращи вещества, използвани в ЕС.
10. Намира ли Панелът основание за загриженост по отношение на ароматизантите?
Панелът констатира, че повечето ароматизиращи вещества (1667) не пораждат съображения за безопасност. EFSA поиска от производителите да дадат допълнителни данни за около 400 вещества. За момента те са спрени и EFSA ще ги преоцени след получаване на исканите данни.
През 2009 г. Панелът завърши първия преглед на 11 пушилни ароматизанти, използвани в ЕС. Два от пушилните ароматизанти не породиха здравни съображения. Експертите, обаче, не изключиха съображения по отношение на възможна генотоксичност (увреждане на генетичен клетъчен материал) на осем от останалите въз основа на наличните данни и не можаха да оценят безопасността на още един ароматизант, поради липса на адекватни данни.
Въз основа на работата на EFSA, Европейската комисия ще определи списък на ароматизиращи продукти, разрешени за използване в храни.
11. Довеждала ли е някоя оценка до изтеглянето на добавка към храна от пазара?
Да, съветите на EFSA могат да доведат до забрана. Например, през 2007 г. експертите на EFSA заявиха, че оцветителят за храни Червено 2G (E 128) – който беше разрешен в някои наденици и месо за бургери – поражда потенциални здравни съображения, тъй като беше показано, че има канцерогенно и генотоксично действие у животни. След един месец от приемането на съвета на EFSA, Европейската комисия и страните членки забраниха използването на този оцветител в храни.
12. Оценява ли EFSA безопасността на материали в контакт с храни?
Материалите в контакт с храни са всички материали и артикули, предназначени за контакт с храни, като опаковки и съдове, кухненско оборудване, ножария и чинии. Безопасността на тези материали трябва да бъде оценена, тъй като молекулите могат да мигрират от тях в храната.
Един важен пример е бисфенол A (BPA). BPA е химикал, използван главно с други химикали при производството на пластмаси и смоли, използвани за съдове за храни, такива като обменни бутилки за напитки, чинии и чаши и контейнери за съхранение.
EFSA актуализира съветите си за BPA през септември 2010. След подробен, задълбочен преглед на най-новата научна литература и изследвания на токсичността на ниски дози BPA, учените от Панела CEF на EFSA заключиха, че не могат да идентифицират нови доказателства, които да доведат до промяна на текущия TDI за BPA от 0.05 mg/kg телесно тегло, определен от EFSA в становището му от 2006 г. и потвърден в становището му от 2008 г. Панелът заяви и че наличните понастоящем данни не дават убедителни доказателства за невроповеденческа токсичност на BPA.
Един член на Панела изрази особено мнение, казвайки, че някои нови изследвания показват несигурности по отношение на неблагоприятни здравни ефекти под нивото, използвано за определяне на настоящия TDI. Въпреки, че този член беше съгласен с виждането на останалата част от Панела, че тези изследвания не могат да се използват за определяне на по-нисък TDI, експертът препоръча настоящият TDI да стане временен TDI.
В светлината на научната несигурност и за по-нататъшно намаляване на експозицията на бебета на BPA, Европейската комисия обяви, че е необходимо и подходящо да се забрани производството в ЕС на пластмасови бебешки шишета, съдържащи BPA от 1 март 2011 г.
13. Как европейските консуматори за защитени от възможни вредни ефекти на пестициди и техните остатъци?
В ЕС има отдавнашна традиция за законодателство, защитаващо консуматорите, операторите (селскостопански работници), животните и околната среда от неблагоприятните ефекти на пестицидите и техните остатъци.
От август 2002 г. EFSA отговаря за рецензирането на ниво ЕС на оценките на риска на активните съставки в продуктите за растителна защита.
За всяко вещество експертите в една страна членка правят първоначална оценка на риска. Тази оценка след това се рецензира от EFSA заедно с всички страни членки, за да се гарантират най-високите възможни стандарти.
EFSA прави проектозаключения, обобщавайки резултатите от процеса на рецензирането, които се изпращат на Европейската комисия.
Европейската комисия и страните членки на ЕС вземат решение за включване или не на дадено активно вещество в списъка на разрешените активни вещества в ЕС.
EFSA отговаря и за предлагане на максимални нива на остатъци (MRLs) за пестициди.
14. Какво са максималните нива на остатъци (MRLs)?
Потребителите са експонирани на пестициди, понеже върху добива от селскостопански култури могат да се намерят малки количества. Тези количества се наричат остатъци от пестициди.
MRLs са горните нива на остатъци от пестициди, които са законно допустими в или върху храни за хора и животни. Те трябва да са безопасни за всички потребители и са определени колкото е възможно по-ниски, за да бъдат защитени уязвимите потребители, такива като децата. MRLs са основани на добри селскостопански практики, тоест минималното количество пестицид, необходимо за защита на културите.
MRLs са определени за различни видове храни, такива като плодове и зеленчуци и животински продукти като мляко; те обикновено се отнасят до продукта във вида, в който се пуска на пазара.
Тези нива са под непрестанно наблюдение и ако се появят нови данни за възможен риск, те могат да бъдат намалени, за да се намали експозицията на операторите, консуматорите и/или околната среда.
15. Каква е ситуацията в Европа по отношение на остатъците от пестициди в храни?
Страните членки контролират съответствието с MRLs на пестициди в храни за животни и хора и подават резултатите на Комисията и EFSA. EFSA подготвя годишен доклад с преглед на остатъците от пестициди в храни в ЕС и оценява експозицията на потребителите чрез храната им. Резултатите служат за основа за вземащите решения за възможно преразглеждане на нови или актуализирани управленски мерки.
Последният доклад (основан на цифри от 2008 г.) показа, че 96.5% от пробите са в границите за MRL. Повечето от останалите 3.5% от пробите, надвишаващи MRLs са открити в храни, внесени в ЕС. За остатъци от пестициди са анализирани общо повече от 70000 проби от почти 200 различни видове храни.
16. Разглежда ли EFSA възможния риск от експозиция на смеси от химикали – наричани понякога “Коктейлен ефект”?
Да, EFSA работи по усъвършенстване на методологиите за оценка за оценяване на възможните рискове от едновременна експозиция на химикали в храната. EFSA работи със законодателните органи, учените и политиците в Европа и в света за подобряване на методологиите за оценка на тези видове риск. Тези методологии ще дадат на оценяващите риска нови инструменти за измерване на възможни комбинирани ефекти, произтичащи от експозиция на множество от химикали.
В областта на пестицидите EFSA работи върху групи пестициди, които имат подобна химична структура и начин на действие, за да види дали въздействието им върху здравето на хората трябва да се оценява колективно или поотделно на индивидуална основа. Като част от продължаващата работа в тази област, Панелът на EFSA по растителна защита и остатъци (PPR) избра някои пестициди от групата на триазолните фунгициди за тестване на възможни методологии за оценка на кумулативния ефект от експозицията чрез храната.
EFSA провежда такава работа и за други химикали в храни, такива като добавки към храни, замърсители и материали в контакт с храни.
17. Занимава ли се EFSA със замърсяването от околната среда на храните?
Естествено присъстващите химични съединения, като метали и нитрати, могат да се намерят на различни нива на околната среда, например в почва, вода и атмосфера. Те могат да се срещнат и като остатъци в храни поради присъствието им като замърсители в околната среда в резултат на човешка дейност, такава като земеделие, индустрия или газове от превозни средства, или от замърсяване по време на преработка и съхранение на храните. Хората могат да бъдат експ