През юни 2009 Европейската комисия поиска от EFSA бързо да оцени въздействието върху общественото здраве на повишаването на максималното ниво на общи афлатоксини от 4 μg/kg до 10 μg/kg, разрешено за дървесни ядки, с изключение на бадеми, лешници и пистачо (например бразилски орехи и кашу). Това би улеснило въвеждането в сила на максимални нива, по-специално по отношение на смеси от ядки.
Това искане беше предизвикано от дискусии със страните членки за съответствието на закона на ЕС за афлатоксините с решението на Кодекс Алиментариус за определяне на максимално ниво от 10 μg/kg.
Научният панел на EFSA по замърсители в хранителната верига (CONTAM) заключи, че общественото здраве ще бъде опасно повлияно от повишаването на нивата на общи афлатоксини от 4 μg/kg до 8 или 10 μg/kg за всички дървесни ядки. Все пак, Панелът повтори предишните си заключения по отношение на необходимостта от намаляване на броя на силно замърсени храни, достигащи до пазара.
За оценка на човешката експозиция в тези две оценки EFSA взе пред вид данните за честотата на случаите, подадени от 20 страни членки и трети страни през 2006, както и данни за консумация на храни, получени от GEMS/Food Consumption Clusters Diets на Световната здравна организация, въз основа на данни на Организацията по храни и земеделие (FAO). Кратките срокове, дадени за изпълняване на искането на Комисията, не дадоха възможност за подаване на допълнителна покана за повече информация, така че EFSA разчиташе на съществуващата информация за афлатоксини, събрана през 2006.
През юни 2009 EFSA също пусна покана за предложения за изследване на потенциалното увеличение на афлатоксин B1 в зърнени храни в ЕС в резултат на промените в климата. Проектът ще събере и анализира данни за афлатоксин B1, за да се създадат прогностични модели, да се определят сценарии и да се създадат карти, очертаващи потенциално бъдещо контаминиране на зърнените култури.
Афлатоксините са генотоксични и канцерогенни. Те могат да се срещнат в храни и фуражи в резултат на заразяване с гъбички от плесени, главно чрез Aspergillus flavus и A. parasiticus в топли, влажни условия. Те най-вече контаминират дървесните ядки (например бадеми, лешници, пистачо, бразилски орехи, кашу, орехи, пекан), ядки, растящи в земята (например фъстъци), смокини и други сушени плодове, подправки, сурово екстрахирани растителни масла, какаови зърна и царевица.