17-03-2015

Епидемичен взрив от инфекция с вирусен хепатит А при постоянно живеещи и пътуващи до Италия граждани

Технически доклад на Европейския Център за Превенция и
Контрол на Заболяванията (ECDC -European Centre for Disease Prevention and Control)
и Европейския Орган по Безопасност на Храните (EFSA), Парма, Италия

От 1 януари 2013 г. 15 лабораторно потвърдени случаи на инфекция от хепатит А вирус (HAV) са докладвани в Германия, Холандия и Полша. Всички случаи са били свързани с пътуващи и завръщащи се граждани до провинциите Тренто и Болцано в Северна Италия. През същия този период Италия информира за повишаване на случаите на хепатит А в провинция Тренто. Тъй като в същото време пациентите с инфекция от вирусен Хепатит А не са имали пътувания извън границите на ЕС, то това ясно е подсказвало, че заболяването вероятно се дължи на циркулация на вируса в една от страните членки на ЕС.
Дескриптивната епидемиология подсказа общ източник ма инфекция, а предварителните епидемиологични и проучвания показаха, че миксове от замразени боровинки са най-вероятният източник на инфекцията.
Голям брой от случаите на HAV са били свързани с консумацията на боровинки, непосредствено преди появата на заболяването. В допълнение при случай с един от интервюираните пациентите, HAV е бил изолиран от пакет от смесени замразени боровинки. ECDC счита, че секвентният анализ на РНК на вируса заедно с интервюирането на пациентите може да даде по-обстойна информация за източника на инфекцията и това да подкрепи хипотезата за това, че замразенитесмеси от боровинки са източник на инфекцията. Очаква се още информация за вирусните секвенции от хора и храни от Италия и хора от Полша. Въз основа на наличната информация се счита, че може се очакват още допълнителни случаи на HAV. ECDC информира страните-членки за възможно повишаване на случаите на HAVи препоръчва да се използват общи въпросници за определяне на индекс-случаите и секвентен геномен анализ на вирусите, за да се потвърди връзката на настоящите случаи с тези от Северна Италия. На пътуващите до областите с докладвани случаи на HAV следва да бъде напомнено за възможността да се ваксинират за да се намали риска от заразяване с HAV при пътуването. Страните членки в съответствие с техните национални мерки за контрол, могат да препоръчат активна или пасивна имунизация при тесен контакт във връзка това да изключат вторично предаване на вируса. Препоръчва се още ECDC, EFSA и ЕС в сътрудничество със засегнатите страни да продължат мониторинга на този случаи, а така също и на всеки нов, за който има подходяща информация. Други два случая свързани с HAV епидемични взривове са под паралелно проучване за 4 северни страни и за пътниците, връщащи се от Египет. За сега няма данни за връзка между тези два взрива.
HAV е малък, без обвивка хепатотропен вирус, принадлежащ към род Hepatovirusна сем. Picornaviridae. Неговият геном се състои от едноверижна РНК с позитивен поляритет. Въз основа на секвентния геномен анализ са определени 6 генотипа на HAV при хората, като генотипве 1,2 и 3 образуват субтип А, а останалите са от суб-тип В. Генотип 1 на Хепатит А е широко разпространени и по-често срещания генотип в Света. Данните показват, че генотип 1 B и суб-генотип III A преобладават в Централна Азия. В зоните с ниска разпространеност на Хепатит А, за каквито се считат САЩ и Западна Европа пък, доминира суб-генотипа 1А, но са докладвани и останалите субтипове.
Заболяването най-често е безсимптомно или с умерена клиника, като децата под 5 годишна възраст са най-податливи на инфекция. Инкубационният период е от 28 до30 дни (средно15–50 дни). При възрастните, настъпването на клиника обикновено се манифестира с покачване на телесната температура, неразположение с абдоминални болки и жълтеница. Жълтеницата е доминиращ симптом и може да се манифестира от една до две седмици или месец. Не е известно заболяването да предизвиква хронична инфекция, а имунитетът е доживотен [2].
Смъртността е изключително рядка и ниска (0.1–0.3%), като тя може да бъде по-
висока при възрастните над 50 години (1.8%) или при пациенти с хронично заболяване на
черния дроб [2, 3].
HAV се предава чрез контаминирана вода, храна, и по фекално – орален път, при тесен контакт между пациентите [4-6]). Не съществува специфична медикаментозна терапия. Стриктните мерки, осигуряващи високо ниво на лична хигиена, ограничаването на контактите със заразени лица и ваксинацията могат да се окажат ефективни за профилактиката на заболяването [7, 8]. Р а з л и ч н и и н а к т и в и р а н и в а к с и н и с е п р е д л а г а т н а п а з а р а. Е ф е к т и в н а е и п а с и в н а т а и м ун о п р о ф и л а к т и к а с и з п о л з ва н е т о н а с п е ц и ф и ч н и г л о б ул и н о в и п р е п а р а т и .

Използвана литература:
1. Desbois D, et al. Epidemiology and genetic characterization of hepatitis A virus genotype
IIA. J Clin Microbiol 2010. 48(9):3306-15.
2. Heymann D. Control of communicable diseases manual, 18th edition, Official report of
the
American Public Health Association. 2008.
3. Koff RS. Hepatitis A. Lancet 1998. 351(9116):1643-9.
4. Blystad H, Stene-Johansen K, Steen T. Hepatitis A outbreak in men who have sex with
men, Oslo and Bergen in Norway. Euro Surveill 2004. 8(43).5. Hanna JN, et al. Recognising and responding to outbreaks of hepatitis A associated with
child day-care centres. Aust N Z J Public Health, 2001. 25(6):525-8.
6. Pebody RG, et al. Foodborne outbreaks of hepatitis A in a low endemic country: an
emerging problem? Epidemiol Infect 1998. 120(1):55-9.
7. Latimer WW, et al. Prevalence and correlates of hepatitis A among adult drug users:
the significance of incarceration and race/ethnicity. Vaccine 2007. 25(41):7125-31.
8. Sunthornchart S, et al. Prevalence of hepatitis B, tetanus, hepatitis A, human
immunodeficiency virus and feasibility of vaccine delivery among injecting drug users in
Bangkok, Thailand, 2003– 2005. Addiction 2008. 103(10):1687-95.
София,
31 май 2013 г.

Архив