17-03-2015
Резюме
Фуранът, образуван по време на топлинната обработка на храната и допринасящ за сетивните свойства на продукта е доказан, чрез опити с животни, канцероген. За да се мониторира наличието на фуран в храна, Препоръка на Комисията 2007/196/EC изисква от страните членки да събират данни за топлинно обработени продавани хранителни продукти, особено през 2007 и 2008 и след това по рутинен начин, за да може да се направи по-добра оценка на хранителната експозиция. Първият доклад за резултатите от мониторинга е публикуван през 2009 (EFSA, 2009). Настоящият доклад включва всички данни за пробовземане и анализи между 2004 и 2009.
В отговор на искането на Комисията, общо 18 страни членки са подали до сега на Европейския орган по безопасност на храните (EFSA) аналитични резултати за съдържанието на фуран в храни. Общо 4186 пълни резултати бяха съобщени за храни, анализирани през периода 2004-2009 г. Данните бяха сортирани в 21 различни категории храни (5 категории кафе и 16 категории, различни от кафе) в съответствие с по-рано публикувани в литературата резултати. В настоящия доклад две основни категории от тези 21 бяха разделени на подкатегории. Категорията „бебешки храни” беше разделена на 6 групи според комбинацията на съставките, а категория „други” беше разделена на по-хомогенни подгрупи за извличане на още информация.
Петте „кафе” категории показаха най-високото съдържание на фуран в сравнение с другите групи храни, със средни стойности, равни на 104 µg/kg за „кафе, готово за пиене”, 602 µg/kg за „нес кафе”, 1807 µg/kg за „печено мляно кафе”, 1855 µg/kg за „неспецифицирано кафе” и 3611 за „печено кафе на зърна”. Максималната стойност беше намерена за „печено мляно кафе” – 6900 µg/kg. В категориите, различни от кафе, средните стойности варираха от 3.2 µg/kg за „бебешки млека” и 40 µg/kg за някои категории „бебешки храни”. Най-високите максимални концентрации в категориите, различни от кафе, бяха намерени в „бебешка храна” - 224 µg/kg и „супи” - 225 µg/kg.
Само 8% от резултатите бяха отчетени като проби, анализирани така, както се консумират. В случая с кафето резултатите за фуран са сравнени между пробите, анализирани за сурово кафе и тези, анализирани от напитката от кафе. Във всички подкатегории на кафето горната граница на съдържание на фуран беше по-ниска в напитката, отколкото в пробите от суровото кафе. Очевидно има ефект на разреждането при приготвянето на кафето, но има малко представени подробности за рецептите на приготвяне и никаква информация за вида на приготвянето.
Бебешките храни в бурканчета и бебешките млека са от особен интерес, тъй като могат да формират единствената диета на много кърмачета и в такива търговски продукти е намиран фуран. В настоящото проучване средното съдържание на фуран в бебешки млека беше 3.2 µg/kg. Средното съдържание на фуран в различните категории бебешки храни варираше от 5 µg/kg за бебешка храна, съдържаща само плодове до 40 µg/kg за бебешка храна, съдържаща или месо и зеленчуци, или само зеленчуци.
Максимални нива, надвишаващи ниво от 100 µg/kg бяха намерени в зърнени продукти, като оризови пуканки, в рибни продукти като скумрии и сардини в доматен сос, в месни продукти като консервирана патица с леща или заек със сушени сини сливи, в супи като доматена супа и месен сос. Преработените храни на млечна основа показаха по-ниско средно съдържание на фуран (6 µg/kg), но, интересно е, че максимално съдържание на фуран от 80 µg/kg беше намерено в подсладено кондензирано мляко. Може да се заключи, че фуранът присъства в разнообразни топлинно обработени продавани храни за възрастни и бебета.
Бъдещото тестване за фуран от страна на страните членки следва, за предпочитане, да се насочи към хранителни продукти, за които има ограничени резултати и да обхване, ако е възможно, пробата, анализирана при покупката и същата проба, анализирана при консумацията, показвайки точния метод за приготвянето на храната.
Публикувано: 30 July 2010
Последна актуализация: 2 August 2010
