Противомикробните средства в хуманната и ветеринарната медицина се използват за лечение на инфекции, причинени от бактерии. Резистентност към противомикробни средства се получава, когато бактериите развиват механизми, които намаляват ефективността им или правят приложението им неефективно. Резистентните бактерии могат да се разпространят по много пътища. Когато зоонотични бактерии в животни и храни развият резистентност към антимикробни средства, това може да компрометира и ефективното лечение на определени инфекциозни болести у хората.
В оценката си Панелът BIOHAZ оцени рисковете за общественот здраве от бактериални щамове, произвеждащи два вида ензими; широкоспектърни бета-лактамази (ESBL) и AmpC-тип бета-лактамази (AmpC). Тези ензими деактивират въздействието на противомикробни средства като пеницилини и цефалоспорини, които се определени като противомикробни средства от особено голямо значение в хуманната и ветеринарната медицина.
Експертите на Панела на EFSA заключават, че различни бактерии могат да произвеждат тези ензими, най-често това са Escherichia coli (E. coli) и Salmonella. След 2000 г., все по-често в Европа и в целия свят се съобщава за ESBL/AmpC-произвеждащи Salmonella и E. coli в животни и храни. Тези резистентни бактериални щамове са намерени във всички основни видове животни, произвеждани за храна, най-често у живи пилета и пилешко месо, яйца и други птичи продукти. Освен идентифицирането на релевантните бактериални щамове, в становището се разглежда и епидемиологията на резистентността, дължаща се на ESBL/AmpC ензими и методите за откриване на този тип резистентност.
Панелът BIOHAZ анализира рисковите фактори, допринасящи за честотата, възникването и разпространението на ESBL/AmpC-продуциращи бактерии и заключи, че използването на антимикробни средства като цяло (и не само тези от групата на цефалоспорините) е рисков фактор за разпространението на тези видове резистентни бактериални щамове. Експертите заключиха, че намаляването на цялостната употреба на антимикробни средства при животните, отглеждани за храна, трябва да има висок приоритет в ЕС, тъй като тези бактериални щамове са често резистентни към много общо прилагани ветеринарни лекарства. Те заключиха и че допълнителен рисков фактор е разширяващата се търговия с животни в страните членки на ЕС.
При оценяването на възможни опции за контрол, учените от EFSA, между другите препоръки, подчертават, че много ефективна опция за намаляване на ESBL/AmpC-продуциращите бактерии в животни, отглеждани за храна на ниво ЕС е да се ограничи или спре прилагането на цефалоспорини в лечението на тези животни.
Панелът препоръча и подобрения в постоянните програми на ЕС за надзор и мониторинг на резистентността към противомикробни средства, причинена от ензими ESBL/AmpC.
Зоонозите са инфекции и заболявания, които могат да се предават между животни и хора; най-често съобщавани от тях са Salmonella и Campylobacter (виж годишния доклад на EFSA и ECDC за зоонози). Зоонотичните бактерии, резистентни на антимикробни средства, са обект на особено внимание, тъй като те могат да компрометират ефективното лечение на инфекции при хора и животни.
ESBL/AmpC-ензимите най-често се произвеждат от Klebsiella и Escherichia coli, но могат да се срещнат и у други грам-отрицателни бактерии, като Enterobacter, Salmonella, Proteus, Citrobacter, Morganella morganii, Serratia marcescens, Shigella dysenteriae, Pseudomonas aeruginosa, Burkholderia cepacia и Capnocytophaga ochracea.
Обхватът на тази задача се отнася до въздействието върху човешкото здраве на резистентността, появяваща се от хранителната верига, в резултат на прилагането на антимикробни средства при животни, отглеждани за храна. Според тази задача, въздействието на предложените мерки за здравето на животните е извън областта на искането на Европейската комисия.