19 януари 2011
Европейският орган по безопасност на храните (EFSA) и Европейският център по превенция и контрол на болестите (ECDC) публикуваха общо становище, разглеждащо най-новата налична научна информация за възможни връзки между трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (TSEs) при животни и хора. Критично оценени бяха съвременните епидемиологични и лабораторни инструменти и методи за оценяване на възможната връзка между TSEs при хора и животни.
С това становище EFSA и ECDC предприеха първия задълбочен обзор на епидемиологични и лабораторни изследвания на възможните връзки между TSEs при хора и животни на ниво ЕС. Становището е изградено върху досегашни разработки на EFSA по зоонотичния потенциал на отделни TSE агенти, както и на голям брой научни изследвания върху прионни болести.
Находките в становището потвърждават, че понастоящем единствената TSE, за която е доказано, че е зоонотична (т.е. предаваема от животни на хора), е класическата спонгиформна енцефалопатия по говедата (BSE), известна при хората като разновидност на болестта на Кройцфелд-Якоб (vCJD).
Епидемиологичните данни показват, че най-често срещаната форма на TSE при хора е спорадичната болест на Кройцфелд-Якоб (sCJD). Причината за спорадична CJD остава несигурна. Тъй като научните изследвания до момента не са идентифицирали източника на заразяване от околната среда, Панелът не успя да изключи вероятността, че малък брой случаи могат да бъдат зоонотични.
По отношение на класическата скрейпи при кози и овце, няма епидемиологични данни, че е зоонотична, докато за атипичната скрейпи при овце и кози съвременните научни данни са много ограничени, за да може да се каже дали има потенциал да бъде зоонотична или не.
За други TSEs броят на несигурностите прави невъзможно даването на заключения в настоящия момент по възможните връзки между хора и животни. Една от причините за това е, че данните от мониторинга на TSEs у животни са твърде нови, за да могат да бъдат сравнени със съответните данни за хора. Така че, становището препоръчва да се продължи систематичния мониторинг на TSE болестите и при хора, и при животни.
Освен епидемиологичните данни учените оцениха и данни, получени от експериментално заразяване с TSEs в лабораторни изследвания. Становището посочва, че резултатите от тези изследвания подсказват, че може да има възможност за предаване на други ТSEs от животни на хора, освен класическата BSE при едрия рогат добитък. По-специално, някои данни показват, че един от новите агенти на атипична BSE, L-BSE или BASE агент, може да има подобен или по-висок зоонотичен потенциал от агента на класическата BSE. Становището изтъква, че понастоящем не е възможно да се определи степента на информативност на тези лабораторни изследвания за измерване на предаването на TSEs между животни и хора в реални условия на експозиция.
Това общо становище на EFSA и ECDC предлага преглед на ситуацията по отношение на зоонотичния потенциал на TSEs и може да подпомогне управляващите риска в работата им по тези TSEs, които са от особено значение за човешкото здраве.