След мащабни взривове на Phytophthora ramorum в плантации с японска лиственица (Larix kaempferi) в Обединеното кралство и Ирландия, Европейската комисия възложи на EFSA да представи научно становище по анализа на риска от заболяването, публикуван през 2009 от RAPRA (Акроним за анализ на риска от Phytophthora ramorum), финансиран от ЕС проект от 6-та рамкова програма на ЕС.
Панелът на EFSA по здраве на растенията публикува становището си, в което се съгласява със заключението на RAPRA, че има риск от по-нататъшно навлизане и установяване на P.ramorum в ЕС и подкрепя предложените опции за намаляване на риска.
След разглеждане на коментарите от страните членки и информацията, налична след публикуването на отчета на RAPRA, обаче, Панелът на EFSA от независими учени отива и по-далеч. Той заключава, че скорошните взривове, които са засегнали по оценка около 1900 хектара японска лиственица или 500000 дървета само в Англия и Уелс, представляват основна промяна в епидемиологията на P.ramorum и свързаните с това оценка на риска и управленски въпроси. Той предлага допълнителни опции за намаляване на вероятността от по-нататъшно разпространение.
Становището на EFSA изтъква, че има големи региони в Европа, които имат климат, подходящ за разпространението на P.ramorum и където има податливи растения-гостоприемници. Има много популярни водове между потенциалните гостоприемници, като европейски бук (Fagus sylvatica), рододендрон, камелия и калина.
Взривът на P.ramorum по японската лиственица в Обединеното кралство и Ирландия повишава вероятността за заплаха за европейската лиственица в целия ЕС.
Освен това има увеличаващи се доказателства, че някои форми на P. ramorum са по-агресивни от другите. Позволяването на нови, потенциално по-вирулентни поколения да проникнат в ЕС може да доведе до по-широкото установяване на P.ramorum в региона.
P.ramorum не е посочен като вреден организъм в ЕС, но през 2002 г. Комисията прие мерки за бързо действие за предотвратяване на проникването и разпространението му. Ще се вземе решение дали са необходими постоянни мерки – и, ако е така, какъв вид мерки – въз основа на изследването на RAPRA и последващото становище на EFSA.
Мерките за спешен случай, основани на специфични изисквания за внос, сертификационната система “паспорт на растението” и фитосанитарните мерки на мястото на производството, изглежда имат частичен успех при елиминирането на P. ramorum от разсадници, въпреки, че няма сигурност доколко намаляването във взривовете е причинно свързано. Търговците с растения в много страни членки все още отчитат наличие на патогена в наличностите.
Експертите на EFSA изразяват и резервираност по отношение на ефективността на тримесечния карантинен период, следващ мерките за изкореняване, при несигурността колко дълго P.ramorum може да остава неактивен.
Мерките са нямали успех при намаляване на наличието на болестта извън разсадниците, казва Панелът. Както и при последните големи взривове сред японската лиственица в Обединеното кралство и Ирландия, P.ramorum е бил намерен върху много видове-гостоприемници в паркове, градини, горски региони в Холандия, Обединеното кралство, Белгия, Дания, Франция, Германия, Ирландия, Люксембург, Норвегия, Сърбия, Словения, Испания и Швейцария.
Контролирането на разпространението на болестта извън разсадниците е значително предизвикателство за управляващите риска. Мащабна сея се провежда в засегнатите плантации с японска лиственица в Обединеното кралство и Ирландия. Обаче, Rhododendron ponticum, най-широко разпространения вид-гостоприемник в Обединеното кралство, прораства от пъна и изисква премахване на корените и клоните. Предишните опити да бъде премахнат от горските масиви в Британия са били неуспешни.
Панелът на EFSA предлага управлението да се съсредоточи върху опазването на дърветата, които експертите считат за заслужаващи да бъдат запазени, чрез прочистване на околните области от здрави дървета, принадлежащи към видовете-гостоприемници.
Експертите подчертават и продължаващите несигурности, заобикалящи P.ramorum като: липса на данни, свързани с произхода на патогена; ефикасността на методите за откриване; мащаба на разновидностите на гостоприемниците; и вирулентността на потомството на патогена.
В Съединените щати P.ramorum е причинил значителна смъртност сред няколко вида дъб, но в европейския контекст терминът “внезапна смърт по дъбовете” е неточен, тъй като, въпреки че болестта засяга дървета като японската лиственица и градински растения като рододендрон, калина и камелия, понастоящем има малко доказателства, че засяга европейските видове дъб.
Оценката е, че 1900 хектара от плантации с японска лиственица показват симптоми на P.ramorum в Англия и Уелс (Brasier and Webber 2010). Областта, покрита с японска лиственица в Англия и Уелс е около 60000 хектара.