ДЪЛГОСРОЧНО ПРОУЧВАНЕ НА ПРОБЛЕМИТЕ, КОИТО МОГАТ ДА ВЪЗНИКНАТ С БЕЗОПАСНОСТТА НА ХРАНИТЕ И ИЗХРАНВАНЕТО НА НАСЕЛЕНИЕТО В ЕС ДО 2050 Г. АНАЛИЗ НА КОНСОРЦИУМ ЗА ОЦЕНКА НА ПРОБЛЕМИ СВЪРЗАНИ С ХРАНИТЕЛ

Проф. Бойко Ликов

Това проучване е възложено от ГД САНКО на Европейската комисия. Целта е да се проучат възможни критични промени в света влияещи върху законовата рамка за контрол на безопасността на храните и изхранването на населението до 2050 г. Целта е да се насочат научните изследвания за решаване на глобални проблеми и съответно провеждане на адекватна политика. Проучването е направено въз основа на дискусиите проведени от експерти и заинтересовани лица от май до декември 2013 г. Извършено е детайлно проучване на литературните източници свързани с този проблем. Създадени са подробни сценарии на възможните фактори, които могат да влияят отрицателно върху безопасността на храните и изхранването на населението.

Проучените фактори (drivers), тенденции и несигурности в предвижванията са представени в 10 групи както следва:

1. Глобална икономика и търговия. Tози фактор включва следните подфактори:Т Глобализация в търговията на храни и фуражи; нарастващ брой на страните участващи в споразумението за свободна търговия; глобално икономическо развитие; непредвидимо нарастване или намаляване цените на храните; нарастващ натиск върху обществените финансови средства от нуждите за здравеопазване и пенсии. Във връзка с този фактор е възможен следният сценарий: Бързо нарастване на търговията с храни и фуражи в глобален мащаб успоредно с развитието на индустриален земеделски сектор. Това предизвикателство изисква осигуряване на достатъчно храни и гарантиране на тяхната безопасност до 2050 година. В близките 10-20 г. СТО предвижда премахване на земеделските субсидии и тарифи в световен мащаб. Независимо от всичко генно модифицирани суровини, от които се произвеждат

храни ще заемат все по-голям дял от земеделското производство. Неизбежно е засаждането на устойчиви на засушаване култури, от които се получават високи добиви. ЕС няма да може да ограничи производството на генно модифицирани храни. Земеделското производство в държавите членки ще става все по-специализирано и концентрирано, за да може да устои на световния конкурентен натиск. Същевременно ще има и малки производители, които са от значение за местните пазари и те ще се насочат предимно към биохрани и храни със здравни претенции. Има опасност от нестабилно производство на храни във връзка със условията на свободния пазар. Това може да доведе до експортни ограничения и режими. Ще се увеличава делът на готовите за консумация опаковани храни. Ще се повишава степента на неосведоменост на консуматорите в Европа, поради множеството съставки в готовите храни, за които няма информация от къде произхождат. Възможно е генномодифицираните храни да имат голям дял на пазара. При тези условия основното предизвикателство на така описаният фактор е необходимостта от осигуряване на безопасност на храните в глобалните и комплексни хранителни вериги до 2050 г.

2. Глобално сътрудничество и повишени изисквания към определени стандарти за живот. Подфактори: засилване на сътрудничеството в създаването на стандарти за безопасност на храните; засилване на сътрудничеството в международен мащаб; разпространение на информация и системи за ранно предупреждение; засилване значението на производствени/фирмени стандарти за безопасност на храните; засилване доверието в многостранните структури и предизвикателствата на многополюсния свят. Сценарий:. Нарушаване на глобалното сътрудничество в един многополюсен свят. Този сценарий включва разнопосочност в политиките за международно сътрудничество и безопасност на храните в глобален мащаб, неработещи системи за ранно предупреждение и недоверие на консуматорите в контролните органи. Основното предизвикателство на този сценарий е осигуряване на храни и тяхната безопасност в условията на фрагментирани и географски разпръснати хранителни вериги. Провалът на преговорите между ЕС и САЩ за свободна търговия и липсата на споразумение за газовите емисии са примери за подобни неблагоприятни тенденции. Това е повод за непрекъснато нарастващо недоверие в световните институции и фокусиране на политиките на правителствата към национални и регионални интереси. Друг проблем е липсата на споразумение за използването на енергийните ресурси. По тази причина започна да се говори за многополюсен свят и се предвиждат сериозни затруднения в подписването на дългосрочни споразумения за международно сътрудничество, включително и областта на безопасността на храните и здравето на животните.

Възможни са напрежения между отделни страни и регионални конфликти. Създават се различни стандарти за храни, включително и за тяхната безопасност. Световната икономика се развива много бавно. Хранителните вериги се фрагментират предимно в регионален и национален мащаб. В резултат на тези неблагоприятни тенденции може да се намали разнообразието на храни внасяни в ЕС. От своя страна ЕС развива политика за увеличаване производството на цитрусови плодове. Разходите за храна се увеличават, но все пак сериозни проблеми с изхранването няма. Тези неблагоприятни тенденции все пак имат и положителен ефект върху ЕС. Най-важното е съществуването на общ пазар, който изглажда някои сериозни проблеми на световната икономика влияещи на Общността. На второ място ЕС взема мерки за създаване на стабилност в производството на храни и осигуряване на тяхната безопасност. Възможно е провеждане на политики за прилагането на национални мерки за опазване здравето на животните, които се различават от общоприетите в OIE и ЕС. Предизвикателството на този фактор е осигуряване на достатъчно храни и тяхната безопасност в условията на фрагментирани и географски разпръснати хранителни вериги.

3. Управление на Европейския съюз. Подфактори: продължаване разширяването на ЕС и пазарната интеграция; продължаване на реформите в общата селскостопанска политика; продължаване консолидацията в законодателството в областта на храненето и безопасността на храните; преодоляване на проблемите свързани с прилагането на това законодателство; засилване значението на комуникациите свързани с храненето и безопасността на храните. Сценарий: Режим на строги икономии и преминаване към контрол на безопасността на храните от частния сектор. Възможни са сериозни проблеми с икономиките на някои от държавите членки и намаляване на служителите в държавните служби, включително и на тези по безопасност на храните. Сценарият включва проблемите свързани с официални контрол на храните в условия на бюджетни ограничения.

4. Демографска и социална зависимост. Подфактори: нарастване населението на Земята; нарастване на възрастта, и свързаната с нея склонност към хронични заболявания; засилване на миграционните потоци; засилване на неравенството между хората. Сценарий: Високо ниво на социално неравенство в ЕС, успоредно с използването на различни диети и начин на живот. Специфичните уязвими групи от населението са засегнати от недохранване, докато при други има прехранване/затлъстяване. Сценарият анализира проблемите с безопасността на храните консумирани от уязвимите групи и тези свързани с различния начин на живот на други немалки части от населението.

5. Начин на мислене и поведение на консуматорите. Подфактори: нарастване глобалната консумация на месо; разнообразяване и поляризация на различни диетични режими и начин на живот; увеличаване на броят на хората с наднормено тегло; повишаване взискателността на хората по отношение на храните; засилване загрижеността на хората за рисковете по отношение на храните; намаляване на доверието на консуматорите в институциите на ЕС. Сценарий: Значителни промени в предпочитанията на консуматорите към биохрани и животински продукти добивани от животни отглеждани по хуманен начин. При тези условия контролът на храните трябва да се адаптира към новите изисквания.