Бисфенол А (BPA) е химическо съединение, което се използва главно в комбинация с други химикали при производството на пластмаси и смоли.В продължение на много години се употребява за произвеждане на поликарбонат, вид прозрачна твърда пластмаса, която намира приложение в производството на съдове за храни, такива като обменни бутилки за напитки, шишета за бебета, посуда (чинии и чаши) и съдове за съхранение.Остатъчен BPA се намира в епоксидни смоли, които се използват за опаковка на храни и покритие на съдове и кутии за храни и напитки.
BPA е разрешен за използване в материали, предназначени за контакт с храни в ЕС с Директива на Комисията на Европа 2002/72/ЕС от 6 август 2002 (Commission Directive 2002/72/EC of 6 August 2002 ), отнасяща се до пластмаси и артикули, предназначени за контакт с храни. Разрешен е за използване и в други страни, например САЩ и Япония.
Роля и текуща дейност на Европейския орган по безопасност на храните (EFSA)
В оценката си за риска от Бисфенол А, публикувана през януари 2007, EFSA определи поносим дневен прием (TDI) от 0.05 mg/kg телесно тегло за това вещество. EFSA установи, че приемът на кърмачета и деца е доста по-малък от TDI. Въпреки това, становището не показва експлицитно дали съществуват релевантни разлики при изхвърлянето от тялото на Бисфенол А при деца и възрастни.
В научно становище, публикувано през юли 2008, EFSA дава заключение, че след експозиция на BPA човешкото тяло бързо преработва и елиминира веществото. Тези резултати потвърждават, че експозицията на BPA е много по-ниска от поносимия дневен прием от 0,05 mg/kg телесно тегло, определен преди това от EFSA. Новородените по подобен начин изхвърлят BPA при нива, значително надвишаващи TDI. EFSA взе пред вид и предишна, и най-нова информация и налични данни.
Често задавани въпроси
Как може BPA да попадне в храната ни?
Малки количества BPA могат да мигрират от покритията от поликарбонатни пластмаси или епоксидни смоли в храните и напитките. BPA може да мигрира в храната и ако пластмасовото или смолисто покритие е увредено или нарушено.
Защо има такава загриженост за BPA?
BPA е един от многото химикали, които могат да имат потенциал да взаимодействат с хормоналните системи в тялото (така наречените “ендокринни разрушители”). Известно е от 30-те години на миналия век, че BPA може да имитира женския полов хормон естроген. Въздействието върху фертилитета и възпроизводството, и върху ендокринната (хормоналната) система са били предмет на много научни дебати, свързани с въздействието на ниски дози BPA при гризачи.
Защо Европейският орган по безопасност на храните прави нов преглед на BPA през 2006?
След последния преглед на Научния комитет по храните към Комисията на Европа през 2002 г. са публикувани около 200 научни статии за BPA, така че беше необходимо да се направи нов преглед, включващ новите изследвания. Прегледът беше направен от Научния панел по добавки към храни, ароматизатори, помощни средства при преработката и материали в контакт с храни на Европейския орган по безопасност на храните (AFC). Следващи изследвания, включително изследване на две поколения мишки през 2006 г. дадоха на експертите на EFSA допълнителни данни, отсъстващи в миналото. Панелът преоцени становището от 2002 г., въз основа на повече данни за значимите разлики между хора и гризачи, както и по-силни научни резултати, които намалиха несигурностите за нивото на риска, които бяха взети пред вид през 2002 г.
Какви са заключенията на Панела през 2006 г.?
В научното си становище за Бисфенол А (scientific opinion on bisphenol A ) AFC Панелът заключи, че сега е по-подходящо да се определи пълен, а не временен TDI, след задълбочения преглед на всички налични данни. Хранителната експозиция на хората на BPA, включително тази на кърмачета и деца, е доста по-малка от новия TDI.
Има ли специално безпокойство по отношение на кърмачета и деца?
В оценката си от 2006 г. AFC Панелът на EFSA отдели специално внимание на кърмачетата и децата, тъй като те принадлежат към групите с най-високапотенциална хранителна експозицияна BPA спрямо телесното си тегло. Оценките на Панела за прием се основаваха на консервативни (“най-лош случай”) оценявания. Потенциалният прием на кърмачета и деца беше оценен като много по-малък от TDI. През април 2008 г. Националната токсикологична програма на САЩ (NTP) даде проектозаключение за известна загриженост за неврални и поведенчески въздействия във фетуси, кърмачета и деца при текущи нива на експозиция. Освен това, доклади от “Health Canada”и“Environment Canada” повдигнаха въпроси за възможно вредно въздействие върху новородени и кърмачета и по-специално за елиминирането на веществото от телата на новородени и кърмачета. Канада започна 60-дневен период на публично обсъждане на 19 април по темата дали трябва да се забрани вноса, продажбата и рекламирането на бебешки шишета, съдържащи Бисфенол А.
Какво прави EFSA, за да отчете тези нови съображения?
Комисията на Европа помоли EFSA да оцени разликите между кърмачета и възрастни при елиминирането на Бисфенол А от тялото, имайки пред вид най-новата информация и данни. EFSA очаква, че ще може да даде отговор до юли 2008г.
Колко може да се консумира без вреда?
Едно тримесечно бебе, тежащо около 6 kg, хранено с шише, ще трябва да изконсумира повече от четири пъти броя шишета бебешко мляко, които обичайно поема, за да достигне TDI.
Какво е поносим дневен прием (TDI)?
TDI е оценка на количеството вещество, изразено на база телесно тегло, което може да бъде приемано ежедневно през целия живот без оценим риск.
Защо временният TDIбеше заменен с пълен TDI?
Временен TDI се определя, когато има несигурности в данните, които могат да бъдат разрешени от по-нататъшни изследвания в близкото бъдеще. В случая с BPA, научният комитет по храните (SCF) определи през 2002 г. временен TDI in 2002, прилагайки допълнителен коефициент на несигурност 5 пъти по-висок от нормалния стократен коефициент, който се използва обикновено. Това беше направено поради липсата на пълни данни тогава по отношение на изследванията на възпроизводството и развитието. След получаване на резултатите от новото изследване на две поколения мишки през октомври 2006 г., заедно с други изследвания, публикувани през последните 4 години, информационната празнота беше запълнена и AFC Панелът имаше възможност да определи пълен TDI от 0.05 milligrams/kg телесно тегло използвайки обичайния стократен коефициент на несигурност.