17-03-2015
Панелът на EFSA по замърсители в хранителната верига определи по-нисък поносим седмичен прием (ПСП) на кадмий – 2.5 микрограма на килограм телесно тегло (µg/kg bw), въз основа на анализ на нови данни. ПСП е нивото, на което не се очакват вредни въздействия. Средната хранителна експозиция на кадмий за възрастни в Европа е около това ниво. Някои групи от населението – вегетарианци, деца, пушачи и хора, живеещи в силно замърсени райони – могат да имат по-висока експозиция – до два пъти ПСП. Панелът заключи, че даже за тези групи рискът от вредни ефекти е нисък. Панелът заключи, че текущата експозиция на кадмий на ниво население трябва да бъде намалена.
EFSA беше помолена от Комисията на Европа да оцени рисковете за човешкото здраве, свързани с присъствието на кадмий в храни, за да подкрепи мениджърите на риска при прегледа на максималните разрешени нива в храни. EFSA беше помолена и да покаже относителната важност на другите източници на експозиция на кадмий и да разгледа положението с експозицията на специални групи от населението, включително деца.
Кадмият е тежък метал, които прониква в околната среда от естествени източници, като вулканични емисии и изветряването на скалите, както и от промишлеността и селското стопанство. Намира се във въздуха, почвата и водата и може да акумулира в растения и животни. Кадмият главно е токсичен за бъбреците, но може да причини деминерализиране на костите и е класифициран като канцерогенен за хора от Международната агенция за изследване на рака. Храните са основния източник на експозиция на кадмий за непушещото население. Зърнените храни, зеленчуците, ядките и варивата, корени, съдържащи скорбяла и картофи, както и месото и месните продукти допринасят най-много за експозицията на човека. Високи нива са открити и в други храни (морски водорасли, риби и морски храни, хранителни добавки, гъби, шоколад), но тъй като те се консумират по-малко, те нямат основен принос към експозицията.
Панелът проведе анализ на голям брой изследвания, търсейки връзка между нивата на кадмий в урина и бета-2-микроглобулин, протеин, екскретиран с урината, който е биологичен маркер за функционирането на бъбреците. Панелът определи ПСП от 2.5 µg/kg bw чрез прилагане на резултатите от този анализ към модел, приравняващ нивата на кадмия в урината към хранителната експозиция. Панелът заключи, че рискът от вредни ефекти за групите, които имат експозиция на нива над ПСП е много нисък, понеже ПЦП не се основава на действителното увреждане на бъбреците, а на ранен показател за промени в бъбречната функция, подсказващи увреда по-късно в живота.
Панелът анализира и данни за нива на кадмий в храни от 20 различни страни, заедно с национални проучвания на храненето и данни за консумацията в ЕС, събрани от EFSA. Тази информация показа, че средната и висока експозиция са 2.3 µg/kg и 3.0 µg/kg телесно тегло седмично.
Вегетарианците – които ядат относително големи количества храни, съдържащи кадмий, включително зърнени храни, ядки, маслодайни семена и варива – имат оценена средноседмична експозиция до 5.4 µg/kg телесно тегло. Панелът заяви също, че храната, произвеждана в силно замърсените райони може да доведе до по-високи нива на експозиция. Освен това хранителната експозиция може да е по-висока за децата, отколкото за възрастните, поради по-голямото количество храна спрямо телесното тегло, консумирана от децата.
Панелът заяви и че пушенето може да допринесе за подобна на тази от храната вътрешна експозиция и че домашният прах може да бъде важен източник на цялостната експозиция на кадмий за децата.
