Добавките към храни са вещества, нарочно добавяни към хранителни продукти за изпълнение на някои технологични функции, например за оцветяване, подслаждане или за подпомагане на трайността на храните. Всички добавки към храни се идентифицират с Е номер. Добавките към храни обикновено се включват в списъка със съставките на храните, в които се използват. Някои от добавките, които можете да срещнете на етикетите на храните са антиоксиданти (предотвратяват развалянето, предизвикано от оксидирането), оцветители, емулганти, стабилизатори, желиращи вещества и уплътнители, консерванти и подсладители. Когато добавките към храни се използват в Европа, етикетите на продуктите трябва да идентифицират и функцията на добавката в готовата храна (например оцветител, консервант и др.), и специфичното използвано вещество чрез упоменаване на съответния Е номер (например Е415) и името му.
Европейска рамка
Според Европейското законодателство (виж European legislation), добавките трябва да бъдат експлицитно разрешени на Европейско ниво, преди да бъдат използвани в храни. Преди разрешаването им, те трябва да преминат през оценка на безопасността за използването им по предназначение. Законодателството се състои от Рамкова Директива (Директива на Съвета 89/107/EEC), обхващаща добавките чрез една обща и три специфични Директиви за трите категории добавки – оцветители, подсладители и други добавки към храни – които изброяват разрешените добавки и условията за използването им. Всички използвани добавки трябва и да отговарят на одобрени критерии за чистота, които са определени в други три Директиви (за повече информация посетете адресите, указани по-долу).
В законодателството на ЕС добавките към храни се определят като „всяко вещество, което само по себе си не се консумира като храна и нормално не се използва като характерна съставка на храна, с или без хранителна стойност, с умишленото добавяне на което към храните с цел постигане на технологични резултати или неговите производни продукти, то става пряко или непряко съставка на такива храни”.
През декември 2008 беше одобрен нов регулаторен пакет по подобрители на храни, който ще замени настоящото законодателство. Пакетът включва Регламенти за добавки към храни (1333/2008), хранителни ензими (1332/2008) и ароматизанти и хранителни съставки с ароматизиращи свойства (1334/2008), както и допълнителен четвърти Регламент, определящ обща процедура за разрешаване (1331/2008). Регламентът за добавки към храни (1333/2008) обединява разпоредбите за добавките, които сега са покрити от различни Директиви и ще влезе в сила през януари 2010. Регламентът за общата процедура за разрешаване на добавки, ароматизанти и ензими ще влезе в сила през декември 2010. Регламентът изисква тези вещества да преминат през оценка на безопасността от EFSA преди да бъдат разрешени за използване в ЕС.
В съответствие с новото законодателство, добавките към храни, разрешени преди януари 2009, следва да бъдат подложени на нова оценка от EFSA до декември 2020 г.
Обединеният експертен комитет по добавки към храни (JECFA), Организацията по храни и земеделие на Организацията на обединените нации (FAO) и Световната здравна организация (WHO) от 1956 г. активно работят по оценката на добавки към храни, замърсители и остатъци от ветеринарни лекарства в храни. Резюме на тези оценки е публикувано он-лайн.
Ролята на EFSA
EFSA има три главни дейности в областта на добавки към храни:
• Извършване на оценка на безопасността на нови добавки към храни преди разрешаването им за използване в ЕС.
• Отговаряне на ad-hoc искания от Европейската комисия за преразглеждане на някои добавки към храни в светлината на нова научна информация и/или променящи се условия.
• Провеждане на систематично преоценяване на всички разрешени добавки към храни в ЕС.
Тази дейност се извършва от Панела по добавки към храни и източници на нутриенти, добавяни към храни (виж адрес Panel on food additives and nutrient sources added to food )(ANS). Оценките за безопасност на Панела включват преглед на всички налични релевантни научни изследвания и данни за токсичност, включително генотоксичност, както и човешка експозиция, от които Панелът вади заключения по отношение на безопасността на веществото. По-рано тази дейност беше възложена на Панела по добавки към храни, ароматизанти, помощни средства при преработката и материали за контакт с храни (виж на адрес Panel on food additives, flavourings, processing aids and materials in contact with food) (AFC).
Разрешаване на нови добавки към храни
При кандидатстване за разрешаване на нова добавка към храни, кандидатът подава официално заявление към Европейската комисия с документация за веществото, включваща научни данни за безопасността. Ако заявлението е прието, Комисията официално иска от EFSA да издаде становище за безопасността на веществото при всичките му предназначения.
За подготвянето на заявлението има подготвено ръководство (виж на адрес prepare an application). Това ръководство беше подготвено от предишния Научен комитет по храните (SCF) и беше провизорно въведен в сила (виж на адрес provisionally endorsed by the AFC) от AFC през юли 2003 г. При новото законодателство на ЕС за общата процедура за разрешаване на добавки, ароматизанти и ензими, Панелът ANS прие през юли 2009 г. становище, специфициращо вида на данните, които промишлеността трябва да подаде за оценка на безопасността на добавките към храни. Това становище определя общите изисквания за данните за заявленията. В Ръководството на SCF за подаване на заявления, което Панелът започна да разглежда през есента на 2009, са описани в подробности специфичните научни подходи. Новото ръководство се очаква да бъде завършено към средата на 2011 г.
След като EFSA приеме искане за становище, то се включва в Регистъра за искани становища (виж на адрес Register of requested opinions), където състоянието му може да бъде следено включително като дата на приемане и очаквано време за завършване и приемане.
Подсладители: аспартам и стевиол гликозиди
EFSA работи по оценка на безопасността на подсладители като аспартам и стевиол гликозиди.
EFSA по различни поводи разгледа безопасността на подсладителя аспартам. През 2009 Панелът ANS на EFSA заключи, че въз основа на наличните доказателства, включително изследването на Европейската фондация Рамацини, публикувано през 2007 г., няма показания за генотоксичен или канцерогеген потенциал на аспартама и няма причина за ревизиране на определения преди това Допустим дневен прием на аспартам от 40 mg/kg телесно тегло. По-ранно становище, след първото изследване на аспартама от Европейската фондация Рамацини, беше прието от предишния AFC панел през 2006.
• Тема A-Z: (виж на адрес Aspartame )
Панелът разглежда и стевиол гликозидите, подсладители, приготвяни от листа на стевия. Оценката на тяхната безопасност се очаква да бъде завършена през първото тримесечие на 2010 г.
Преоценка на разрешени добавки: оцветители
Като част от процеса на преоценяване на всички разрешени добавки към храни в ЕС, EFSA дава най-висок приоритет на оцветителите в съответствие с искането на Европейската комисия. Оцветителите бяха сред първите добавки, които трябваше да бъдат оценени според Европейското законодателство, като, след като бяха направени първите оценки, се появиха няколко нови изследвания.
EFSA преоценява всички оцветители за храни, които са разрешени за използване в ЕС на принципа случай-по-случай. Първият оцветител, който трябваше да бъде преоценен, беше Червено 2G (Red 2G) през юли 2007. Европейската комисия и страните членки съответно изтеглиха разрешенията за използване на този оцветител след съображенията, изразени от Панела AFC. През януари 2008 беше преоценен и ликопенът. Панелът AFC определи Допустим дневен прием (ADI) от 0.5 mg/kg телесно тегло от всички източници. Панелът, обаче изтъкна, че активни потребители на храни, съдържащи ликопен, такива като деца в предучилищна и училищна възраст, могат да надвишат този ADI.
През септември 2009 Панелът ANS даде научни съвети по отношение на шест хранителни оцветители. Той намали ADI в три случая (Хинолин жълто, Сънсет жълто и Понсо 4R). За тези оцветители Панелът констатира, че експозицията може да надвиши новите ADI за възрастни и деца. Панелът заключи и че не е необходимо да бъдат променяни съществуващите ADI за другите оценявани три оцветителя (татразин, азорубин/кармоизин и Алюра червено АС). Панелът изтъкна, че само някои деца, консумиращи големи количества храни и напитки, съдържащи азорубин/кармоизин и алюра червено АС, могат да надвишат ADI за тези оцветители.
Европейската комисия поиска от EFSA да приоритизира оценката на тези шест оцветители след проучване, публикувано от Университета в Саутхемптън през 2007 (McCann et al, 2007), показващо връзка между някои смеси от тези оцветители и консерванта натриев бензоат с хиперактивността у някои деца. През март 2008 Панелът AFC на EFSA приключи оценка на проучването, заключавайки, че находките не могат да бъдат използвани като основание за промяна на ADI за тези оцветители или натриев бензоат. Становищата, публикувани през ноември 2009, заключиха, че понастоящем наличните данни – включително изследването на McCann et al – не дават достатъчно обоснована причинна връзка между тези оцветители и възможни поведенчески ефекти.
Преоценката на всички оцветители за храни се очаква да бъде завършена към средата на 2011.
Безопасност на парабените (E214-219)
През септември 2004 EFSA издаде становище (виж на адрес opinion ) по безопасността на парабените, използвани като консерванти в храни (добавки E 214-219). Изтеглянето на ADI за един вид, пропил парабен, доведе до изключването на Е216 (пропил р-хидроксибензоат) и Е217 (натриев пропил р-хидроксибензоат) от списъка на веществата, разрешени за използване в ЕС. Панелът AFC заключи, че може да бъде определен групов ADI от 0-10 mg/kg телесно тегло на ден за метил и етил парабените и техните натриеви соли. Пропил парабенът, обаче, не можа да бъде включен в тази групов ADI, поради нови изследвания, показващи въздействието му върху някои репродуктивни параметри при плъхове, а Панелът не можа да препоръча специфичен ADI въз основа на съществуващи доказателства. Виж на адрес press release за повече информация.