СТАНОВИЩЕ НА EFSA
Европейски орган по безопасност на храните (EFSA), Парма, Италия
Резюме
Европейският орган по безопасност на храните (EFSA) получи през май 2010 г. искане от Европейската комисия за актуализиране на състоянието на развитието на възможни научни разработки по клониране на животни, развъждани във ферми за целите на хранителната промишленост и разглеждане на съществуващите данни от изследователските центрове в Европа за здравето и благополучито на клонингите по време на живота им до използване в производството и по време на цялата продължителност на живота им.
Настоящото становище следва становището на EFSA от 2009 и научното му становище от 2008 г. и се основава на обзор на идентифицирани рецензирани научни публикации до 1 юли 2010 г., информация, предоставена на EFSA след покана за представяне на данни, обсъждания с експерти в областта на клониране на животни и рецензиране от външни експерти. Фокусът на становището беше да се оцени информацията, свързана с безопасността на храните, здравето и благополучието на клонираните животни и тяхното потомство.
Научното становище на EFSA (2008) заключи, че епигенетичната дисрегулация се счита за най-голям източник на неблагоприятни ефекти, който може да засегне клонингите и да доведе до анормално развитие. Здравето и благополучието на значителна част от клонингите главно в младия период за говедата и перинаталния период за прасетата, са неблагоприятно повлияни, често тежко и с фатален изход. Използването на клониране чрез трансфер на ядра от соматични клетки (SCNT) при говеда и прасета произведе здрави клонинги и здраво поколение, подобни на конвенционалните животни въз основа на параметри като физиологични характеристики, поведение и клиничен статус. По отношение на безопасността на храните, няма индикация, че има разлики между месото и млякото на клонингите и потомството им, в сравнение с конвенционално отглежданите животни. Становището на EFSA (2009) потвърди, че заключенията и препоръките на научното становище на EFSA (2008) са все още валидни.
Въз основа на литературните данни и информацията, предоставена в рамките на настоящото становище, се заключава, че все още има ограничена информация за други видове, освен говеда и прасета, която може да позволи оценка на безопасността на храната и аспекти на здравето и благополучието на животните.
Информацията, публикувана в продължение на няколко години, показва, показва, че ефективността на клонирането при говедата (обикновено около 10 %) и прасета (понастоящем около 6 %) е по-ниска отколкото при естествено развъждане (процент на телета 40-55 %) както и при изкуственото оплождане. Все пак, в сравнение с in vitro произведени ембриони и трансфер на ембрионите в прасета, клонирането има подобна ефективност (~ 6 %).
In vitro технологиите за оплождане могат да произведат здрави животни с използване на подобни in vitro стъпки (например съзряване, култивиране) на тези, използвани при клонирането, но с по-голяма ефективност, по-специално при говеда. Това подсказва, че препрограмирането на ядрата на соматичните донорни клетки (епигенетична дисрегулация) е основен фактор, влияещ върху ефективността на клонирането. Ако степента на успеха на епигенетичното препрограмиране се подобри, очаква се, че патологиите и смъртността, наблюдавани в част от клонингите, ще намалеят (EFSA 2009).
Няма налична информация след становището на EFSA (2009) и научното становище на EFSA (2008), която би довела в този момент до преразглеждане на заключенията и препоръките, свързани с безопасността на храните, аспектите на здравето и благополучието на клонингите, представени в горните становища.
Ключови думи
Трансфер на ядра от соматични клетки, ефективност, безопасност, говеда, прасета