17-03-2015

ЕПИЗООТОЛОГИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА АФРИКАНСКАТА ЧУМА ПО СВИНЕТЕ (АЧС) В РУСИЯ, УКРАЙНА И БЕЛАРУС- 2007- 2013 Г

Scientific opinion on African swine fever
Проф. д-р Бойко Ликов
През същата година след установяването на АЧС в Грузия (2007 г) вирусът се разпространи в Армения и проникна в Русия (Република Чечения). През следващите 5 години, независимо от огромната територия на Русия, заболяването бе установено почти в цялата западна част на страната и достигна до Мурманск на Северно море и границата с Казахстан - Оренбург. В оценката на ЕФСА* се обръща внимание на епизоотологичните особености на АЧС и по специално на условията за създаването на ензоотичност при дивите свине.
Накратко какви са епизоотологичните особености на това опасно заболяване в Русия, Украйна и Беларус:
Русия. Епизоотичните огнища са установени в свиневъдни обекти (СО) с различни нива на биосигурност. СО се делят на 3 групи: индустриални с високо ниво на биосигурност (61%); малки и средно големи ферми (5%); свине в задни дворове (34%). Последните две категории имат ниско или почти никакво ниво на биосигурност.
Анализът на данните за епизоотичните огнища след 2007 г показват, че повечето от тях са в задни дворове (63,2%), следвани от тези в малките и средните ферми (18,2%) и индустриални ферми (16%). Голяма част от засегнатите индустриални ферми (36 от 51) са в Краснодарския край. През 2013 г повечето от огнищата са в задни дворове, предимно централната част на Русия - Воронежка, Смоленска и Ярославска област. АЧС е установена в 14 кланици и месопреработвателни предприятия свързани епизоотологично със СО. В 25 случая заболяването е установено при умрели изоставени на открито свине.
От 2007 г около 40% от случаите на АЧС в Русия са при диви свине. От 2012 г започва регистрацията на т.нар. инфектирани местности в природата, където са установени болни или трупове на диви свине. 93 от общо 106 случая на АЧС през 2013 г са регистрирани като инфектирани местности, които обаче не се считат от ветеринарните власти за епизоотични огнища и не са обявявани в ОИЕ.
Сезонността на АЧС при дивите свине в Русия е пролетно-лятна и зимна, което е свързано със заразяване от домашните свине. При домашните свине най-ниска заболеваемост има от декември до май, поради това, че по коледните празници свинетеот задните дворове се заколват и остават малък брой прасета. От юни до август, когато започва масово опрасване, случаите на АЧС нарастват.
Основен път на разпространение на АЧС в Русия са кухненските отпадъци. Ферми с ниско ниво на биосигурност често използват такива отпадъци, като добавка към основните фуражи. Важно значение имат отпадъците, в които има дълбоко замразено месо и обикновено те не се третират термично достатъчно. Проблем има и с кетъринговите отпадъци, използващи замразено месо, като те са причина за
разпространение на АЧС на големи разстояния.
Около 40% от случаите на АЧС в Русия са при диви свине. В повечето случаи те възникват след установяване на заболяването при домашните свине. Дивите свине се заразяват често след консумация на месо от изхвърлени умрели домашни свине. След проникването на вируса в субпопулацията диви свине възникват ограничени епизоотии, при което повечето от животните умират. Около 10% до 20 % преживяват инфекцията и за дълго време остават носители на вируса. Не са установени данни за целогодишно поддържане на инфекцията в заразена субпопулация. Подобни данни са установени и при епизоотията в Сардиния и Иберийския полуостров през 60-те и 70-те години на миналия век. В Тверска област през 2012 г първо се заразяват домашните свине, те от своя страна заразяват дивите и следва обратния процес, като в този цикъл са въвлечени предимно свине от задни дворове. Прави се извод, че най-важният източник за поддържане на инфекцията са свинете от задните дворове, където няма никакви мерки за биосигурност.
В някои райони на Русия е извършван интензивен отстрел на дивите свине. Това води до разпръсване на отделни групи или индивиди от една субпопулация и до интензивно разпространение на вируса на малки и средни разстояния. Счита се, че след такъв интензивен лов малък брой прасета проникват през януари 2012 г в Украйна. Подобен е и случаят в Луганска област (Украйна), където са намерени две заразени прасета преминали от Русия. Такъв отстрел се извършва и в Беларус и може би това и причината са случаите на АЧС в Литва и Полша.
Анализът на пътищата за разпространение на вируса на АЧС в Русия показва, че на първо място е разпространението с придвижването на свине (38%), следват кухненските отпадъци (35%), контакт с диви свине (4%), свине от задни дворове (5%), посещения на хора (1%) и продажба на заразени прасета (2%). Не е установен източникът на инфекцията при 21% от случаите.
Засега няма данни за участие на кърлежи в трансмисията на вируса. Има информация за наличие на кърлежите O. erraticus в Кавказ. В Грузия са проведени опити и е установено, че в този кърлеж вирусът на АЧС се размножава интензивно и се запазва най-малко 12 седмици. Опитът от Испания показва, че при наличие на O. erraticus и свине на пасищно отглеждане, времето за ерадикация на вируса е по-дълго отколкото в места без кърлежи.
Украйна и Беларус. В тези страни съответно 43% и 80% от свинете се отглеждат в индустриални ферми с високо нива на биосигурност. И двете епизоотични огнища в Украйна в Запорожка област (2012 г) и Луганска област (2014 г) са в малки ферми. Двете положителни диви свине в Луганска област вероятно са преминали от Ростовска област в Русия, която е неблагополучна от 2009 г. Един от случаите в Беларус е в заден двор, а другият в голяма индустриална ферма. Установяването на АЧС в Украйна и Беларус е през летния сезон, което съвпада със сезонността в Русия. Последният случай в Украйна обаче е през зимата, което има връзка с установяването на АЧС при диви свине.
Източник на вируса в първото епизоотично огнище в Украйна са кухненски отпадъци. Има вероятна епизоотична връзка между домашни и диви свине в Луганска област през 2014 г. Епизоотологичното проучване в Беларус показва, че вирусът е проникнал чрез нелегален внос на фураж от Русия. При ликвидиране на случаите на АЧС в Украйна има гражданско неподчинение, което затруднява прилагането на мерките. Сегашната политическа ситуация в Украйна буди загриженост като фактор за ново разпространение на АЧС.
На практика начинът на отглеждане на свине (заден двор, кухненски отпадъци, нелегално придвижване на свине и месо) в Русия, Беларус и Украйна е подобен и това може да е фактор за поддържане циркулацията на вируса. Нещата се усложняват и от големия брой диви свине. Териториите на трите държави са огромни, границата с ДЧ е с дължина над 2 000 км, граничните райони обикновено са гористи местности с много диви свине, има стотици хиляди задни дворове. АЧС на остров Сардиния не може да
бъде ликвидирана след повече от 40 години. Ако се сравнят териториите на Сардиния от една страна и общата територия на Русия, Украйна, Беларус, Литва, Латвия, Финландия, Естония, Полша, Словакия, Молдова и Румъния от друга, прогнозата за ерадикация на АЧС в близките години в Европа е неблагоприятна. Това, че България не е в горната група държави, в никакъв случай не намалява опасността от АЧС. Има много примери за „огромни скокове“ на причинителя
На практика тази ситуация в трите страни представлява постоянен риск за много държави в ЕС, от които най-застрашени са Литва, Латвия, Естония, Полша и Словакия. Възможно е разпространение и на юг, където е Румъния.
Източник:
*Scientific opinion on African swine fever, EFSA Panel of AHAW, EFSA Journal 2014;12(4):3628

9.4.2014 г

Архив