Част B: Анализ на факторите, свързани със замърсяване със Salmonella на заклани бройлери
Европейски орган по безопасност на храните (EFSA), Парма, Италия
Резюме
През 2008 г. беше проведено основно проучване в целия ЕС на Campylobacter в партиди бройлери и на Campylobacter и Salmonella в заклани пилета. В частта за Salmonella бяха изследвани общо 10035 партиди бройлери, набрани от 561 кланици в 26 страни членки на ЕС, плюс Норвегия и Швейцария. От всяка случайно избрана партида беше взет един труп след замразяване и беше изследвана кожата от шийката и гърдите за наличие на Salmonella и Campylobacter. Резултатите от анализа на разпространението на Salmonella вече са публикувани от Европейския орган по безопасност на храните на 17 март 2010 в Част А на отчета. Част В на отчета по проучването на Campylobacter беше публикуван от Европейския орган по безопасност на храните на 5 август 2010. Настоящата Част В на отчета по проучването на Salmonella дава резултатите от анализите на връзките факторите на ниво партида или кланица и замърсяването със Salmonella на закланите пилета. Изследваното разпространение е наблюдаваната превалентност, означавайки, че оценките на превалентността не отчитат неточностите в характеристиките на теста.
Мултивариационният регресионен анализ показа, че рискът от трупове, замърсени със Salmonella се увеличава с увеличаването на капацитета на кланицата и с обработката на труповете по-късно през деня. Рисковете от замърсяване със Salmonella варира значително в различните страни и различните кланици в дадена страна, даже при отчитане на други свързани фактори. Резултатите показват, че за група страни с по-ниско разпространение на Salmonella, има други фактори, свързани със замърсяването със Salmonella на закланите бройлери. По-специално, за групата страни с честота под средната за ЕС4, единственият фактор, показващ връзка със замърсени със Salmonella трупове е видът охлаждане, тъй като рискът за замърсяване със Salmonella на закланите бройлери е по-нисък при използване на метода на смесено охлаждане. Този фактор не беше значим в анализа, основан на цялото множество данни, нито в анализа на подмножеството на група страни с превалентност над средната за ЕС. За тази последна група страни свързаните фактори бяха в съответствие с резултатите, основаващи се на цялостното множество данни на ниво ЕС.
Факторите, включени в анализа, но не значимо свързани със замърсяването със Salmonella на закланите бройлери бяха вид производство на ятото, прореждането на ятата, възрастта на бройлерите, тримесечие на пробовземане през годината, метод на охлаждане на труповете и резултатите от замърсяване с Campylobacter на закланите бройлери. За някои от тестваните фактори силата на анализите беше малка, поради малък брой проби в някои специфични категории. Освен това, анализите показаха, че 46% от необяснимата вариация в резултатите за замърсяване със Salmonella могат да бъдат отдадени на специфични за кланицата фактори, за които по време на проучването не са събрани данни.
Разпространението на серовара Salmonella варира сред страните членки, много от тях имат различно поведение на разпространението, като нито един серовар не преобладава във всички страни в проучването. Най-често отчитаните серовари бяха S. Infantis, S. Enteritidis и S. Typhimurium.Въпреки че повечето S. Infantis изолати бяха концентрирани в една страна, той е най-разпространеният серовар, отчетен от 15 страни. Това показва, че наличието на S. Infantis не е локално явление. S. Enteritidis присъства в 14 страни и доминантен серовар в пет страни, потвърждавайки ролята му като най-важен серовар, откриван в бройлери в Европа. S. Typhimurium е по-рядко отчитан в сравнение с S. Kentucky, но е по-разпространен в Европа. S. Agona и S. Mbandaka са също широко разпространени, въпреки че са с по-ниска честота. Разпределението на сероварите в закланите бройлери има тенденция да бъде постоянно и в същите пропорции, както и разпределението, наблюдавано в основното проучване на ятата бройлери, въпреки че последното беше проведено две години по-рано. Това подсказва, че много серовари са се установили добре в производството на бройлери. Дескриптивният анализ на разпределението на серовара също подкрепя твърдението, че месото от бройлери допринася за заразяването на хора със Salmonella.
Въз основа на превалентността на замърсени със Salmonella заклани бройлери, беше извършена симулация за изследване на специфичната за страните членки вероятност за съответствие с хигиенните критерии за обработка за Salmonella в пилешко месо според Регламент (EC) No 2073/2005. Резултатът от тази симулация беше доста несигурен за около една трета от страните членки. От останалата група страни, пет страни членки, Норвегия и Швейцария отговарят на микробиологичните хигиенни критерии за обработване за Salmonella в птиче месо.
Препоръчва се страните членки да имат пред вид факторите, свързани със замърсяване със Salmonella на заклани бройлери на ниво ЕС, идентифицирани в това проучване, когато проектират и внедряват национални програми за контрол на Salmonella за месо от бройлери. Страните членки са специално насърчавани да верифицират собствения контрол на операторите от хранителния бизнес за Salmonella в кланиците си, за да предотвратят последващо замърсяване на закланите пилета и да подобрят опазването на общественото здраве. Препоръчват се по-нататъшни национални проучвания за по-точно идентифициране на факторите, създаващи риск за замърсяване на закланите бройлери със Salmonella в страната, вземайки пред вид разпространението на Salmonella на национално ниво и характеристиките на националната продукция на бройлери, включително процедурите в птицекланиците.