През май 2010 Европейската комисия възложи на EFSA да разработи серия от научни становища по опасностите за общественото здраве – биологични и химични – в обхвата на дейностите по инспекция на месото. На Органа беше възложено и да обобщи сравними данни по рискове, пренасяни чрез храни в страните членки, които биха дали възможност на управляващите риска да адаптират дейностите по инспекция на месо към националните изисквания. Експертите на EFSA бяха помолени да разгледат последствията за здравето и благополучието на животните от предложените промени в съвременните практики в инспекцията.
За изпълнение на тази сложна задача EFSA използва експертизата си в множество аспекти от научната си област и разби работата в шест комплекта от научни становища и научни доклади. Първият комплект, който се публикува днес, се отнася до инспекцията на прасетата.
Освен идентифициране и подреждане по значение на главните рискове за общественото здраве, на научните експерти от Панелите на EFSA беше възложено: да оценят силните и слабите страни на настоящата методология за инспекция на месото; да препоръчат методи, отчитащи рисковете, които не се разглеждат от настоящата инспекция на месото; и да препоръчат адаптиране на методи и/или честота на инспекции въз основа на ранжирането на опасността и хармонизирани епидемиологични показатели.
В сферата на биологичните опасности, пренасяните с храните вредности Salmonella, Yersinia enterocolitica, Toxoplasma gondii и Trichinella бяха идентифицирани като приоритетни цели в инспекцията на свинско месо на ниво кланица, поради разпространението и въздействието им върху човешкото здраве. Беше заключено, че действащите методи за инспекция не дават възможност за ранно откриване на първите три от тези опасности и, в по-широк смисъл, не диференцират аспектите на безопасността на храните от аспектите на качеството на месото, превенция на болести по животните или професионални рискове.
Главните препоръки за биологичните рискове са:
· Да се премахне използването на палпиране и/или инцизия при инспекцията post-mortem на прасета, подложени на рутинно клане поради риска от взаимно бектериално заразяване.
· Да се въведе широка рамка за гарантиране на безопасността на кланичните трупове, комбинираща различни превантивни мерки, приложени по интегриран начин на ниво ферма и кланица, тъй като това е единственото средство за осигуряване на ефективен контрол на основните опасности.
· Да се събира и анализира информация за хранителната верига (FCI) на ниво стадо и кланица, за да се осигури оценка на риска, повече насочена към местоположението.
В областта на здравето и благополучието на животните, отбелязано беше, че премахването на палпирането и/или инцизията ще доведе до намаляване на откриването на някои болести, но в случай на засягане на няколко органа, този ефект се очаква да бъде минимален. За ограничаване на вероятността за намаляване на откриването на предложената модифицирана система, експертите препоръчаха извършване на палпиране и/или инцизия като следствие от аномалии, наблюдавани при визуалната инспекция. Беше подчертана и необходимостта от инспекция на месото, както преди, така и след убиването – както се видя при взрива на шап в Обединеното кралство през 2001 г. – в цялата система за надзор на здравето и благополучието на прасетата. Експертите, обаче, отчетоха, че информацията от надзора понастоящем се използва недостатъчно.
В областта на замърсителите, на базата на предварително определени критерии, диоксините, диоксиноподобните полихлорирани бифенили и антибиотикът хлорамфеникол бяха идентифицирани като химични вещества от особено значение в свинското месо. Беше заключено, обаче, че химичните вещества, в концентрациите, открити в свинското месо, е малко вероятно да създават незабавен или краткосрочен здравен риск за консуматорите. Експертите препоръчват:
· Разработване на стратегии за пробовземане, основани на риска, които правят разлики между фермите, отглеждащи прасета в условия на изчерпателно приложение на HACCP-протоколи и с пълна FCI и фермите с по-малко стриктни процедури за контрол на качеството.
· Насърчаване на ad hoc промени в плановете за пробовземане за отчитане на възникващи вещества в хранителната верига.
· Включване на ante-and post-mortem критерии за инспекция за идентифициране на незаконна употреба на вещества и за насърчаване на анализа на ниво ферма.
EFSA предложи и хармонизирани епидемиологични индикатори за пренасяни с храните опасности, обхванати от съществуващите процедури за инспекция на месото, както и подчертаните биологични опасности. Показателите биха били особено полезни в смисъла на рамката за гарантиране на безопасността на кланично свинско месо, давайки възможност за категоризиране на фермите, стадата и кланиците според риска, както и поставяне на цели за окончателно замразено кланично месо. Те ще помогнат и на управляващите риска в Европейската комисия и страните членки да решат дали адаптациите в методите на инспекция биха били подходящи.
Петте останали комплекти от становища и доклади ще се отнасят до птици; говеда на възраст над шест седмици; говеда на възраст под шест седмици; домашни овце и крави; отглеждани във ферми дивеч и еднокопитни. Хармонизираните епидемиологични индикатори се отнасят до броя на случаите в дадена група в даден момент (превалентност) или вероятността за експониране (заболеваемост) на опасност в дадена точка на хранителната верига, корелиращи с риска за човешкото здраве, дължащ се на дадената опасност.