НАУЧНО СТАНОВИЩЕ
Прието на 14 май 2009
Научно становище на Панела за добавки към храни и източници на нутриенти, добавени към храни
(Въпрос No EFSA-Q-2005-103, EFSA-Q-2006-195, EFSA-Q-2006-196,
EFSA-Q-2006-304)
Членове на Панела:
F. Aguilar, U.R. Charrondiere, B. Dusemund, P. Galtier, J. Gilbert, D.M. Gott, S. Grilli, R. Guertler, G.E.N. Kass, J. Koenig, C. Lambré, J-C. Larsen, J-C. Leblanc, A. Mortensen, D. Parent-Massin, I. Pratt, I.M.C.M. Rietjens, I. Stankovic, P. Tobback, T. Verguieva, R. Woutersen.
РЕЗЮМЕ
След искане от Европейската комисия към EFSA, Научният панел по добавки към храни и източници на нутриенти, добавени към храни (ANS) беше помолен да разработи научно становище за безопасността на L-селенометионин като източник на селен в хранителни добавки и не бионаличността на селен от този източник. Безопасността на селена, в смисъл на количества, които могат да бъдат консумирани, е извън сферата на дейност на този Панел.
L-селенометионин е селеноаминова киселина, в която селенът замества сярата от метиониновата молекула. Той е естествен компонент на храната и се оценява, че допринася най-малко половината от всичкия селен, приеман с храните. Както и другите форми на селениеви соли и органични селенови съединения, L-селенометионин се абсорбира лесно в стомашночревния тракт. Много изследвания на хора и животни, по-специално на тези които имат хранителен прием с недостиг на селен, показват, че бионаличността на селен от L-селенометионин е приблизително 1.5 до 2 пъти по-висока от тази при неорганичните форми на селена. След абсорбцията L-селенометионин метаболизира до други форми на селен, като водороден селенид, който е и ключовият метаболит, извличан от неорганичните форми на селен, селенит или селенат и/или отклонен към пътищата на метаболизма на метионин and съхранен като селенопротеини. Полуживотът на на L-селенометионин (252 дни) е по-дълъг от този на неорганичния селенит (102 дни), показвайки, че веднъж абсорбиран, селенът от L-селенометионин се влива в дълготраен запас в тялото. Селенът се инкорпорира в тъканните протеини като скелетни мускули, черен дроб, еритроцити и плазмен албумин, от където последователно се освобождава чрез катаболизъм за поддържане на повишен селенов статус, показващ, че селенът от L-селенометионин се използва използва отново и отново. Времето до достигане на стабилно състояние е около 4.5 полуживота или около 1 година за селенит и около 3 години за селенометионин.
Селеновите съединения са остро и хронично токсични. Панелът отчита, че токсичността на L-селенометионин е срвнима с другите форми на селен в смисъл на еквивалентни количества на бионаличен селен. Ниво от 1000 µg L-селенометионин/kg телесно тегло/ден (еквивалентно на 400 µg селен/kg телесно тегло/ден) е отчетено за NOAEL в 13-седмично изследване върху плъхове, докато подобно изследване върху кучета от породата Бигъл дава NOAEL от 300 µg L-селенометионин/kg телесно тегло/ден. Панелът не можа да верифицира находките в тези изследвания, поради липсата на отчетите от проучванията. Едно проучване върху женски маймуни, порода макак показва, че нива от 300 - 600µg L-селенометионин/kg телесно тегло/ден, еквивалентни на 120-240 µg селен/kg телесно тегло/ден предизвиква животозастрашаващата анорексия, стомашночревни увреждания и смът пти някои животни, а най-високата поносима доза на L-селенометионин е оценена на 60 µg селен/kg телесно тегло/ден. В следващо проучване при бременни женски макаки, получавали 25, 150 или 300 µg селен/kg телесно тегло/ден като L-селенометионин, доза от 25 мg селен/kg телесно тегло/ден не е показала признаци за селенова токсичност у животните, според становището на авторите.
Панелът отбелязва, че L-селенометионин въздейства на имунната система и има вероятно действие като дисруптор на ендокринната система. Тези въздействия са наблюдавани при относително високи дози и се разглеждат от Панела като прояви на селенова токсичност, въпреки, че L-селенометионин е най-малкото равен по сила на неорганичните форми на селен при произвеждането на такива въздействия, което вероятно отчасти се дължи на неговата по-голяма бионаличност. Although
L-селенометионин не създава токсичност за развитието според изследване при женски маймуни, единична доза с храната, дадена на бременни сирийски хамстери в дози, предизвикващи токсичност у майката (17 до 20.8 mg/kg телесно тегло) предизвиква енцефалоцеле у плода. Сравними дози неорганичен селен предизвикват по-сериозни малформации, като ексенцефалопатии, освен енцефалоцеле. Тетатогенен ефект се наблюдава и при единична доза от 4.5 mg/kg телесно тегло L-селенометионин, доза, която не е била свързвана с токсичност у майката. Тази единична доза от 4.5 mg/kg телесно тегло L-селенометионин е, съответно, най-ниското ниво, при което не се наблюдава вредно въздействие (LOAEL) за репродуктивна токсичност.
Не са провеждани специални изследвания за генотоксичност и канцерогенност на L-селенометионин, въпреки че мая, обогатена със селен, съдържаща селен главно като селенометионин, е била използвана в две in vitro изследвания за генотоксичност и е дала отрицателни резултати (бактериална мутагенност в бактерии и хромозомни аберации в човешки лимфоцити) и в in vivo кластогенно изследване на мишки. Селеноза е отчетена у хора и животни, отглеждани за храна в зони с богато съдържание на селен. При хора прием на селен в границите на 3200-6990 µg/ден (средно 4990 µg/ден) са свързани с хронична селеноза, като в границите на прием от 240-1510 µg/ден (средно 750 µg/day) не е наблюдавана селеноза.
Наскоро проведеното изследване за превенция на рак със селен и витамин Е (SELECT), в което L-селенометионин се дава като добавка, осигуряваща 200 мg селен/ден на голяма мъжка популация за период до 7-години, показва увеличение в честотата на алопеция и дерматит в сравнение с групата с плацебо и статистически незначимо повишаване в честотата на диабет, свързано със селеновата добавка. Клиничната/токсикологичната значимост на тази находка е все още неясна. Панелът отбелязва, че американските и канадски обекти на изследването SELECT са имали по-високи стартови нива на селен в плазма (средно 135 ng/mL) от сравними европейски субекти. Клинични изследвания, проведени с мая, обогатена със селен, в която преобладаващият вид селен е селенометионин показва, че прием на селен до 343 µg/ден не са свързани с токсичност, дори след продължителен период на експозиция.
Научният комитет по храните (SCF) беше дал становище за Поносим най-голям прием (UL) за селен, определяйки пропорционално по-ниски нива на прием за деца, въз основа на разлики в теглото в сравнение с възрастните. Въз основа на находки у хора SCF отбелязва, че прием на селен около 850 µg/ден може да се приеме за NOAEL за клинична селеноза. Използвайки множител на несигурност 3, за да се обхванат оставащите несигурности на изследването, SCF извлече UL за селен от 300 µg/ден. Панелът отбелязва, че UL на SCF от 300 µg/ден е съвременната база за оценка на безопасността на неорганични селенови съединения, например селенова киселина и че Научният панел на EFSA за добавки към храни, помощни средства при преработката и материали за контакт с храни (AFC) счита, че това UL трябва да се отнася из а органични селенови съединения от обогатена със селен мая. NOAEL у хора, върху което SCF основава UL е получен от находки у китайци и други популации, пожизнено експонирани на селен в храните и питейните си води. Тъй като L-селенометионин дава 50 до над 80 % от общия селен в растения, например житни и соя, отглеждани на почва, богата на селен, какъвто е случая, о който са получени китайските данни, L-селенометионин е вероятно едно от съединенията, на които са експонирани въпросните популации. Така че, Панелът счита, че тези данни за хора и UL от 300 µg/ден за селен, получени с използване на тези данни могат да дадат и първоначалната основа за оценка на безопасността на L-селенометионин като източник на добавъчен селен.
Панелът отбелязва, че находките на изследването SELECT показват, че при хора въздействията, свързани със селен могат да се наблюдават на добавъчно ниво от 200 µg селен/ден при хора, които имат и висок хранителен прием на селен. Панелът счита, че, поради тези данни и при по-голямата бионаличност на селен от L-селенометионин в сравнение с други източници на селен, безопасността на L-селенометионин може да бъде сигурна само при потребителски нива от до 250 µg/ден в хранителни добавки (съответстващо на до 100 µg селен/ден). Според Панела, оценката на безопасността на L-селенометионин при приеми съответстващи на интервала между 100 µg селен/ден и настоящите UL изисква подробна оценка на известните данни за доза-отговор, заедно с подробна информация за токсикокинетиката на L-селенометионин и други селенови съединения.
Според поискалите становището, L-селенометионин е предназначен за използване в хранителни добавки за осигуряване на прием от 100-400 µg селен/ден, обикновено 200 µg /ден.
Селенът е естествена съставка на храните и се среща в растителни продукти като зърнени храни и ядки, а също така и в месо и морски дарове. Според SCF средният прием на селен при населението на Европа е в границите на 24-89 µg/ден. Висок персентил на прием в Европа от 108 µg селен/ден е съобщен за финландскот население, където селен се добавя към торовете. Панелът отбелязва, че тези оценки включват по-висок прием в областите, богати на селен или от храни, богати на селен, където той идва от добавянето му към торове или към фуража за животните.
Въз основа на информацията, предоставена от кандидатстващите за становището, и приемайки за възрастни в Европа на средна хранителна експозиция от 24-89 µg/ден и висока хранителна експозиция от 108 µg селен/ден, Панелът счита, че консумацията на добавка, съдържаща 100 µg селен (най-ниското предложено ниво) във формата на L-селенометионин от въррастни ще даде обща оценена експозиция от 124 до 189 µg селен/ден при средно ниво на хранителен прием на селен и обща оценена експозиция от 208 µg селен/ден във високия персентил на хранителен прием на селен с храната. Тези приеми ще бъдат под UL от 300 µg/ден за селен при възрастни, определен от SCF през 2000.
Приемайки среден хранителен прием на селен за деца (между 2 и 17-годишни) в Европа в рамките на 23-42 µg/ден и висок персентил от 32-77 µg/ден, Панелът оценява, че дневната консумация на хранителната добавка, съдържаща 100 µg селен (най-ниско ниво, предложено за прием) под формата на L-селенометионин от деца ще даде обща оценена експозиция между 123 и 142 µg селен/ден при средно ниво на хранителен прием на селен и обща оценена експозиция между 132 и 177 µg селен/ден в най-високия персентил на хранителен прием на селен. Този прием ще надвишава UL от 60, 90 и 130 µg селен/ден за деца на възраст съответно 1-3, 4-6 и 7-10 години. UL от 200 µg селен/ден за деца между 11 и 14 години и 250 µg селен/ден за деца между 15 и 17 години няма да бъдат надвишени.
Въз основа на данните, дадени от кандидатстващите за становището и литературна справка за бионаличността, метаболизма и токсичността на L-селенометионин от хранителни източници и от хранителни добавки, Панелът дава заключение, че използването на L-селенометионин като източник на селен за хранителни цели в хранителни добавки не представлява опасност за здравето за възрастни при прием на до 250 µg/ден (съответстващи на до 100 µg селен/ден).
На това ниво на прием комбиираният прием от храна и от добавката ще бъде под UL на SCF даже при хора с висок хранителен прием на селен (по-висок от 100 µg селен/ден от храната).
Във връзка с използването на добавки, съдържащи L-селенометионин от деца, с отчитане на хранителния прием на селен, UL, определени от SCF за деца вероятно ще бъдат надвишени, освен при децата на възраст от 11 до 17 години, приемащи добавки със 100 µg/ден селен (най-ниско предложено ниво на прием) или по-малко.
Панелът счита, че съществуващата база данни за селенови съединения и новите данни, предоставени от изследването SELECT показват необходимостта от интегрирано преразглеждане на UL за селен от всички източници и препоръчват разглеждането по-скоро на системните нива на селен, отколкото външни дози в определянето на връзките доза-отговор, за да е възможно сравняване на селен-съдържащите съединения с различните бионаличности.
Ключови думи:
L-селенометионин, селенометионин, селен, регистрационен номер по CAS 3211-76-5, хранителни добавки.