По искане на компетентните органи на Италия, на Панела по биологични опасности беше възложено да представи научно становище по обработка на заклани прасета на място.
Заявлението касае нов алтернативен метод за обработване на животински странични продукти от Категория 2 (ABP) според дефиницията в Регламент (EC) 1069/2009. Материалът за обработване са плаценти и умрели прасета; това предполага, че животните са умрели поради заболяване, което в повечето случаи не е било правилно диагностицирано.
Предложеният процес е групов, за използване във фермата. Състои се от следните стъпки: 1) предварително загряване на материала в казан за варене; 2) накълцване на предварително загретия материал; 3) загряване на накълцания материал в казан за варене; и 4) изваждане на загретия материал след охлаждане до 80°C. Целевите параметри, определени за процеса са: 1) размер на частиците до по-малко от 150 mm след накълцването и 2) загряване на накълцания труп за 10 – 12 часа при 100°C.
Полученият краен продукт е предназначен за смесване със свински тор и прилагане като тор направо върху земята пряко или след производство на биогаз.
Според член 13 (d) от Регламент (EC) 1069/2009, преди да се използва като органичен тор, материал от категория 2 трябва да се обработи с метод 1, определен в Приложение IV на Регламент (EU) 142/2011 (т.е. 133°C / 20 минути / 3 бара / размер на частиците 50 mm). Метод 1 е процес на стерилизиране, разработен за деактивиране на топлоустойчивите опасности, включително бактериални спори, с достатъчна граница на безопасност. Този метод е предназначен да обхваща и рискове, неизвестни досега, вземайки пред вид опита с кризата с BSE. Метод 1 наистина показа, че намалява титрите на агентите на TSE между 2 до 3 log10.
Микробиологично изследване на обработения материал беше извършено и в лабораторни експерименти и в пълноценни изпитвания (200 до 300 кг трупен материал) в четири различни ферми. Най-резистентните опасности, идентифицирани от заявителя като цел за демонстриране на намаляването на риска, постигнато с процеса, са спори на патогенни клостридии. Поради, обаче, несигурност за причината за смъртта на животните, наличието на по-резистентни опасности не може да се счита за пренебрежимо. Метод 1, както е дефиниран в действащото законодателство, може да минимизира рисковете, дължащи се на неидентифицирани агенти, като Bacillus anthracis и TSE.
Научният панел по биологични опасности (BIOHAZ) заключи, че процесът, предложен от заявителя, не е подходящо валидиран експериментално в реални условия. На теория той трябва да позволи висока степен на редукция на спорите на патогенни клостридии, но поради несигурности, свързани с изпаряване на водата, защитния ефект на мазнините и размера на частиците, не е сигурно, че стойностите на параметрите, използвани в теоретичните изчисления, биха били приложими в практиката. Освен това, предложеният алтернативен метод не може да се счита за еквивалентен на метод 1 за преработка. Това се отнася основно до случай с по-резистентни опасности (например изключително топлоустойчиви спори) от патогенни клостридии в материала за обработка.
За оценка на алтернативни методи, Панелът препоръча релевантните опасности и нивото на деактивирането им, които са цел на методите за обработка на животински странични продукти от Категория 2, да бъдат специфицирани по по-точен и подробен начин. Освен това, за улесняване на оценката на алтернативни методи за обработка и специфичното използване на разглежданите материали от категория 2, беше препоръчано 1) да се специфицират тестваните организми с определени начини на резистентност; и 2) да се представи изискваното ниво на количествено намаляване на риска от такива организми.