AFC Панелът на EFSA оцени новото дългосрочно проучване на канцерогенността на аспартама, провеждано от Европейската фондация Рамацини в Болоня, Италия. В становището си, публикувано днес, Панелът заключи, въз основа на наличните понастоящем данни, че не е необходимо по-нататъшно разглеждане на безопасността на аспартама, нито да се ревизира по-рано установения допустим дневен прием (ADI) за аспартам (40 mg/kg телесно тегло). Панелът също отбеляза, че приемът на аспартам в Европа с нива до 10 mg/kg телесно тегло е много по-малък от ADI.
Аспартамът, силен подсладител, е бил разрешен за използване в храни и като трапезен подсладител от повече от 20 години в много страни в света. d. Проведени са много изследвания върху хора и животни, проучвания на приема и пост-маркетингов надзор за него и продуктите от разпадането му. Освен множество оценки на безопасността, проведени в миналото, Научният комитет по храните направи преглед на всички оригинални и по-нови изследвания през 2002 и препотвърди, че аспартамът е безопасен за човешка консумация.
Въпреки това, от самото му пускане на пазара, неговата безопасност в противоречив проблем. През 2005 Европейската фондация Рамацини публикува нови резултати от дългосрочно проучване върху плъхове. Учените от фондацията заключават, че резултатите показват, че аспартамът може да причини рак и че съвременните насоки за използването и консумацията на подсладителя трябва да бъдат оценени отново. EFSA незабавно предприе оценка на новите резултати и поиска Европейската фондация Рамацини да даде всички подробности от изследването, необходими за оценката. Европейската комисия потвърди необходимостта от оценка на изследването и подкрепи високия приоритет, даден на тази задача.
Панелът оцени подробни данни от новото изследване на аспартам, дадени от фондацията на EFSA. Панелът забеляза, че това изследване за цяла продължителност на живот използва повече животни в групите по определените дози и по-голям брой дози, отколкото конвенционалните проучвания за канцерогенност. Това е било значително усилие и има потенциал да бъде по-чувствително към въздействия с по-малка честота. Все пак Панелът откри множество проблеми с изследването, които затрудняват интерпретацията на резултатите. За отбелязване е, че има висока фонова честота на хронични възпалителни заболявания на белите дробове и на други органи във всички групи животни, включително тези, които не са получавали аспартам, отчетена от фондацията. Това се разглежда като основен фактор на изкривяване.
Панелът заключи следното:
• Лекото повишение в честотата на раковите заболявания, известни като лимфоми и левкемии в третираните плъхове се считат за несвързани с третирането с аспартам и вероятно се дължат на високата фонова честота на възпалителни промени в белия дроб. Освен това няма връзка “доза-отговор” по отношение на увеличаваните дози аспартам.
• Находките в бъбреците, уретера и пикочния мехур, наблюдавани главно в женски плъхове, не са специфични за аспартама и са били наблюдавани и за много други химикали, давани на плъхове във високи дози. Такива промени са обикновено резултат от раздразнения или дисбаланс в калциевия метаболизъм, специфични за плъховете, но не-релевантни за хората.
• По отношение на злокачествените тумори на периферните нерви, броят им е малък и няма ясна връзка “доза-отговор” в целия широк диапазон на дозите. Има и несигурност за диагнозата на тези тумори. Панелът показа, че тази находка може да бъде оценена напълно само чрез независимо изследване на съответните тъкани.
Панелът заключи, че на базата на всички налични данни в момента няма причина за по-нататъшно преоценяване на предишното научно становище за безопасността на аспартама, нито да се изменя допустимия дневен прием за аспартам от 40 mg/kg телесно тегло. Коментирайки проблема д-р Херман Кьотер, действащ изпълнителен директор на EFSA каза: “EFSA счита, че резултатите от това ново изследване на аспартама не дава научна обосновка за преразглеждане на използването му в храни. Ако в бъдеще има нова информация, EFSA ще я разгледа приоритетно”.
Пълният текст можете да намерите на:
http://www.efsa.europa.eu/en/science/afc/afc_opinions/1471.html