17-03-2015


Становище на Панела по замърсителите в хранителната верига

(Въпрос No EFSA-Q-2009-00675)

Прието по писмена процедура на 16 юни 2009

Резюме

Афлатоксините се срещат в храни и фуражи в следствие на гъбично замърсяване от плесени, главно Aspergillus flavus и A. parasiticus в топли и влажни условия. Те най-вече замърсяват дървесни ядки (например бадеми, лешници, пистачо, бразилски орехи, кашу, орехи, пекан), фъстъци, смокини и други сушени плодове, подправки, нерафинирани растителни масла, какаови зърна и царевица. Афлатоксините са генотоксични и канцерогенни и през 1998 г. ЕС въведе максимални нива за някои хранителни продукти, въз основа на принципа “толкова нисък, колкото е разумно възможно“ (ALARA).

Научният панел по замърсителите в хранителната верига (CONTAM) на EFSA прие становище по отношение на повишения здравен риск за потребителите от възможно повишаване на съществуващите нива на афлатоксини в бадеми, лешници и пистачо и продукти от тях през януари 2007. Тази оценка на риска беше поискана от Европейската комисия след дискусии в комитета на Кодекс за добавки към храни и замърсители (CCFAC), където беше предложено определяне на по-високи нива от 4 µg/kg, настоящото европейско максимално ниво за афлатоксини в бадеми, лешници и пистачо. Панелът CONTAM заключи в оценката си, че променянето на максималните нива за общи афлатоксини от 4 на 8 или 10 µg/kg в бадеми, лешници и пистачо би имало малко влияние върху оценките на хранителната експозиция, риска от рак и изчислената граница на експозиция.

Наскоро Европейската комисия поиска от EFSA да поработи още върху потенциалните вредни ефекти за общественото здраве от повишаването на нивото на общи афлатоксини от 4 µg/kg на 10 µg/kg за дървесни ядки, с изключение на бадеми, лешници и пистачо. Това искане беше породено от дискусиите със страните членки по изравняването на Европейското законодателство за афлатоксини с решението на Кодекса (10 µg/kg общи афлатоксини за готови за консумация бадеми, лешници и пистачо). Управляващите риска отбелязаха, че това би подпомогнало въвеждането на максималните нива, особено за смеси от ядки.

За настоящото становище Панелът CONTAM взе пред вид почти 35000 резултата за наличие на афлатоксини в различни хранителни стойности, включително дървесни ядки, с изключение на бедеми, лешници и пистачо, подадени от 20 страни членки за оценката на риска през 2006. Късият срок, даден от Комисията за това становище не позволи на EFSA да поиска допълнителна информация, така че той разчиташе на съществуващата информация за афлатоксин в храни, събрана през 2006 г.

CONTAM Панелът не разполагаше с надеждни данни за дървесни ядки без бадеми, лешници и пистачо от страните членки и затова информацията от Световната система за мониторинг на околната среда – програма за мониторинг и оценка на замърсяването на храните (GEMS/Food Consumption) база данни за клъстерни диети на Организацията по земеделие и прехрана (FAO) и на Световната здравна организация (WHO) беше използвана за оценка на хранителната експозиция на афлатоксини в дървесни ядки (FAO/WHO, 2006).

Предишните оценки показваха, че повишаването на максималните нива на общи афлатоксини в бадеми, лешници и пистачо от 4 до 8 или 10 µg/kg ще даде резултат в покачването на средната обща хранителна експозиция в региона от 1 %. При преглеждането на потенциалното увеличение на общия афлатоксин в други дървесни ядки от 4 на 10 µg/kg беше отбелязано, че само около 0.5 % от тези ядки биха имали концентрации в този интервал с изключение на бразилските орехи с 2.4 %.

За трите клъстерни диети на GEMS/Food Consumption въздействието на такова увеличение би били дори по-малко, отколкото за трите вида ядки в първоначалното становище. Така че, предложеното повишаване на законодателно определеното максимално ниво се очаква да повиши общата хранителна експозиция с по-малко от 2% за по-голямата част от съответната популация. Освен това, ако както се очаква, дървесните ядки, които надвишават максималните нива на афлатоксин се консумират случайно, дългосрочната средна хранителна експозиция на афлатоксин ще бъде по-висока, но на свой ред влиянието на повишаването на максималните нива за трите вида ядки за всички дървесни ядки от 4 на 10 µg/kg ще бъде по-малко.

Въз основа на информацията, налична през 2007 г. Панелът CONTAM даде заключение, че общественото здраве няма да бъде повлияно неблагоприятно от повишаването на нивата за общи афлатоксини от 4 µg/kg на 10 µg/kg за всички дървесни ядки. Панелът CONTAM все пак поднови предишното си заключение, че експозицията на афлатоксини от всички източници трябва да бъде толкова ниско, колкото е разумно постижимо, тъй като афлатоксините са генотоксични и канцерогенни и трябва да се даде приоритет на намаляване на броя на силно замърсените храни, достигащи до пазара, независимо от стоката.

Ключови думи: дървесни ядки, афлатоксини, консумация на ядки, оценка на експозицията, обществено здраве

 

Архив