HAV е малък, без обвивка хепатотропен вирус, принадлежащ към род Hepatovirusна сем. Picornaviridae. Неговият геном се състои от едноверижна РНК с позитивен поляритет. Въз основа на секвентния геномен анализ са определени 6 генотипа на HAV при хората, като генотипве 1,2 и 3 образуват субтип А, а останалите са от суб-тип В. Генотип 1 на Хепатит А е широко разпространени и по-често срещания генотип в Света. Данните показват, че генотип 1 B и суб-генотип III A преобладават в Централна Азия. В зоните с ниска разпространеност на Хепатит А, за каквито се считат САЩ и Западна Европа пък, доминира суб-генотипа 1А, но са докладвани и останалите субтипове.
Заболяването най-често е безсимптомно или с умерена клиника, като децата под 5 годишна възраст са най-податливи на инфекция. Инкубационният период е от 28 до30 дни (средно15–50 дни). При възрастните, настъпването на клиника обикновено се манифестира с покачване на телесната температура, неразположение с абдоминални болки и жълтеница. Жълтеницата е доминиращ симптом и може да се манифестира от една до две седмици или месец. Не е известно заболяването да предизвиква хронична инфекция, а имунитетът е доживотен [2].
висока при възрастните над 50 години (1.8%) или при пациенти с хронично заболяване на
черния дроб [2, 3].
HAV се предава чрез контаминирана вода, храна, и по фекално – орален път, при тесен контакт между пациентите [4-6]). Не съществува специфична медикаментозна терапия. Стриктните мерки, осигуряващи високо ниво на лична хигиена, ограничаването на контактите със заразени лица и ваксинацията могат да се окажат ефективни за профилактиката на заболяването [7, 8]. Р а з л и ч н и и н а к т и в и р а н и в а к с и н и с е п р е д л а г а т н а п а з а р а. Е ф е к т и в н а е и п а с и в н а т а и м ун о п р о ф и л а к т и к а с и з п о л з ва н е т о н а с п е ц и ф и ч н и г л о б ул и н о в и п р е п а р а т и .
Използвана литература:
1. Desbois D, et al. Epidemiology and genetic characterization of hepatitis A virus genotype
IIA. J Clin Microbiol 2010. 48(9):3306-15.
2. Heymann D. Control of communicable diseases manual, 18th edition, Official report of
the
American Public Health Association. 2008.
3. Koff RS. Hepatitis A. Lancet 1998. 351(9116):1643-9.
4. Blystad H, Stene-Johansen K, Steen T. Hepatitis A outbreak in men who have sex with
men, Oslo and Bergen in Norway. Euro Surveill 2004. 8(43).5. Hanna JN, et al. Recognising and responding to outbreaks of hepatitis A associated with
child day-care centres. Aust N Z J Public Health, 2001. 25(6):525-8.
6. Pebody RG, et al. Foodborne outbreaks of hepatitis A in a low endemic country: an
emerging problem? Epidemiol Infect 1998. 120(1):55-9.
7. Latimer WW, et al. Prevalence and correlates of hepatitis A among adult drug users:
the significance of incarceration and race/ethnicity. Vaccine 2007. 25(41):7125-31.
8. Sunthornchart S, et al. Prevalence of hepatitis B, tetanus, hepatitis A, human
immunodeficiency virus and feasibility of vaccine delivery among injecting drug users in
Bangkok, Thailand, 2003– 2005. Addiction 2008. 103(10):1687-95.
София,
31 май 2013 г.
