EFSA публикува оценка на факторите, които могат да допринасят за разпространението на Campylobacter сред живи пилета и в трупно пилешко месо в Европейския съюз. Научният доклад следва публикуването на първото проучване на европейско ниво, проведено от страните членки за наличието на бактерията в пилета и в трупно пилешко месо. Резултатите ще бъдат използвани от оценяващите риска за по-нататъшно изследване на ролята на пилешкото месо за кампилобактериоза при хора. То ще помогне и за информирано определяне на възможни опции за контрол от управляващите риска на ниво страни членки и ЕС.
EFSA очертава редица фактори, които трябва да се имат пред вид при разработване на национални мерки или програми за контрол на Campylobacter за пилета и пилешко месо. EFSA препоръчва програмите за контрол да се основават на интегриран подход, отнасящ се както за птицефермите, така и за процесите в птицекланиците. По-нататъшните проучвания на национално ниво биха позволили по-добра идентификация на рисковите фактори за инфекции с Campylobacter във всяка държава.
В доклада EFSA заявява, че партиди от пилета, заразени с Campylobacter носят 30 пъти по-голяма вероятност за произвеждане на пилешко трупно месо с по-голямо количество Campylobacter в него. В доклада се казва, обаче, че замърсено трупно пилешко месо може да се получи и от незаразени партиди пилета, предполагайки възможно заразяване в птицекланиците.
Докладът отбелязва, че рискът от замърсяване на трупното месо с Campylobacter варира значително между държавите и между кланиците в една и съща държава; същото важи и за количеството Campylobacter, открито върху отделните пилешки трупове. Това показва, че някои птицекланици могат по-ефективно да контролират Campylobacter, отколкото други.
Открити бяха и други фактори, свързани с повишен риск на замърсяване на трупното месо. По-специално това са възрастта на закланите пилета; някои специфични периоди от годината, когато се колят пилетата – с пик на замърсяването между юли и септември – и времето през деня, когато се обработват труповете – с по-висок риск от замърсяване по-късно през деня.
Намаляването на популацията или практиките на „прореждане” в ятата от пилета също се появиха като фактор, повишаващ вероятността от замърсяване. Тези практики се състоят в подбор вътре в едно ято на определен брой пилета, които да бъдат изпратени за клане, а другата част да бъде оставена да продължи растежа си. Вярва се, че при тези практики хора или други вектори могат да донесат Campylobacter и да заразят оставащите пилета.
В Европейския съюз кампилобактериозата е хай-честото хранително заболяване при хората. Птичето месо се явява основен, ако не и най-голям източник на заразяване с Campylobacter при хора, според най-новото становище на Панела по биологични опасности на EFSA (BIOHAZ). Рискът за човешкото здраве е породен от консумиране на месо, преминало през недостатъчна топлинна обработка или кръстосано замърсяване между храните. Безопасната обработка на суровото месо, пълноценното приготвяне и добрата хигиена в кухнята могат да предотвратят или намалят риска от замърсеното пилешко месо.
Публикуваният доклад на Отдела по събиране на данни за зоонози на EFSA е съсредоточен главно върху замърсяване на пилета с Campylobacter на ранните етапи на хранителната верига: тоест, в началото и края на кланичната линия, когато пилетата пристигат в кланицата и когато закланите птици се охлаждат след заколването. Резултатите ще допълнят другата налична информация по въпроса, като епидемиологични изследвания за Campylobacter при пилета.
Получените данни ще се използват от оценяващите риска, като Панела BIOHAZ на EFSA и от управляващите риска в страните членки и ЕС за определяне на възможни опции за контрол.
Още информация